За разлика от комунистите - техните недалечни предтечи, в ГЕРБ не си падат много по самокритиката като подход към вътрешнопартийните проблеми. Причината за това е проста - самокритиката е публичен акт. А няма нищо по-неприятно за една партия, особено управлявала в продължение на толкова дълго време и така арогантна в своята увереност, че прави добро на страната, от това да признае пред обществеността, че нещо сериозно не й е наред.
Затова упреците, които Бойко Борисов изсипа в неделя към своите съпартийци на Националната работна среща на ГЕРБ - първия голям партиен форум преди европейските и местните избори, дойдоха неочаквано за страничните наблюдатели. Щом се е стигнало дотам, че премиерът да строява хората си пред очите на цялата страна, значи партията наистина много се е разпуснала. И то до такава степен, че това заплашва успешното й представяне на изборите. Такава критична реч е като алармен звънец. Борисов сам го представи по този начин: „Факт е, че БСП, с тези провалени политици, гонени от управлението, ни доближават. Това, ако не ви светне червена лампичка, аз ще ви светна синя!”
Разбира се,
всеки гербер разтълкува по своему метафората за „синята лампа”
Миловидната еврокомисарка Мария Габриел, прокарана на поста от Борисов, предпазливо обясни, че ставало въпрос за синьото като символ на проевропейското развитие на България. Зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов обаче се беше ориентирал по-добре в посланието на своя партиен бос - разтълкува го като призив да се реагира бързо на сигналите за нередности в партията и управлението, така че да не изглежда, сякаш ГЕРБ покровителства свои хора, обвинявани в злоупотреби.
Това е и правилната интерпретация. След като премина през обичайната си тирада от типа „Градим България”, Борисов неочаквано започна да си задава въпроси за електоралния упадък на партията, който социолозите измериха в последно време. „Колко въпроси решихме, а слизаме надолу!”, зачуди се премиерът. Изглежда обаче, отдавна е достигнал сам до отговора - съмнителния просперитет на мнозина гербери от всички нива на партията, който хората по места забелязват и неимоверно се дразнят.
„Хората искат справедливост. Не искат да се правим на по-важни от тях. Ако някой някъде се мерне с по-лъскава кола или нещо подобно, в неговото населено място почват да го забелязват, че е излетял в облаците, махайте незабавно, и да се прибира, и да се оправя”, ултимативно нареди Борисов на партийните шефове.
Това било значи. Борисов най-накрая е осъзнал, че
преяждането с власт има неизбежни и много вредни последици
за ГЕРБ. Най-важната от тях е възможността за лошо представяне на предстоящите избори. А случи ли се това, вероятността да се стигне до предсрочни парламентарни избори главоломно нараства. Неслучайно Цветан Цветанов заяви, че резултатите от европейските и местните избори ще бъдат „тест за стабилността на страната”. Ако ГЕРБ не се представи добре, това ще постави под съмнение политическата сила на управляващата партия и ще окуражи опонентите й да я атакуват на всички фронтове.
Затова и Борисов толкова се тревожи от ужасния имидж на партията си, върху която безспирно се сипят обвинения в корупция. Разбира се, премиерът не признава, че такава има, и никога няма да го направи. Това, което иска от съпартийците си, е не да се борят с корупцията в редиците им, а по-скоро с впечатлението, което се създава у обществеността, че ГЕРБ е силно корумпирана. „Никога не сме имали по-ефективна борба с контрабандата от сега. И всеки ден някой излиза да говори за корупция. Само че аз съм убеден, че на много места това се случва. И ако вие не вземете мерки да си прочистите къщичките, рано или късно това ще избие - дали в суджук, дали в нещо друго, и ще падне върху партията”, обясни Борисов пред делегатите на срещата.
И тук се корени целият проблем с ГЕРБ според него. Истински важното за премиера е да се разсеят негативните впечатления пред публиката. Иначе страната цъфти и връзва, вярва си Борисов: „Доходите са повече, инфраструктурата е повече, образованието е повече, всичко е повече. Рекордно за историята на България, рекорден вътрешен продукт”.
По неговата логика лошите новини са просто един пиар проблем
и нищо повече. Затова и в речта си отдели толкова много време, за да порицава съпартийците си, че са прекалено инертни и пасивни, не реагират достатъчно бързо или не реагират изобщо на атаките на враговете на ГЕРБ. „Те ви избиват зъбите с някоя жълта новина, а вие се сгушвате и не отговаряте”, недоволстваше лидерът. И искаше от министрите „да излязат и да си защитят темата”; от партийните структури - да организират протести срещу изявите на опозицията (!); от своите кметове - да обясняват колко превъзходно е санирането и „със списък, поименно, за всяко едно село какво е дадено и защо е дадено - че не са имали къде да се къпят, че са ходили на един километър жените за вода, за да измият чиниите”.
И най-важното - Борисов изисква от хората си да правят всичко възможно, за да съхранят имиджа на „народняшка” партия, който се стремеше да си създаде ГЕРБ през отминалите години. На него му е ясно, че голямата политическа битка в наши дни (не само в България, но и в Европа) е между партиите на статуквото, каквато е неговата, и атакуващите ги популисти, които се хранят с гнева на хората срещу управляващите класи. „Хората искат справедливост. Хората не обичат елитарни партии, елитарни хора. Ние трябва да внимаваме много дали не сме се превърнем в нещо такова и да не го допускаме”, обясни той. Това показва страховете му, че ГЕРБ може да бъде припозната от избирателите като политическа сила, която се е откъснала от хората, сраснала се е с властта и изсмуква живителните сокове на държавата (както е всъщност).
За това обаче е късно. ГЕРБ е партията на властта - това е ясно всекиму и на разни пиар хватки, целящи да демонстрират „народния” й характер, просто няма кой да се хване. Всичко, което ще последва от тирадата на Борисов, е, че цялата предизборна кампания ще бъде едно мъчително усилие на ГЕРБ да прикрие наедрялото си от преяждането с власт туловище.
