Да имаш оръдие, а да го използваш за лов на пъдпъдъци. С това сравнение служебният министър на иновациите Росен Карадимов, като принципал на Българска банка за развитие /ББР/, описа недоволството си от скромната й роля в момента - да се занимава с кредитиране на дребни проекти на дребни предприемачи.

Карадимов, доскоро шеф на надзора на ББР, е поредният ресорен министър с амбиции да разгърне потенциала на банката и да я направи по-ефективна. Някои от идеите му обаче са повече от смущаващи и за пореден път поставят въпроса: има ли смисъл от такава държавна банка? 

В момента Министерството на иновациите и растежа изработва стратегията на банката за следващите три години, която служебният кабинет бърза да приеме в ограничения си мандат. Самият Карадимов признава, че е приел да оглави министерството, за да реализира идеите си за по-съществена роля на ББР в икономиката на страната. Редно ли е по време на едно служебно правителство

да се приемат подобни стратегически цели,

е друг въпрос. Вървят работни срещи с останалите министерства, консултации се правят с работодателски организации, синдикати и сдружението на общините, но все още няма представен проект на стратегия черно на бяло.

От няколкото предварителни изказвания на Карадимов обаче прави впечатление, че се обсъждат доста разнопосочни идеи. Хем банката трябвало да има по-голям размах и да финансира големи проекти, хем да има социална функция.

Създадена преди повече от 20 години с държавни пари, т.е. от всички данъкоплатци, и с името Насърчителна банка, финансовата институция имаше за цел да отпуска евтини заеми за дребния и средния бизнес, който по онова време много трудно намираше финансиране от частните банки. С годините банката смени не само името си, но и фокуса - ББР се оказа удобен инструмент за наливане на пари в приятелски на властта фирми, заради което придоби известност като

"касичката на властта" и "банката на олигарсите".

А съществуването й ставаше все по-неприемливо за обществото.

След като ГЕРБ изгуби властта през 2021 г., първото служебно правителство на президента Румен Радев, и по-специално министрите Кирил Петков и Асен Василев, се захванаха с премахване на порочния модел, при който в периода 2016-2021 г.  огромна част от кредитния портфейл на ББР се оказа раздаден на едри и близки на властта бизнесмени, при това в повечето случаи без надеждни обезпечения. И до ден днешен ББР не може да си събере вземания за близо 300 млн. лв. от фирми, които се оказаха кухи, като например "Роудуей кънстракшън", свързана с бизнесмена Румен Гайтански. Като мярка срещу концентрацията на заеми в шепа фирми и за да се гарантира, че финансирането ще стигне до малките предприемачи, бе направена промяна в устава на банката - определен бе таван от 5 милиона лева за фирмен кредит.

Следващите управляващи по традиция обвиниха предшествениците си в облагодетелстване - този път на кръгове като адвокатски кантори и консултанти за сметка на бизнеса, който остава без достъп до финансиране. Тогавашният ресорен министър Александър Пулев не спести тежки квалификации за банката, като я нарече "фалирала институция" и писа "слаб 2" на управлението й. 

След известно затишие по време на колиционното управление на ПП-ДБ и ГЕРБ, сега отново има шум около банката. 

Служебният министър на иновациите Росен Карадимов разви пред БНТ идеята, че

държавната банка трябва да изпълнява и социална функция,

като предоставя нисколихвени и дори безлихвени кредити за работещите в бюджетни организации. Той предлага лихвите по тези кредити да са за сметка на държавата - един вид да се покриват от всички останали данъкоплатци. А като обезпечение по кредитите да служат сумите, които работещите на държавна служба получават при пенсиониране. С други думи - ако не си върнеш заема, няма да получиш при пенсиониране шестте заплати за поне 10 години трудов стаж в бюджетна организация. А ако някой бъде съкратен или напусне преди пенсиониране? Самият Карадимов обяви, че това е идея в суров вид, но била подкрепена от служебния премиер Главчев. 

Предложението за безлихвени кредити на чиновниците е изключително скандално. От няколко години търговските банки поддържат едни от най-ниските лихви в Европа и се чудят къде да вложат свободните пари, които съхраняват.

Гражданите на държавна служба са едни от най-ухажваните от банките

клиенти за кредитиране. Армията чиновници са най-ухажвани и от политиците в условията на постоянно сменящи се правителства и предсрочни избори - всяка година заплатите в публичния сектор предизборно растат, при това изпреварващо инфлацията, и са чувствително по-високи от средните нива в частния сектор. Освен това личните осигуровки на държавните служители ги поема бюджетът - т.е. всички останали данъкоплатци. Данъкоплатците да поемат и лихвите по кредитите им - вече е прекалено!

Това популистко предложение веднага бе коментирано от ПП-ДБ като "опит на служебното правителство на ГЕРБ да купува гласове с пари на ББР". От ПП-ДБ предупредиха за опасност държавната банка отново да се използва като "касичка за верни кадри и приятели на определени политически кръгове". 

Да не забравяме, че ББР, за разлика от нормалните търговски банки, няма клонове в страната. И ако иска да отпуска кредити на физически лица, трябва значително да раздуе щата си и разходите си за обслужване на такива кредити. 

Липсата на клонове и работата само от една централа в София винаги е бил проблем ББР директно да кредитира малките и средните фирми и да разшири финансирането към повече фирми, дори когато това е била ясно заявена политика на държавата като собственик. Затова и при мащабната правителствена програма за раздаване на ковид-кредити за съкратените работници и затворените фирми, за която през 2020 г. бяха отпуснати от бюджета 700 млн. лв., ББР сключи споразумение с една дузина търговски банки - партньори. На практика те срещу комисиона отпускаха парите, а ББР се явяваше като гарант, в случай, че заемите не се погасяват.

В друго интервю, пред "24 часа", Карадимов развива идеята, че

ББР би могла да кредитира много по-мащабно фирми от определени сектори.

За целта обаче трябвало да се премахне условието в устава на банката за таван на кредитите от 5 млн. лв. Нещо повече - Карадимов критикува "недалновидното" решение да се ограничи размерът на заемите, което връзвало ръцете на държавата да участва в редица проекти. Като пример за необходимост от по-мащабно кредитиране служебният министър на иновациите дава фирмите от военно-промишления комплекс, които повечето частни банки избягвали да финансират. Но същото така и държавната "Български пощи", както и изграждането на държавни индустриални паркове. Т.е. банката трябва да се върне към старите си практики, които вече се доказаха като неефективни и прокорупционни.

Тези дни Министерството на иновациите и растежа изпрати лаконично прессъобщение за поредна работна среща за обсъждане на новата стратегия на развитие на ББР. В него се цитира министър Карадимов да казва: "Предлагаме ББР да уплътни и доразвие функциите си по закон, като навлезе по-активно в сферата на публичните инвестиции".

Какво се крие зад тази фраза не е ясно, но звучи като участие в скъпи и мащабни проекти. А не като да стреляш по пъдпъдъци.