В началото на март една новина за изкуство, свързано с NFT, привлече вниманието на неспециалистите - главно защото включваше ритуално изгаряне на произведение на Банкси. То възкръсна от пепелта като дигитален файл - освободено от оковите на материята и възкресено за вечен живот без амортизация. Подпалвачите, които преди това платиха 95 000 долара за работата на Банкси, успяха да вкарат в акцията си като своя и неговата (само)ирония, избирайки творба със заглавие „Не мога да повярвам, че вие, идиоти, наистина купувате този боклук“.
Но това събитие беше като стрелба с воден пистолет в сравнение с топовния залп, който разтърси артпазара седмица по-късно. На 16 март съществуващото само в дигитален вид произведение на изкуството „Всекидневия: Първите 5000 дни“ - NFT, jpeg, 319 168 683 байта, завършено месец по-рано, бе продадено на търг на „Кристис“ за 69 346 250 долара. Това прави произведението на Майк Уинкелман, подписващ се като Бийпъл,
третата най-скъпо продадена творба на жив художник.
„Всекидневия: Първите 5000 дни“ представлява колаж от 5000 изображения, рисувани по едно дневно в продължение на над 13 години, с повтарящи се теми и цветови схеми и събрани в естетическо цяло. При увеличаване на мащаба се разкриват абстрактни, фантастични, сюрреалистични и апокалиптични, гротескни или абсурдни, дълбоко лични или пък представителни за текущите събития картини. Темите включват вътрешни противоречия като обсебеността на обществото от технологиите - и страха му от тях; желанието и недоволството от богатството; както и скорошната политическа турбуленция на Америка. 70-те милиона долара, заплатени за цифрово произведение на изкуството с използване на невзаимозаменяеми токени - или накратко NFT, предизвикаха глобален интерес към тази сравнително нова технология.
Как започна всичко?
Първите споменавания на NFT (съкращение от Non-Fungible Tokens) датират от 2017 г. Тогава проектът Larva Labs стартира експеримент, наречен CryptoPunks. Това беше колекция от 10 000 цифрови аватара - графични изображения с размери 24 на 24 пиксела на различни лица, всяко от които уникално. Няма две еднакви сред хилядите физиономии, макар повечето да бяха момичета и момчета с пънкарски вид. Но има и няколко по-редки „модела“: маймуни, зомбита и дори странни извънземни.
Всеки има своя собствена страница, която показва неговите атрибути, чия собственост е, за колко се продава и в какви сделки е участвал досега. Но най-важното е, че всяко изображение бе „обвързано“ с част от компютърен код в блокчейн платформата Ethereum. По този начин то придобива уникален (и невъзможен за променяне) маркер, който съхранява сигурно информацията за собственика на изображението.
В началото всеки, който разполага с портфейл Ethereum (купува се лесно и не струва много), можеше да придобие един от 10-те хиляди криптопънка безплатно и да бъде вписан в NFT файла към него като собственик. Когато всички аватари вече имаха собственици, се появи вторичен пазар на изображенията: хората започнаха да търгуват с тях и да ги препродават. А цените - да растат: през март 2021-ва цената на най-скъпо продадения аватар надхвърли 7 млн. долара.
„Този проект се оказа на кръстопътя между виртуалната реалност, цифровизацията и уникалността на истинското изкуство“, коментира един от създателите на CryptoPunks Мат Хол. Той вярва, че хората могат да се интересуват от колекционирането не само на реални, но и на виртуални произведения на изкуството. През 2017 г., когато CryptoPunks стартира, вече бе ясно, че има поне една немалка общност от такива хора: геймърите събираха виртуални артефакти от различни игри и ги препродаваха в eBay.
През четирите години от началото на проекта са направени 6800 трансакции за покупка и продажба на тези аватари, като общият им обем - при сегашния курс на криптовалутата Ethereum - се равнява на приблизително 260 милиона долара.
Какво представляват невзаимозаменяемите токени
Технологията блокчейн се основава на принципа на създаване на верига от блокове с информация. Системата се счита за много надеждна, тъй като записът във всеки следващ блок съдържа хеш-сума, т.е. обработените данни от предишния блок - затова цялата система е представена като верига. Опитът за фалшифициране на запис в един от блоковете автоматично унищожава цялата верига.
Блокчейн платформата Ethereum е създадена от родения в Русия Виталик Бутерин и стана особено популярна поради възможността да се създават т. нар. интелигентни договори на нейна основа: те ви позволяват да напишете условията на споразумение и механизъм за стриктното му изпълнение в блокчейна. И въпреки че интелигентните договори още не са широко разпространени в реалния свят, те вече се използват за оформяне например на сделки с недвижими имоти.
Можете да обезпечите собствеността върху актив по интелигентен договор с помощта на жетон/токен: това е един вид аналог на ценните книжа в цифровия свят. Инвеститорите, които влагат криптовалута в компания, получават в замяна определен брой токени, който съответства на техния дял от собствеността.
Повечето токени са взаимозаменяеми - точно както една банкнота от 5 лева е равна на всеки други 5 лв., а също и на пет монети по 1 лев. Има и полузаменяеми токени - те са сходни помежду си, но все пак имат някои индивидуални свойства. Те могат например да предоставят на притежателите си правото да получат билет за кинопрожекция: цената за тях ще бъде еднаква, но местата, определени за притежателите им в кината, ще бъдат различни.
