Големият син си дошъл от нивата и се разсърдил: "Щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле". А бащата му казал: "Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери."
Лука 15:11-32
"Притча за блудния син"
-----------
Библейските мъдрости си намират подобия в разните епохи и затова запазват актуалност и поучителност. Ето ги днес унгарския премиер Виктор Орбан и сръбския президент Александър Вучич - няма по-черни овце от тях в европейското стадо.
Когато Русия подложи на изпитание общочовешката представа за морал, за добро и зло, двамата образуваха тандем на своенравните, за да попречат или поне да затруднят колективните действия за принуждаване на агресора да спре престъпленията си срещу Украйна и международния правов ред. Направиха си сметката, че докато другите европейски държави си налагат ограничения, за да приведат в действие санкциите срещу режима на Владимир Путин, те биха могли с угодничество да си уредят от него по-евтин петрол и природен газ.
Криво-ляво избутаха зимата и започнаха да осъзнават, че спечеленото от Москва е значително по-малко от онова, което губят в Брюксел.
Пръв усети разликата Виктор Орбан,
защото Унгария е член на ЕС и има достъп до по-щедро финансиране отколкото Александър Вучич, чиято държава като кандидатка за ЕС може да се надява само на предприсъединителни фондове. В края на миналата година Европейският съвет замрази 6,3 млрд. евро за Унгария поради опасения за бюджета на общността и като превантивна мярка срещу нарушаване на върховенството на закона, но одобри под условие нейния план за възстановяване и устойчивост в размер на 5,8 млрд. евро. По същото време европейската статистика нареди Унгария на първо място по инфлация в ЕС с 26% поскъпване на живота. Така в бюджета на Орбан за тази година зейна голяма дупка, и то с перспективата да стане двойно по-дълбока, ако не проличи промяна в поведението на Будапеща.
Европейските средства за Сърбия са по-скромни, но също имат значение. Досега страната е получила 3,7 млрд. евро като дарения от ЕС и продължава да разчита на 200 млн. евро годишно от Инструмента за предприсъединителна помощ. Не са много, но при очертаващ се тази година дефицит от 8,7 млрд. евро все са от полза. Освен това перспективата за по-голяма европейска финансова подкрепа при бъдещо членство в ЕС позволява на Белград да тегли заеми с благоприятна лихва. Само че Европейският парламент призова в края на миналата година да се замразят както средствата, така и преговорите за членство с Белград заради ината му да прояви солидарност с общата европейска външна политика. Казано с други думи, бюджетната каса на Вучич дрънчи все по-празна заради нежеланието му да подкрепи санкции срещу Путин.
Очерта се картина като описаната в библейската притча.
Блудните синове започнаха да се оглеждат гладни,
съзнавайки гузно, че са напуснали бащиния си дом, където е имало достатъчно храна за тях. В резултат на това постъпиха по същия начин, както е разказано в евангелието. Решиха да се покаят и да се върнат. Двамата почти едновременно дадоха сигнал на 9 март, че са склонни да преразгледат отношенията си с Русия. Само четири дни по-късно Орбан отиде на вечеря в Елисейския дворец, където френският президент Еманюел Макрон го посрещна почти с прегръдка като в класическата сцена на бащата, приел с радост своя блуден, но поумнял син.
Същия ден сръбският министър на икономиката Раде Баста заяви (несъмнено от името на Вучич): "Нашата страна вече плаща голяма цена заради невъвеждането на санкции срещу Русия и това не се издържа. Аз като министър на икономиката не мога да гледам колко голям натиск се оказва на президента на Сърбия Александър Вучич, а ние да мълчим - не мога да приема това. Затова съм за въвеждане на санкции срещу Русия, стоя до президента Вучич в защитата на държавните и национални интереси и имам пълно доверие в него."
Можем ли да се радваме на синхронния завой,
който вземат Унгария и Сърбия? Несъмнено тяхното вразумяване би направило европейската политика по-монолитна. Усилията на Путин да предизвика разединение в Европа се провалят и вече никой в ЕС не вижда възможност да преговаря с него. Последната отхвърлена оферта за мирно посредничество бе от Ватикана. Тя бе последвана от две идентични изявления на 13 и 14 март от прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков, че "целите на специалната военна операция могат да бъдат постигнати само по военен път".
Така се разсейва мъглата на колебаещите си, която прикриваше поведението на България. Тя стоеше по-добре на фона на Унгария и Сърбия, защото спазваше европейските санкции, въпреки че понякога настояваше за дерогации. Освен това подкрепяше военно Украйна - полуприкрито или официално с угризения. Правеше го с почти извинителна неохота, за да не гневи Москва. Но все пак се съобразяваше с общата дисциплина в ЕС, защото при наличието на по-големи грешници можеше да си позволи да шикалкави - за да се чувства добре и с Господа, и с дявола.
Ако Унгария и Сърбия престанат да бъдат дразнители,
много важно е България да не ги замести
На 8 март министрите на отбраната от ЕС одобриха схема за колективно закупуване на боеприпаси за Украйна за 2 млрд. евро. България се оказа след 11-те държави, които имат подходящ производствен капацитет. Схемата бе приведена в действие веднага и еврокомисарят по търговията Тиери Бретон (французин) тръгна да обикаля 15-те европейски оръжейни компании, способни да произведат снарядите, от които се нуждае украинската артилерия. Спирката му в България бе насрочена за 15 март.
Моментът е подходящ София да даде правилен сигнал, защото Франция, която отвори обятия за блудната Унгария, може бързо да се разочарова от по-прилежната досега България, както ни предупреждава библейската притча.
