Един призрак броди из България, въплътява се с приближаването на 2 октомври. Не е на победителя, вдигнал триумфално ръка. Нито на загубилия. Призракът е на катастрофално ниската избирателна активност. В момента тя се неглижира като проблем, макар че може да допринесе за мащабни последствия.
Малко цифри. Миналата есен гласуваха 2.6 млн. души, като изборите бяха едновременно парламентарни и президентски (първи тур). Малко преди това, през юли, гласоподавателите бяха 2.7 млн. През април - 3.3 млн. Прогресът на електоралната умора и безпътицата ясно личи през 2021 г., при все че есента българите имаха двоен мотив да се явят пред урните. На този фон би било истинска сензация на 2 октомври да излязат повече от 2.6 млн. души. Дори би било постижение, защото по-вероятно е да са по-малко.
В България най-обичаме да свикваме с това, с което не бива да се свиква. И да не забелязваме очевадното. Затова още малко цифри - 3.6 млн., 3.5 млн., 3.6 млн., 3.5 млн., 4.2 млн., 3.7 млн......Това са гласувалите във времето назад, като не броим 2021 г. Тоест, очертаващите се стойности на 2 октомври биха били не просто драматична тенденция, но и драматичен разлом - между
България някога,
когато отиваха да гласуват приличен брой хора, и България сега. Демографията е фактор за стойностите, непочистените избирателни списъци изкривяват картината. Но сърцевината за отлива е чисто политическа, няма нужда да бъде доказвана научно - българинът се умори напоследък от избори, политиците не го интригуват.
Нека поразсъждаваме има ли фактори сега, които да променят картината. Тоест налице ли е нещо, което да мотивира повече избирателя спрямо миналата есен. Отговорът е отрицателен. Нови месии няма, има разжалвани (ПП, която преди година презареди надеждите на доста българи). Липсват идеи, послания. Няма втори вид избори, които да настървяват. Липсват нови властови конфигурации в перспектива (трима от старата коалиция обещават да се съберат без четвъртия; ГЕРБ кани ПП, прокламирайки недопустимото). В кампанията не виждаме нищо друго освен хора, които три пъти за 18 месеца загубиха работата си, а сега процедурно кандидатстват пак. Като ще е същото или по-зле, защо да гласуваме?
Понеже сме в разгара й, самата кампания изисква няколко отделни думи. Преобладаващо се твърди, че войната в Украйна изместила основната ос на противопоставяне у нас - за и против Запада/Русия. За кампанията това съждение обаче е по-скоро теоретично. В интернет народните маси наистина се противопоставят. Но "надстройката", партиите - не. ГЕРБ и ПП спорят ли по тая тема? А някой с ДПС? Не. Те дефинитивно са проатлантически, но има ли формация в схватка с "Възраждане", най-русофилската? Няма. А кой освен потребители на социалните мрежи критикуват Радев за навежданията на изток? Никой. Дали защото нямат съществени различия, не искат да легитимират опоненти, или поради трета причина... -
партиите не спорят за Русия и Запада
А следствието е, че така кампанията се отдалечава от електоралните трепети. Това своеобразно партийно отдръпване може и да бъде оценено като положително поради взривоопасността на темата. Но е факт, че политическите сили не са в синхрон с това, за което хората се дърлят от февруари насам.
Колкото парадоксално да звучи, кампанията в момента се води от служебните министри и трубадурите на президента. Те агитират катастрофа - редовното правителство се провалило, грозят ни студ, глад, мор през зимата; газ няма да има, пенсии... Подгласят ГЕРБ, ИТН, "Възраждане". Кирил Петков и Асен Василев някак отвръщат, БСП контрира за собствените си ресори, ДБ не реагира, понеже с нея никой не се занимава. Така кампанията, доколкото я има въобще, е за и против последната редовна власт. Всичко това не просто подсилва едни формации за сметка на други. Ами и
кардинално подрива цялата обществена енергия,
която все пак донесе някаква промяна в България - оная, съборила Борисов. Петков, Василев и Нинова се мъчат да я съберат, връщайки мача в наказателното поле на ГЕРБ. Но се провалят, понеже не доказаха, че са по-силен отбор от ГЕРБ. Не бива да се забравя, че колкото да се променя светът, каквито и теми да навлизат отвън, основната дилема у нас е измитането на ГЕРБ - именно това желание движи процесите от 3 години насам. Почти нищо не се движи вече, понеже не е сигурно възможно ли е измитането, как...
Накратко: по върховете на българския политически елит текат опити за реставрация, новото и старото са в сблъсък; хората и прослойките обаче, които са двигател на промените, се обезвериха; вероятността 2 октомври да произведе нещо по-различно от служебни правителства е минимална; кампанията е безлична, интересни теми в нея няма. Като е така, напълно логично е вотът да доведе до нова най-ниска избирателна активност.
За разлика от миналата есен обаче това би могло да допринесе за
драматични последствия
За тях ще повлияят и други фактори, но именно активността ще ги подплати с цифри "черно на бяло" - тъй че никой гък да не каже, ако случайно счита случващото се за недопустимо.
За самите избори това означава решаваща роля на твърдите електорати. Прагът за влизане в Народното събрание ще падне, малко реални гласове ще доведат до високи проценти и многочислени парламентарни групи. От всичко това печелят ГЕРБ, "Възраждане", ДПС, отчасти БСП и ДБ. ПП губи, понеже едва през последните три месеца узря, че следва да изгради твърд електорат (местни структури). Той й е нужен не само защото всяка една партия се нуждае от такъв електорат. Ами и защото Петков и Василев оцеляха кратко в образа на спасители, на които се кланят безразборно миряни.
Специално ръстът при "Възраждане" на фона на ниската активност може да е такъв, че много хора да се събудят на 3-ти сутринта с мисълта "Каква държава доживях!?". И да им се яви един нов Борисов, който с "разум, диалогичност, балансираност" спасява пустата държава - този път от крайностите и разделението. И наистина да изглежда като някакво по-малко зло.
По-важното е, че една такава ниска активност, съчетана със ступор, безнадеждност и обективно трудна зима, рискува тотално да подсече краката на политическата класа (за разлика от миналата есен, когато имаше надежда). За да се спаси, тя ще почне да лансира чудодейства. (Полу)президентската република в момента изглежда маргинална химера на ИТН. Излизането от НАТО и ЕС - отново такава, на "Възраждане". Екстравагантно звучат и идеите на градския десен електорат за импийчмънт на президента. Или за орязване на правомощията му, които и без това не са големи. Обаче я си представете
тотално изчерпан модел насред отчаяни хора!
Политиците, всеки воден от лични сметки, ще почнат да занимават България с тия глупости, а и други ще измислят. Ще се карат, ще парчетосват, лъжат... Народът, доказано е, винаги може да излъчи многобройни свои представители, които да повярват. А накрая като нищо някоя глупост да бъде извършена.
И така всеки да забрави, че всичко почна като борба за честност, срещу мафията, за да има България бъдеще. Ще има промяна на формата, не на съдържанието.
