" ... И само да кажем, че наши имена са синхронизирани с посолството. Това означава, че по предложение на министър-председателя парламентът ще утвърди ръководители на ДАНС, главен секретар на МВР, ДАР, НСО, ДАТО. Военно не знам дали ще го пипаме ... Това са наши хора, които са одобрени от посолството". Това са думи на съпредседателя на "Продължаваме Промяната" и настоящ министър на финансите Асен Василев от разпространения от Радостин Василев запис от среднощен форум на партията. Репликите са отпреди последните парламентарни избори, но се превърнаха в нещо като управленски дневен ред.

Четири месеца по-късно Асен Василв -

вече финансов министър, се включи неочаквано професионално и остро,

по темата за специалните служби. Василев показа в интервю по Нова тв завидна осведоменост по операциите на ДАНС, включително и за експулсирането на тримата свещеници от Руската църква. Финансовият министър остро атакува спецслужбите, като обяви: "Истината е, че това, което аз виждам като продукт, не отговаря на никакви стандарти. Не смятам, че българските служби за сигурност гарантират сигурността на страната”.  Ремонтът на службите е изключително наложителен, защото са неефективни". 

Всъщност той и другият съпредседател на ПП Кирил Петков почти всеки ден

пробват да пробият с говорене за наложителната реформа на спецслужбите,

като не се притесняват да се сборват по нея с президента Радев, който откровено защитатва статуквото и сложените лично от него и служебното правителство ръководители на службите.

Петков и Василев повтарят колко е спешна нуждата от смяна на шефовете и особено на този на ДАНС, че службите са пробити, че трябва да се изгонят агентите на Кремъл, че трябва да се отстрани президентът от процеса по назначаване в сектора за сигурност ... Но до момента няма нищо повече от говорене. Няма проект, няма разговори, публично обсъждане, нищо. Единственият успех засега е отстраняването на Петър Тодоров като главен секретар на МВР и поставянето на същия пост на Живко Коцев. 

Като острие по темата се включи и съпредседателят на ПП-ДБ

и лидер на ДСБ Атанас Атанасов - бивш прокурор, бивш шеф на контраразузнаването, настоящ депутат. Той избра нестандартен начин да покаже ролята си, като подаде оставка като шеф на парламентарната комисия за контрол на специалните служби с обяснението, че Бойко Борисов е отказал подкрепа за неговата реформа в службите. Въпросната реформа предвижда сливане на военното разузнаване - служба "Военна информация" към МО, с цивилното разузнаване - Държавна агенция Разузнаване. 

Последваха мълниеносни реакции от Борисов и Делян Пеевски.

Все специалисти по темата. Единият беше главен секретар на МВР с претенции за разбирач в целия сектор за сигурност, а вторият двудневен шеф на ДАНС, чието избиране от НС, предизвика едни от най-големите протести в историята на България.

Първият обяви, че сега не било време за реформи, че нямало нищо черно на бяло като проект, ама след края на войната можело и да се случи. Заедно с това Борисов засипа с хвалебствия Атанасов и каза, че ще го подкрепи за шефското място на която служба си поиска. Пеевски пък почти повтори думите на лидера на ГЕРБ за това как сега не било времето, ама иначе принципно били съгласни, че трябва да има реформа.

Пеевски и Борисов призоваха Атанасов да се върне шеф на комисията в НС,

докато самите ПП-ДБ обясняваха, че го сменят с Бойко Рашков.

Самият лидер на ДСБ обясни, че му е предлагано да стане шеф на ДАНС, но отказал с мотива, че има твърде дълга политическа биография. “Аз съм политизиран човек, не може човек с моята политическа биография да бъде начело на служба, която е деполитизирана по закон”, обяви той. Депутатът си отвори вратичката да се върне начело на парламентарната комисия, ако получи гаранции, че ще се реализират предлаганите промени.

Така

в шеги и закачки и в лавини от думи на практика обаче статуквото се запазва

Нещо повече. Не се очертава никаква кардинална промяна. Дори и сливането на военното и цивилното разузнаване. Контрата дойде отвътре, от минаващия за ястреб военен министър, който в прав текст каза, че не си дава разузнаването. Очевидно са пропуснати и по-горе споменатите думи на Асен Василев от записа - "Военно не знам дали ще го пипаме ...".

Идеята за сливане на двете разузнавания се появява периодично от 1998 г., като обичайно върви и с предложението службите за сигурност да имат общ координатор по немски модел.

Подобни идеи се лансираха на най-исоко ниво и през 2004, и през 2008, и през 2012 г. 

Най-близко сливането беше през 1998 г., когато Атанасов беше шеф на Националната служба за сигурност - контраразузнаването, но тогава военното разузнаване бе "закрепено" от кризата в Косово през 1999 г. и от близките отношения между бившия му шеф Ангел Кацаров и тогавашния премиер Иван Костов. Последният на няколко пъти даваше да се разбере, че разчита най-много на военните разузнавачи.

Пак тогава се показваше и колко добър е моделът на координатор на службите, като много често в България идваше Бернд Шмидбауер, който изпълняваше тази роля в Германия. Темата за координатора беше извадена отново при управлението на НДСВ и Симеон Сакскобурготтски, който си сложи за съветник бившия шеф на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов. И се опита безуспешно да го коронова за "координатор на специалните служби"

Опит за реформа имаше и по времето на Тройната коалиция, но от политическите интриги и от меренето кой е по-голям в сектора се роди единствено ДАНС и се освободи място Бойко Борисов да си направи партия и да стане премиер. ГЕРБ също се опитваха да правят някаква кардинална реформа в службите, но накрая се приеха не кой знае колко добри закони за службите, някои от тях станаха държавни агенции и на практика нищо друго не се промени.