Невзаимозаменяемите токени (NFT) на свой ред са напълно уникални - и правят възможно притежаването на обект, който съществува в едно-единствено копие: музикални произведения, цифрови предмети на изкуството, обекти от компютърни игри (оръжия, герои) и всякакви други неповторими виртуални неща. Тъкмо тази технология е причината на пазара на криптовалута, блокчейн и дигитално изкуство да става нещо, в което на много хора не им е лесно да се ориентират. Но основното е просто разбираемо: NTF позволява на човек да си гарантира собствеността върху който и да е обект на цифрово изкуство, да го продава и да печели от него.
Кой продава и купува?
С помощта на NFT музиканти вече продават нови албуми, художници - дигитални картини, американската актриса Кейти Касиди предлага на търг свои еротични снимки, потребителите на Twitter продават туитове със забавни (и незабавни) съобщения, геймърите пласират виртуални котки и скинове за игри.
Основателят на Туитър Джак Дорси например продаде първия си туит, който гласи "Само си настройвам туитър". Макар че съобщението очевидно няма никаква художествена стойност, Дорси получи за него почти 2.9 млн. долара.
Според проекта Nonfungible обемът на пазара на NFT през 2020 г. е възлизал на 250 милиона долара, или три пъти повече от този през 2019-а. Но още в началото на 2021-ва около NFT стана наистина шумно: на този етап се присъединиха и специалистите от традиционния пазар на изкуството като „Кристис“.
Заедно с рязкото повишаване на интереса се появиха и съмненията дали това не е поредният спекулативен балон, който всеки момент може да се пръсне. Доколкото NFT могат да бъдат създадени практически за всеки цифров продукт, а цифровите елементи лесно се копират, съществува вероятност за злоупотреби. В един съвсем пресен пример дигиталният художник Weird Undead открил свои произведения, представени като авторски, в чужди туитове. Художникът успял да спре продажбата им в сайт за търговия с NFT само защото случайно ги е видял в Туитър. Въпреки че е вероятно за художник или създател на медия да осъди нарушителите съгласно съществуващите закони за търговските марки и авторските права, естеството на блокчейна може да затрудни установяването на това кой първоначално е нарушил правата, когато е създаван NFT файла.
Подобни ситуации обаче могат да възникнат и при продажба на традиционни картини. И в най-престижните аукционни къщи може да попадне експонат, който е бил обект на престъпление.
Отговори от български криптохудожник
Художникът Петко Дурмана, пионер в използването на добавена реалност у нас, в края на март показа NFT в изложбата си „Инфрачервени картини“ в галерия „Контраст“. Той отговори на няколко въпроса на "Сега".
- Защо някои дават луди пари за NFT?
- NFT се превърна в истерия поради възможността с него да се продава, препродава и колекционира дигитално изкуство - нещо невъзможно преди това, защото всеки можеше да копира и разпространява файловете. Ситуацията в момента може да се определи като златна треска, защото всеки автор може да се събуди богат от продажбата и най-вече препродажбата на негови NFT, а съвсем случайни купувачи могат да си купят NFT за 1 долар и още същия ден то да струва 50 000.
- Всеки ли може да направи NFT?
- Реално всеки може да създаде NFT на платформата OpenSea, като за това е необходим адрес в Етериум. За него може да се използва криптопортфейл чрез услугата MetaMask, която дори не изисква персонални данни.
- Необходимо ли е да си художник/музикант?
- Не, защото NFT се използват в разпространението не само на дигитално изкуство, но и на игри като CryptoKitties, колекциониране на картички на NBA и дори в разпространението на порнография.
- Как се прави NFT?
- Има много платформи за публикуване (дропване) на NFT, като MakersPlace например, която в партньорство с „Кристис“ продаде на търг най-скъпото NFT произведение засега, колажа "Всекидневния". Някои платформи са отворени за всякакви автори, а други са затворени за ограничен кръг от артисти, подобно на частните галерии.
- Колко струва създаването на NFT?
- Самото създаване на токен, който да верифицира дигитално съдържание, е безплатно, но за всичко, свързано с него, се плаща комисиона за управление на интелигентните договори, което може да струва десетки долари.
- Какви са предимствата и недостатъците в сравнение с традиционните картини?
- NFT е революционен модел за разпространение на дигитално изкуство, който вероятно до няколко години ще промени напълно пазара и дори представите ни за изкуство. Например графичен дизайнер като Beeple, който създава някакви изображения за развлечение в свободното си време, може да стане третият най-скъпо продаван жив художник, а всеки случайно закупил негови NFT по 1 долар в MakersPlace може да стане колекционер с произведения за стотици хиляди и дори милиони долари, за които дори не му е необходимо физическо пространство за съхранение, каквото е нужно за картините. От друга страна, за да се представи едно NFT на стената в жилище или в галерия, е необходим монитор или проектор. В случая с "Всекидневия" може да се закупи копие с обект, включващ дигитална фоторамка, на която излиза всекидневно новото му произведение.
- От какво зависи цената?
- От търсенето!
- Каква разлика има за зрителя между NFT и обикновен JPEG?
- NFT е токен, който може да се свърже към всякакъв файл, не само JPEG, включително и код за изпълнение, което означава неограничена свобода за авторите да създават дигитално изкуство.
- Известни ли са ти други български артисти, които правят NFT?
- Със сигурност има такива, но вероятно те са извън познатия ни кръг на т. нар. съвременно изкуство. С абсолютна сигурност първото NFT произведение, представяно в галерия в България, е Magenta Tide от моята изложба „Инфрачервени картини“.
