След свалянето на клана Башар Асад, който управлява Сирия в продължение на десетилетия, жестоко потискайки всяко недоволство, страната се озова на кръстопът. Какво ще се случи по-нататък, може само да се предполага.
Лидерът на коалицията, победила Асад, оглавявана от „Хаят Тахрир ал-Шам“ (обявена за терористична в много държави), Абу Мохамед ал-Джолани, обещава да обедини страната, но в момента не е ясно дали той ще може да постигне тази цел.
Специалният пратеник на ООН за Сирия Гейр Педерсен призовава всички сирийски групировки и фракции за сътрудничество и каза, че засега техните изявления в тази посока звучат обнадеждаващо. Той признава, че в страната остават сериозни проблеми с „правосъдието и реда“.
Какво може да се случи оттук нататък?
Сценарий 1 – Обединение на Сирия
Това е най-благоприятният сценарий: „Хаят Тахрир ал-Шам“ (ХТШ) позволява на другите политически сили да управляват страната отговорно заедно с нея, Сирия поема по пътя на национално помирение и, за разлика от някои други държави в региона, избягва нов цикъл на разчистване на сметки, убийства, грабежи и нова война. Ал-Джолани засега призовава сирийските групировки за единство и взаимно уважение.
Но групировките са много и те преследват различни цели.
"Всъщност в момента сме на точка на неизвестност. ХТШ се позиционира като сила, стремяща се към стабилна, мирна трансформация на Сирия, но ситуацията е крайно нестабилна", обяснява Кристофър Филипс, експерт по Близкия изток и професор по международни отношения в британския университет "Кралица Мария."
Племенните въоръжени групировки на юг от Сирия никога не са признавала властта на клана Асад и едва ли ще искат да се подчинят на новата власт в Дамаск.
На изток все още действат и представляват заплаха остатъците от т.нар. „Ислямска държава“. По тях нанасят удари САЩ.
Кюрдските формирования, с подкрепата на САЩ, контролират територии на североизток. Тези формирования открай време воюват със сирийските групировки, подкрепяни от Турция, и през последните дни там отново започнаха ожесточени боеве.
Освен това, през 13-те години война извън пределите на Сирия се създадоха много опозиционни организации и алианси. Все още не е ясно дали те ще се върнат в Сирия и ще участват в някакъв процес на политически преход.
Сирийско-швейцарският политолог и професор в университета в Лозана Йозеф Дахер, както и другите експерти, счита, че в момента е малко вероятно сирийските групировки мирно и дружно да започнат да управляват страната, разпределяйки и децентрализирайки властта след свободни избори. "Джолани първоначално обяви, че за преходния период остава министър-председателят на стария режим. Но след това назначи за министър-председател Мохамед ал-Башир от правителството на националното спасение в Идлиб, което се управлява от ХТШ", припомня Дахер. Според него, ХТШ определено иска да консолидира властта, но ще бъде много трудно да управлява страната самостоятелно. "Не мисля, че това ще се случи. Нейната власт вече е разтеглена на твърде голяма територия. Ще й бъде много трудно да се справи. Първоначално управляваше само Идлиб. Сега управлява Алепо, Хама, Хомс и столицата Дамаск. Трябва да сподели властта на тези територии", смята експертът.
Сценарий 2 — Авторитарна единолична власт на ХТШ
Много хора се опасяват, че ХТШ ще се опита, подобно на режима на Асад, да концентрира властта в ръцете си чрез авторитарни методи.
Групировката ХТШ вече управлява Идлиб — провинция в северозападна Сирия, която и при режима на Асад бе под контрола на бунтовниците и където живеят около четири милиона души, включително бежанци от други провинции на страната. Гражданското управление на Идлиб е в ръцете на правителството на националното спасение, а паралелно с него действа религиозен съвет, който се ръководи от нормите на шариата.
В Идлиб Джолани се опита да демонстрира, че ХТШ може да бъде ефективна власт, осигуряваща стабилност и нормално функциониране на държавните институции. Но той взе властта, изтласквайки конкурентите от други въоръжени формирования и потискайки несъгласните.