Всъщност изобщо не е трудна прогнозата, че и сега може да стане така,

колкото по-шумни да са заканите.

От месеци наред Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов, Ивайло Мирчев обясняват, че службите са пробити, че има руски актив в тях, че пързалят кабинета за войната, че руското разузнаване е стигнало до върховете на държавата. Но и до момента не е обявено кои са руските агенти по върховете, хем ги знаят, хем не ги казват. Позволява се на ДАНС да прави всевъзможни политически изявления, да се противопоставя на политици. Нещо, което никъде го няма.

Всъщност от години

предупреждаваме, че когато политиците не реформират и не поставят под контрол специалните служби,

накрая службите поставят под контрол политиците, а после и преструктурират политическото пространство. Това предупреждение е валидно с пълна сила и за настоящата ситуация.

Защото винаги всички напъни на управляващото мнозинство да преструктурират тайните структури, да засилят контрола върху тях, да извадят наяве с какво всъщност се занимават, какви и колко пари харчат, кой и какви приоритети им задава, ударят на камък. Затова съвсем логично може да се очаква изпълнение на втората част от предупреждението.

Защото какво точно се е променило от времето, в което

преди 25 години тогавашният президент  Петър Стоянов обяви, че фактически специалните служби са безконтролни. Той, човекът, който назначаваше и освобождаваше шефовете им твърдеше, че неговите "впечатления и страх" са, че българските разузнавателни служби в голяма степен работят "на самотек" и действат "встрани от генералната политическа линия и от генералната политическа перспектива на България".

 "Съвсем друго е да имаш възможност да ги контролираш, като им задаваш неудобни въпроси от типа: защо харчим толкова пари за нашето разузнаване в града Х, а два пъти по-малко в града У, при положение че българската политика е насочена и концентрирана повече към града У, който е столица на държава, от която искаме да имаме по-голяма информация", казваше Стоянов.

Публична тайна е, че освен явния си бюджет всички тайни служби имат и секретен, че имат допълнителни средства, специални суми, коли, тайни квартири, цели секретни поделения и т. н. Това, разбира се, не е осъдително. Но кой контролира разходите и дейността им, кой носи отговорност? Кой задава приоритети, кой следи каква дейност се върши? Кой ще каже какви резултати са постигнати - ама реални и конкретни, а не общи алабалистики.

Става дума за стотици милиони левове в сектора -

за операции, за следене, подслушване, заплати, и трябва най-строга очетност. 

Ако държавниците и политиците не посмеят и този път да направят дълбока реформа в службите, ще излезе, че те са просто обикновени оперативни работници и нещатни сътрудници на същите служби. Всъщност целият политически и държавен елит от години дължи на обществото отговор на простичкия въпрос: "Той ли контролира бившите и настоящи тайни служби, или те него".

КАК Е ПО СВЕТА

Основната разузнавателна служба на Великобритания МИ-6, известна още и като Secret Intelligence Service (SIS), се води към външното министерство. Тя има 5 директората - административно-кадрови (занимава се с подбора и разпределението на кадрите), задачи и производство на разузнавателна информация (обработва и анализира, задачите се дават и от външно, и от военно министерство), регионален директорат (отговаря за резидентурите), външно контраразузнаване и сигурност и специално разузнаване (занимава се с операциите и използването на специалниразузнавателни средства). Смята се, че в МИ-6 работят около 2300 човека, 1000 от които в центъра. Явният бюджет на службата е около 150 млн. лири. Във Великобритания има и военно разузнаване - Defence Intelligence Staff (DIS), което, както в България, е подчинено на военния министър. Всички служби се контролират от Парламентарен комитет по въпросите на разузнаването и сигурността. В Англия съществува и Комитет за контролни и координационни функции или още Обединен разузнавателен комитет, в който влизат общият шпионаж, контраразузнаването, Скотланд Ярд и известните служби MI. Този комитет е пряко подчинен на премиера.

Има версии, според които и ЦРУ е в сходна на МИ-6 позиция и е твърде близко до Държавния департамент. Най-голямото разузнаване в света, за което работят над 20 000 души и което е с бюджет от поне 3 млрд. долара, е все пак подчинено на американския президент (който всъщност е и министър-председател). Щатите имат много разузнавания - близо 20. Те имат и отделно разузнаване към министерството на отбраната. Пак там са и националното разузнавателно управление, агенция "Национална безопасност" и разузнаванията на отделните родове войски.

В Швеция пък например няма политическо, цивилно разузнаване. Има само военно разузнаване, и то е подчинено на военното министерство. Външното, федерално разузнаване на Германия - БНД, пък е подчинено директно на канцлера. В него работят над 7000 души, като поне 2000 от тях зад граница. Там има координатор на специалните служби, който също е подчинен на премиера. В Италия има две основни разузнавателни служби - SISDE и SISMI. И двете се контролират и се подчиняват на Изпълнителен комитет на службите за информация и сигурност и на едноименен парламентарен комитет. Първата служба е за информация и безопасност и има подразделения за борба с мафията и организираната престъпност, в нея е националната полиция. Макар че по принцип тя е вътрешна, се води част от разузнавателната общност. SISMI пък е служба за информация и военна безопасност. Всъщност тя е военното разузнаване.

Във Франция има Генерална дирекция по външна безопасност (DGSE). Тя е към министерството на отбраната. Отделно има и военно разузнаване, което също е към военното министерство - DRM. Има и Служба за общо разузнаване (DST), която е към министерството на вътрешните работи. Израел също има две разузнавания. МОСАД, която се счита за една от най-силните разузнавателни централи в света, е към правителството. Нейният шеф има обаче военно звание, обикновено генерал-лейтенант. Звание, което има само шефът на Генералния щаб. Отделно в Израел има и военно разузнаване - AMAN.