Intelligens. На тази латинска дума се спира кураторът на тазгодишното архитектурно биенале във Венеция Карло Рати. “На латински значението на думата е по-широко от съвременния термин интелигентност, последната сричка в нея - gens, означава хора. От този нов корен израства идеята за една бъдеща интелигентност, която е приобщаваща, многообразна и с богато въображение, отвъд ограничителния фокус върху изкуствения интелект”, аргументира Рати избора на тема.  С цел да стимулира съгласуваност между националните павилиони, Рати призова участващите страни допълнително да се обърнат към идеята: “Едно място, едно решение”, като покажат как местната изобретателност може да допринесе към един глобален план за адаптиране към бъдещето.

Какво са предложили по темата “Интелигентност.Естествена. Изкуствена. Колективна” водещи архитекти от целия свят предстои да видим от 10-и май до 23-ти ноември във Венеция. В България конкурсът предизвика сериозен интерес, като свои авторски идеи представиха 17 екипа. Журито финално селектира 5 от тях, като взе решение страната ни да бъде представена от проекта “Псевдоприрода” на Ясен Марков. С каква конкуренция се пребори Марков и каква е концепцията, която той предлага за българския павилион?

“Хиляда години, осем часа и 47 секунди”

Проектът “Хиляда години, осем часа и 47 секунди” на “Градоскоп” (Ина Вълканова, Георги Янакиев, Георги Николов, Адрияна Михайлова) подхожда към темата през призмата на един от най-автоматизираните индустриални сектори - автомобилният. Проектът изследва противоречието между утопичния свят на технологичното производство и как глобалните иновации  и настъпващите кризи се отразяват на хората и средата. Концепцията разпределя пространството на павилиона в три зони - “изкуствено”, “природно” и “колективно”, като в първата е пресъздаден интериорът на завода за автомобилно осветление Odelo в Куклен. Индустриален парк Куклен е един от най-големите инвестиционни проекти на България, а идеята за павилиона стъпва на петгодишно изследване на урбанистични, социални и технологични трансформации в Тракия икономическа зона, изтъкват от екипа.

Изложбата в първата зона показва скритите напрежения в производствените процеси - ефектите от различните кризи и адаптациите към тях. Изложбата представя не просто машини, а историите на фабрични работници - хора, които се адаптират, напускат, връщат в производствените халета.

Втората зона “Природно” показва полетата на Тракийската низина и начините, по които екосистемата се е адаптирала към производството. Последната част от изложбата “Колективно” показва нови подходи за възстановяване на тези пейзажи с помощта на изкуствен и естествен интелект, стъпвайки на два реализирани проекта на територията на парк Куклен.

За 47 секунди се произвежда фар, 8 часа е обичайният работен ден, 1000 години е периодът, за който стават видими геоложки промени в резултат на човешката дейност. 

"Ефемера"

Проекът “Ефемера” на Ефемера ООД (Андрей Ходкевич, Гергана Попова, Григори Иванов, Цвета Нисторова) черпи вдъхновение от новите перспективи пред архитектурата в информационната епоха. Концепцията заимства четири основни принципа от света на компютрите, като ги наслагва върху архитектурата - хардуер и софтуер, адаптивност, интерактивност, свързаност.

Както компютърът има хардуер и софтуер, така на една сграда може да се погледне като на динамична система, в която физически и дигитални слоеве се срещат, изтъква авторският екип. Принципът на адаптивност е пресъздаден през решетката - непреходен инструмент в дизайна, която в архитектурата играе ролята на рамка за динамични пространства. Интерактивността в света на архитектурата може да се постигне чрез технологично адаптиращи се сгради, които комуникират автоматизирано с обитателя, а свързаността е възможна през връзка с глобалната мрежа към всяка друга сграда.

Изхождайки от тези принципи, екипът предлага в залага да бъде изграден изкуствен басейн с адаптивно ниво на водата. Басейнът ще се захранва с дъждовна вода, събирана в двора на павилиона в резервоари, които ще се ползват успоредно и за маси. Залата ще бъде снабдена със сензори за брой посетители, които ще са свързани с нивото на подавана вода. Така павилионът ще представлява една интелигентна, адаптивна структура. Принципът на свързаност ще бъде пресъздаден през прожекция на тавана на павилиона на кадри от галерия в София и реципрочно - на посетителите на павилиона в същата галерия в България.

