18 септември, трети учебен ден - реално първи ден с истинско учене. Учениците вече са подготвени - накупени са им тетрадки, химикалки, моливи, флумастери, бои, несесери, кутии за храна, шишета за вода, гуменки за спорт, получили са новите си учебници. Всичко е тип-топ. С малката подробност - трябва някой да отнесе всичко това до училище. Непосилно тежките ученически раници са много изтъркана тема - повтаря се при всяко начало на учебната година, когато гневът на родителите се покачва сериозно. После отшумява, те измислят всевъзможни начини да намалят товара от гърба на детето си, най-често прехвърляйки го върху своя. А с примиренческото "това ли е най-болната тема в образованието" се отдалечаваме за поредна година от цивилизованите държави, където подобни проблеми отдавна не съществуват. Докато децата израстват прегърбени.
27 кг дете със 7 кг раница на гърба
Социалните мрежи преливат от родителски оплаквания от абсурдно тежките раници на децата им. "5 клас - 6 кг раница (без тетрадките), 7 клас - 8 кг раница (към 1/5 от теглото им). Все едно аз да мъкна 13-14 кг багаж до офиса и обратно...", свидетелства майка. "Ужасно тежки са. Тази сутрин ходихме пеш с дребната - 1 клас. Училището е на почти 2 км, рамото ми се откъсна. Хубавото е, че и тя ще остави в шкафчето си доста неща. Брат и обаче (в 5 клас), тази сутрин също едва е занесъл раницата си, накрая се е наложило да му помогнат... Там разбира се, шкафчета няма и цял ден трябва да я носи от кабинет на кабинет, от 1-ви до 4-ти етаж, и после 2 км до вкъщи", вайка се друга.
"От 5 клас нататък раницата е от 1/3 до 1/4 от тежестта на децата. Шкафчета няма в гимназията, а в прогимназията не им даваха да ги ползват заради ковид. Ужасно е, бих го сравнила с това възрастен да мъкне всеки ден 20 кг чувал на гърба си. В училище и асансьор няма, което значи, че раницата се мъкне и 3-4 етажа по стълбите", споделя майка. "И двете ми деца са със сколиоза...така се справят! Ужасно е с тези раници и с помагала на помагалото.....След 4-ти клас става по-зле, защото вече ходят сами и едвам влачат раниците!", коментира трета.
"Детето ми тежи 27 кг, а раницата му - 7 кг. Днес ще пратя баща ми да го вземе. Дали е възможно учебниците да не се печатат на гланцирана хартия, което ги прави 3 пъти по-тежки (и сигурно минимум 2 пъти по-скъпи) и да няма по емнайсе учебни тетрадки и помагала на предмет? Сега трябва да ангажирам някого да прибира иначе напълно самостоятелното дете от училище, защото не може да си вдигне раницата. Как да адресираме този проблем?", чуди се друга майка. Нейната по-голяма дъщеря в 10 клас тежи 42 кг и влачи тежката раница по 8 часа на ден, като неведнъж се е прибирала с натъртено на гръбнака от раницата.
"Нямаш тетрадка голям формат? Ами ще си купиш!"
"Масло в огъня" понякога наливат и самите учители с изискванията си за редовно носене на учебниците в клас или за тетрадки голям формат, които очевидно са двойно по-тежки. "Казах на госпожата, че всичките ми тетрадки са малки и нямам голям формат. Тя ми каза: "Ами ще си купиш", оплаква се 5-класничка.
"Какво е преимуществото на големия формат за успешното усвояване на материала? Как не ги е срам да овикват децата за тетрадка малък формат? Всички ходят на уроци от 5 клас, те стигнали да крещят какви тетрадки, бои и подобни глупости да купуваме!", ядосва се майка, която е и учител по чужд език. Тя твърди, че никога не е изисквала от учениците си "големи тетрадки, твърди корици, бели листи и подобни глупости", защото целта е просто да има на какво да пишат.
Шкафчета, е-учебници, раници с колелца...и ефект "0"
През годините са дискутирани не едно и две решения на проблема и са прилагани различни мерки, уви, с ограничен ефект. Още от 2018 г. МОН предприема стъпки в тази посока - най-значимата от която е програмата за ученически шкафчета, в която учениците да оставят учебниците си. В резултат са финансирани с 6.7 млн. лв. 591 училища за закупуване на близо 112 000 шкафчета за учениците от 1 до 7 клас. Сега доста повече училища разполагат с такива, но те се ползват предимно от малките ученици в начален етап (някои от които пък редовно мъкнат тетрадките си за проверка вкъщи). А и, както се оказва, на места шкафчетата стоят заключени или не се ползват по предназначение.