Няколко дни преди началото на настъплението на 27 ноември в Идлиб избухнаха протести срещу авторитарните методи на ХТШ. Протестираха както ислямски фундаменталисти, така и граждански активисти.
"ХТШ концентрира властта си основно чрез репресии. Въпреки че привлече в управлението всички опозиционни въоръжени групировки и осигури услуги на населението, тя все пак управляваше с помощта на жестоки репресии и задържания на политически опоненти", казва Йозеф Дахер.
В отговор на критиката, ХТШ проведе някои реформи: разпусна службата за сигурност, която беше обвинена в нарушения на правата на човека, и създаде департамент за жалби на населението. Въпреки това опонентите на ХТШ твърдят, че това е било само имитация на реформи с цел да заглушат протестите.
ХТШ доказва, че консолидацията на властта в Идлиб в крайна сметка й е позволила да свали Асад. Но сега групировката се оказа в безпрецедентна за нея ситуация.
"Някаква надежда дава това, че властта й сега се разпростира чак до Дамаск, и тя просто няма военни и човешки ресурси, за да управлява всичките тези територии", смята Дахер.
Сценарий 3: Гражданска война
В най-лошия случай Сирия отново ще потъне в кървав хаос, каквото се случи в някои други страни след „арабската пролет“.
Когато бяха свалени режимите на Муамар Кадафи в Либия и на Саддам Хюсеин в Ирак, се оказа, че няма подготвена смяна. Външната намеса, която позволи дългогодишните диктатори да бъдат махнати, доведе до катастрофални последствия. Вакуумът на властта беше запълнен от вълна на грабежи, убийства, беззаконие и гражданска война.
В Сирия борбата за власт между различни въоръжени групировки може също да доведе до ново голямо кръвопролитие и допълнително да дестабилизира не само самата Сирия, но и целия регион.
В първото публично изявление на новия премиер Мохамед ал-Башир мнозина с тревога видяха намеци за това какъв курс може да поеме новата власт. „Новият министър-председател произнесе реч с два флага зад себе си — „революционния флаг“ (на Сирия) и флаг, напомнящ на флага на талибаните, и това шокира много хора. Това може да означава, че новите власти ще тръгнат по пътя на талибаните, създавайки ислямска държава с шириатски закони“, отбеляза Килани.
В такъв случай бъдещето на религиозните малцинства и гражданските организации в Сирия ще бъде под въпрос.
Влиянието на другите държави
Експертите отбелязват, че сценарият, по който ще се развиват събитията, зависи и от други държави.
Башар Асад беше подкрепян от Иран и Русия. Турция, западните държави и страните от Персийския залив помагаха на различни опозиционни групировки.
Израел в последните няколко дни нанесе стотици въздушни удари по военната инфраструктура на Сирия и призна, че неговите части са се придвижили в демилитаризирана буферна зона на територията на Сирия, по протежение на окупираните от Израел Голански възвишения. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че ако сирийските групировки позволят на Иран отново да се утвърди в страната, Израел без колебание ще нанесе нови удари.
Турция и други страни от Близкия изток в отговор обвиниха Израел, че се възползва от момента, когато Асад е свален, а новата власт все още не е укрепнала.
Британският експерт по Близкия изток Кристофър Филипс се опасява, че действията на Израел могат да подкопаят новата власт и да укрепят позициите на привържениците на твърдата линия, което отново ще дестабилизира ситуацията в Сирия.
И Филипс, и Йозеф Дахер смятат, че санкциите срещу Сирия трябва да бъдат отменени, а потокът от хуманитарна помощ — увеличен.
„Сега, когато властта на Асад падна, санкциите трябва да бъдат свалени. Считам, че е много важно ЕС и САЩ да запазят и може би дори да увеличат обема на помощта за възстановяване на икономиката и хуманитарната помощ“, казва Дахер.
Филипс смята, че в отговор на отмяната на санкциите САЩ и ЕС биха могли да изискват от новите власти демократични реформи и приемане на нова конституция.