В технологиите е отговорът, а какъв беше въпросът за фасадите?

Проектът “В технологиите е отговорът..., а какъв беше въпросът за фасадите” (Ралица Пети & Co) проблематизира темата за колетивния интелект през разнообразните фасади на жилищните сгради на България. Колективът и колекцията - на опит, знания, могат да бъдат анализирани в две колективни модалности - работно пространство и жилищно пространство. Българските панелни балкони наподобяват интелигентността по Борхес - пространството може да бъде както оазис от саксийни цветя за едни, така и работно място за други, това, което е било външна част, е превърнато в склад, музикална стая, кухня. Фасадата е и ясно изградена граница между природа и сграда, но е и връзка със света през антени, подсигуряващи дигитална свързаност, изтъква екипът. Те предлагат проследяване на това разнообразие от фасади, с представяне на 2D чертежи и 3d аналитични диаграмни макети.

Псевдоприрода

Проектът “Псевдоприрода” на Ясен Марков бе класиран на 1-о място като най-добре вписващ се в темата на биеналето, с много ясна концепция и адресиращ отправения призив за търсене на местни решения към глобален проблем.

Според описанието на самия автор “Псевподприрода” изследва границите между изкуственото и естественото, като поставя под въпрос ролята на хората като творци и потребители в средата, в която живеят. Според концепцията във вътрешния двор на българския павилион ще бъде предизвикана изкуствено климатична сензация - сняг през лятото във Венеция. Машина за сняг, захранвана от слънчеви батерии, ще затрупва същите тези батерии със сняг. При слънчево време машината работи без ток, а когато панелите са затрупани със сняг - се пести течност за снега.

Във вътрешността на павилиона посетителите се натъкват също на абсурд - горяща камина през лятото, създаваща домашен уют.  Целта в двора е посетителите да се стреснат от климатичния проблем, а вътре, сред уюта на възрожденската дневна, да намерят решение на проблема. Решението ще бъде под формата на каталог с “Универсални рецепти за добро време”. Рецептите - различни по форма и съдържание, ще бъдат съставени от мултидисциплинарен екип в сътрудничество с изкуствен интелект. Като част от концепцията е използването на снежинката и нейни модификации. Символът на снежинката е декомпозиран до няколко други символа - знакът за прибавяне в математиката, за умножаване и за обединяване, като така според автора се свързват всички елементи в темата на биеналето  - интелигентност, естествена, изкуствена, колективна. Предлага се снежинката и нейни модификации да се използват за система за ориентация в залата, както и за създаване на силна визуална идентичност на павилиона.

Сетив_но

Проектът Сетив_но (Антон Керезов, Маргарита Савова, Гергана Георгиева) предлага преосмисляне на сградите като колективен интелект. Екипът изхожда от колямата консумация на енергия от жилищните сгради и търси през сетивен експеримент начин за намаляване на енергийните загуби. Името на павилиона следва да се чете като "сетиво" и "но защо" и черпи вдъхновение от естествената интелигентност на пчелите, изтъкват авторите на идеята. Подобно на пчелата-майка, изкуственият интелект играе ролята на организатор на колективна интелигентност. Идеята е изкуственият интелект да обработва данни от сензори и човешка обратна връзка и трансформира информацията в стратегии за пестене на енергия. Тази идея е претворена чрез разделяне на павилиона на няколко зони - входна зона с информация за проекта с акцент върху енергийната неефективност в България, виртуални зали със сензори за изследване на сетивността на посетилетите чрез изкуствен интелект - различни светлини, температури и звук оформят подзони, основният елемент е изкуствен интелект, който управлява системата. В двора на павилиона е предвидено поставянето на кошер и цветя - като символ на естествения интелект. Всички проекти могат да бъдат видяни на https://biennale2025.kab.bg/.