- Г-н Георгиев, от два месеца сме в перманентна предизборна кампания, но като че ли тя не е класическата, която познаваме от години. Няма битки, надпревара между отделните партии и коалиции, а някакви на моменти дори абсурдни послания, особено визуалните.

- Предизборната кампания отдавна тече, даже повече от два месеца. За някои започна от протестите през миналата година. Така че е нормално партиите да бъдат по-обрани, а може би не всички имат и финасов ресурс да се разпростират по старому. Естествено, правят си изследвания, ориентират се в динамиката на събитията, правят по-таргетирани усилия и послания, както и други техники за срещи с целевите групи, които представляват интерес за тях. Разбира се и в интернет пространството непрекъснато наблюдаваме комуникации с цел мобилизация за изборите.

Не ме изненадва, че не се случва класическата кампания, защото се разруши политическото пространство, което имахме през последните 10 г. Създадохме си представа как се правят избори на базата на случващото се през тези години – кампании, в които финалистите бяха предизвестени – ГЕРБ и БСП. Което им помагаше да си изградят много ясни кампании, както и тази, която е била в опозиция да си организира протестния вот в своя полза, другите пък да организират около себе си не само твърдото си ядро, което им усилваше и резултата. На по-ниско равнище така се случваше и с ДПС, и патриотите – взаимно се помпеха.

Сега ситуацията е друга. ГЕРБ и БСП вече не са толкова големи и се движат към средни партии, няма хегемон. В момента няма лидер, няма типичната за последните години партия-държава. Фактът, че имаме служебно правителство и пр., изведе от предизборния „тепих“ партии, които са в същото време и държава, което също променя ситуацията. Класическите медии загубиха влиянието си заради интернет. Но и не само – те се дискредитираха през последните години.

- Но ако разделим участниците в предизборната надпревара – партиите на протеста и на статуквото, като че ли първите не са така напористи в нея, като че ли има някакво успокоение заради високата избирателна активност, която прогнозират социолозите на 11 юли?

- Активността навярно ще бъде равна или малко по-висока от предишния вот на 4 април. Във всички случаи има риск някои от по-младите и активните да се възползват от паузата след ковид кризата, примерно. Но не очаквам някакъв срив на активността. Потенциалът за чисто наказателен и протестен вот в известна степен е намалял. Защото хората са повярвали, че промяната почти се е случила, поне в негативната си част. В смисъл – не, че е дошло новото, но старото си е отишло. От друга страна наблюдавам, че протестните партии не разчитат само на наказателния вот и да си го делят по между си, а се опитват малко повече в кампанията си да включат и позитивния елемент. Тоест да кажат „за“ какво, "против" какво е ясно.

Всъщност, те се конкурират по между си. Няма какво да вземат от ГЕРБ, БСП и ДПС. Целят да привлекат към себе си не само с негативни послания срещу статуквото, а да се диференцират през позитивни програми. Те решително имат на терена по-активни програми, отколкото на предишните избори. Тях ги нямаше тогава. Сега тази работа не е толкова шумна и не винаги се вижда, но надявам се да си вършат работата.

- Казвате, че сме в „пауза“, а прогнозните резултати между първите две политически сили – „Има такъв народ“ на Слави Трифонов и ГЕРБ, са разлика по-малка от процент в полза на ИТН. Как ще „натиснем копчето на паузата“ и ще преминем към следващия етап?

- Факт е, че най-прогресиращата партия между двата избора е „Има такъв народ“, което е нормално. В нея се вижда единствената партия, която може да победи ГЕРБ. Друга на терена масовото съзнание не отличава. Така че Слави Трифонов се движи, ако говоря с термините на реални гласове от реалната активност, към 25%, може и да ги мине малко, а ГЕРБ се движи около 20-те процента, ама отгоре-надолу. Може и да се разминат в определен момент на финалната фаза на кампания. Със сигурност ще има изостряне.

- ИТН зачеркнаха коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС, но пък и не дават много индикации да управляват и с протестните партии. Как ще стане?

- В предизборна ситуация никога не е много добре прекалено да говориш за следизборната – с кого ще се коалираш, с кого не и т. н. Не само в България е така. Тази тема е за после. В момента всеки играе да мобилизира своя твърд електорат, за да не се демотивира и да не излезе да гласува и по възможност да създаде мотив за гласуване на тези, които са потенциални. Не се интересуват от други задачи, което е рационалното. Може би само ДПС има ясна оферта за ново правителство. Всички останали с различни нюанси са съсредоточени към друга тематика.

- В същото време от ИТН са доволни от работата на министри от служебния кабинет и заявяват, че ако направят свое правителство биха ги поканали да останат на поста. Такъв тип кабинет ли ни е нужен – по-експертен?

- Не искайте от политиците да си разкриват всичките предизборни планове. Защото отгоре на всичко те зависят и от реалните резултати на 11 юли - кой ще влезе, с какъв брой депутатски места и пр. Ако политиците разкриват всичко – по-скоро ще сгрешат. Може да сме скептични към партията на Слави Трифонов, но няма да има никакъв проблем, стига да се намерят съответните съгласия, да представи кабинет близък до служебния. С някои промени в състава и нюанси в програмата, може да има свое правителство с парламентарна подкрепа – с коалиция или без. Ако щете го наречете програмно, второ битие на служебен кабинет, но без служебни функции, а пълноценни. Какво пречи да се случи?

- Такива ли са очакванията?

- Да, голяма част от очакванията на българите са да се случи нещо подобно. Няма какво много да се говори. От ИТН говорят толкова, колкото трябва. Общо взето хващат мярата.

- Но като че ли никой от политическите играчи не заявява ясно какво е най-належащото за решаване и какви са основните му приоритети?

- И "Демократична България", и „Изправи се! Мутри вън“, имат ясни заявки за бъдещето, както и приоритети. На всеки му е ясно, че не е в състояние да каже – „ако направя правителство, ще направя еди какво си“. Няма такава опция, защото никоя от тях не може да направи самостоятелно правителство. Ако има следващ кабинет ще има съгласуване на управленски програми, където всеки ще се бори да вкара своите приоритети. Има доста неща, по които съществува консенсус. След изборите ще има сериозни преговори, консултации. Не е толкова сложно, защото са ясни ключовите проблеми. Те са пет-шест и трябва приоритетно да се решават в близко бъдеще. В същото време има и три-четири неща, които няма как да не се случат.

- Като?

- Разграждането на досегашния модел с всички промени в законодателството – в институционален план, както и в съдебната система, в регулаторите и пр. Трябва да се изработи силен план за развитие и възстановяване след кризата, с които ще се явим пред Европейския съюз, за да се възползваме от възможностите, които членството ни дава и т. н. Никой не е отменил проблемите в здравеопазването, регионалната политика, социалната сфера, демографската политика и пр.

По-добре да изберем 5-6 проблема за решаване и по логиката на синергията ще има по-голям ефект.

- „Ерата на Борисов“ си отива и идва „Шоуто на Трифонов“ или?

- Мнозинството българи мислят, че Борисов трябва да си отиде. Но ще видим дали ще се окаже шоу на партията на Трифонов или друго. Не изключвам да се окаже солиден проект. Пред ИТН не се разкрива възможност да управлява самостоятелно, ще са й нужни партньори. Има ли партньори, има ли коалиционни формати, винаги има и колектив. В крайна сметка важното е да гласуваме, при това мислейки.