Осигуряването на е-учебници също бе стъпка в посока към олекотяване на раниците - от години МОН отпуска средства за електронно четими версии на одобрените учебници от 1 до 12 клас. И това обаче на доста места не се оказва панацея, защото е-учебниците са на PDF формат и трудно се четат. "Електронните учебници са неудобни, детето ми е с очила и не ги харесва", споделя майка. Учудващо е защо за толкова време не са положени усилия и изисквания дигиталните учебници да са по-адекватни - определено могат да бъдат по-интерактивни, в по-подходящи формати и удобни за ползване. Широко рекламираната Дигитална раница на МОН, където са учебниците до 7 клас, също не се ползва масово от ученици и от учители по ред причини. А и не навсякъде учителят разполага с мултимедия в класната стая, на която може да пусне е-учебника в час.
Друга мярка бе даването на възможност на издателствата да отпечатват учебници на олекотена хартия, а учебници от 1 до 7 клас, които са с по-голям обем, да се изготвят като две отделни книжни тела. Масово обаче учебниците продължават да са в една част, а гланцираната хартия, особено в началния етап, продължава да е повсеместно разпространена, освен това според родители тя е станала още по-луксозна заради интереси на издателствата, и съответно по-тежка. Щом държавата плаща, минава всичко. Няма и учебници, които са на коли, с перфорация, позволяваща на учениците да скъсат урока за деня и да го пренесат до училище в папка.
Не съвсем работеща е и стратегията децата, стоящи едно до друго, всеки ден да се редуват да носят учебници в клас - някъде чиновете са единични, друг път едното дете може да е болно и другото да остане без учебник. Затова и всеки се спасява поединично. Защото понякога дори и раницата на колелца не успява да облекчи ученик, учещ на кабинетна система в 4-етажно училище.
Втори комплект учебници?
Родителите измислят всевъзможни начини да облекчат децата си. Някои споделят, че са купили втори комплект учебници. "Тази година купих лично втори комплект учебници за вкъщи, и комплектът, даден от училище, ще остане там, в шкафчето, заедно с несесера, нещата за рисуване, технологии и физическо. Това е, след две години в училище детето е със сколиоза, не желая да ходи и да качва два етажа раница по 6-8 кг.". "Електронните учебници са на pdf файлове и са много неудобни за четене. Затова и аз ще й купя", приема предизвикателството друга. "Ами добре. Ще купувам нов комплект всеки месец...добре, че не носим пиано да го прибираме в шкафчето", чуди се родител. Други са щастливци заради притежанието на принтер. "Ние си имаме цветен принтер у дома и не би ми представлявало проблем да снимам уроците. Ще е в пъти по-леко и удобно за детето", решава майка.
Разбира се, най-лесният начин засега си остава носенето на раниците от самите родители. Но има и по-изобретателни решения - родителят носи втора раница, в която прехвърлят половината от учебниците на детето си - така двамата носят тежестта разпределено. "И мен ме боли гърбът от такава тежест", вдига рамене майка.
Кой "носи" отговорността?
Както и при други болни теми, и тук е трудно да се намери главен отговорник по казуса "тежки ученически раници". Здравното министерство няма изрична наредба колко максимум да тежи една раница. Има препоръки теглото й да не превишава например 10-15% от телесното тегло на детето, но това не се следи, а и трудно може да бъде намерена институция, която да бъде накарана да регулира раниците. Министерството на образованието пък само препоръчва на училищата да изискват по-малко тетрадки, да организират часовете в блокове (за да може в един да има не 7 предмета, а например 4) и т.н. Сред препоръките са още прилагане на училищни политики за олекотяване на раниците, обсъждане по време на родителски срещи на организацията на учебния процес, вкл. кои учебници ще се носят и кои ще се съхраняват у дома, ползване на допълнителните помагала или само за работа в клас, или само за работа вкъщи и др. Но практиката навсякъде остава различна и главно в ръцете на учителите. Затова и отговорността, т.е. раницата, ще продължава да си я носи родителят/ученикът.
И МИНИСТЪРЪТ ДА НАРАМИ ЕДНА РАНИЦА!
Безсилието и отчаянието пред тежките ученически раници ражда и ексцентричности. "Предлагам да им занесем раници пред министерството на образованието и да им ги връчим за 10 клека и 10 пъти да се разходят по стълбите", пише родител. Друг предлага "масово повръщане" пред ведомството. "Ако работих в телевизия, бих викнала просветния министър, бих го претеглила в ефир и след това бих му връчила раница, тежаща същото тегло спрямо неговото собствено, каквото носят първокласниците. След това бих го помолила да върви с тази раница поне 20-30 минути", дава идея друг.
