Краят на годината поднесе неприятна изненада на руското правителство. Инфлацията внезапно започна да се ускорява, значително надхвърляйки прогнозите. Доларът, според официалния курс на Централната банка, поскъпна до 110 рубли. Централната банка беше принудена да увеличи основния лихвен процент до рекордни стойности в новата история на Русия, което предизвика недоволство сред бизнеса. В същото време руският президент Владимир Путин продължава да настоява, че опитите на „западните страни да нанесат стратегическо поражение на Русия в икономическата област не са успешни“.
Накъде върви руската икономика и как й се отразяват санкциите?
От началото на войната с Украйна през 2022 г. реториката на руските власти се свежда до това, че западните страни, „разрушавайки търговските отношения с Русия“, са създали нови „предизвикателства“ за икономиката. Но през 2024 г. в коментарите на икономистите (и дори на Централната банка) все по-често се споменават и вътрешни заплахи.
Инфлацията е чудесен пример за това. В началото на годината прогнозите бяха оптимистични: Централната банка повтори, че ръстът на цените няма да надхвърли 4%, а Владимир Путин заяви, че положителната динамика вече е започнала.
Но в средата на лятото всичко се обърка:
инфлацията достигна 9% на годишна база, а Централната банка за първи път от началото на годината увеличи основния лихвен процент. Тогава председателят на ЦБ Елвира Набиулина посочи три причини за това. "Потребителската активност остава висока на фона на значителния ръст на доходите на населението,“ каза тя. Тук става въпрос не само за онези руснаци, които подписват договор с Министерството на отбраната и получават над пет милиона рубли: дори според официални данни техният брой не надхвърля един милион души, което не е значително за мащаба на руската икономика. По-голямо значение има отбранителната промишленост като цяло: според Министерството на промишлеността и търговията в нея са заети почти четири милиона души, а заплатите им са се увеличили с 20-60% в зависимост от специалността. Но има и по-масова тенденция.
„Дефицитът на работна ръка продължава да нараства“, казва Набиулина. Безработицата достигна рекордно ниско ниво от 2,3%. Бизнесът е принуден да увеличава заплатите: според Росстат, средно реалните доходи са се увеличили с почти 10% (а през миналата година с още 8%). Липсата на кадри отчасти се обяснява с демографската криза от 90-те, но има и други причини: увеличаването на броя на военнослужещите (1,5 милиона души), прехвърлянето на кадри от граждански производства към военни (600 хиляди души), емиграцията, провокирана от войната и мобилизацията (според оценката на The Bell, 700 хиляди руснаци са напуснали и не са се върнали). Според изчисления
в икономиката не достигат почти три милиона работници.
„Значителното инвестиционно търсене се поддържа както от бюджетни стимули, така и от високите печалби на компаниите“, коментира още Набиулина. Високите печалби се обясняват с това, че руският бизнес зае ниши, които бяха освободени от напусналите Русия чуждестранни компании. Бюджетните стимули включват многобройни кредитни облекчения: до юли тази година руснаците можеха да купят жилище при лихва от 8% (което осигури 90% от сделките на жилищния пазар), субсидии от държавата получават IT компании (на тях са достъпни заеми дори при 1%), малки и средни предприятия, производители на отбранителна продукция и много други. В резултат на това възниква „порочен кръг“: Централната банка, опитвайки се да охлади икономиката, увеличава основния лихвен процент, но правителството компенсира разходите на бизнеса, неутрализирайки ефекта.
През втората половина на годината Централната банка затегна парично-кредитната политика, обновявайки рекордите по основния лихвен процент, но правителството продължаваше да намира начини да ускори инфлацията. Например властите увеличиха екотаксата за вносните автомобили, което доведе до рязък ръст на цените. Тогава стана ясно и че разходите на федералния бюджет ще бъдат с 1,5 трилиона рубли повече от очакваното, което също е източник на повишено търсене.
Основният парадокс на 2022 година беше
разликата между очакванията на анализаторите и реалността.
Апокалиптичните прогнози за икономически колапс не се сбъднаха, а международните експерти се съгласиха, че икономиката се стабилизира и започна така наречената „структурна трансформация“. Прогнозите за 2024 година бяха по-скоро оптимистични, но се случи обратното: реалността се оказа по-мрачна от най-кризисния сценарий на властите.
Централната банка например прогнозираше през март, че основният лихвен процент може да бъде намален през втората половина на годината. Вместо това той започна да се увеличава, а сега Централната банка изобщо отказва да коментира неговата траектория.
През август ЦБ заяви, че в случай на глобална криза, съпоставима с кризата от 2007-2008 г., рецесии в големите икономики и допълнителни санкции върху руския износ, лихвеният процент може да бъде увеличен до 20-22%. Този сценарий не се реализира, но процентът все пак достигна този диапазон. Грешката беше бързо поправена: числата на сайта на регулатора автоматично бяха променени на 22-25%.
На 25 октомври ЦБ за трети път влоши прогнозата си за инфлацията през 2024 г., заявявайки, че ръстът на цените няма да надхвърли 8,5%. Този праг беше преминат още на 13 декември.
Кризата на прогнозите не засегна само ЦБ. Пазарните участници също грешаха, като пренаписваха оценките си почти всеки месец. Неточности имаше и в Министерството на икономическото развитие, което твърдеше, че доларът ще се стабилизира на нивото от 90 рубли.
Още през 2022 г. Русия стана световен рекордьор по брой наложени санкции. Във всички речи, посветени на икономиката, Владимир Путин повтаря, че Западът не е постигнал резултат и руската икономика само е станала още по-силна. Опитът от 2024 г. обаче показа, че външните ограничения се отразяват сериозно на работата на руските предприятия.
Санкциите намалиха руския внос
Ако трябва да бъдем точни, това се случи заради теоретичната заплаха от санкции. В края на 2023 г. президентът на САЩ Джо Байдън подписа указ, който разрешаваше включването в черни списъци на всякакви банки от трети страни, ако се докаже, че те подпомагат руския отбранителен сектор. Макар този механизъм масово да не беше приложен, китайските банки, а след тях и турските, спряха да обработват плащания. Бизнесът беше принуден да търси алтернативни начини за превод на пари, да поема разходи за платежни посредници и да преминава към бартер, което водеше до допълнителни загуби. В резултат на това до май вносът намаля с 9%. Анализаторите на ЦБ посочиха, че това ще подпомогне националната валута, и се оказаха прави: доларът поевтиня от 92 до 88 рубли за месец.
Санкциите лишиха Русия от борсова търговия с долари и евро
На 12 юни Московската борса попадна в SDN-list — най-строгият режим на санкции, който забранява всякакво взаимодействие. Поради това купуването и продаването на чуждестранна валута на руския пазар стана невъзможно, както и динамичният курс, който се актуализираше всяка секунда. ЦБ започна да определя стойността на долара чрез междубанковия пазар. Но първо, търговията там е договаряща се, което означава, че валутата може да струва колкото е нужно, според потребностите на купувача. Второ, обемът на търговията е засекретен, доверието в нея спадна, а някои пазарни участници смятат, че курсът на рублата вече се формира извън Русия. Алтернативните индикатори също изглеждат съмнителни. Например, в края на ноември медиите следяха напрегнато форекс пазара, но се оказа, че котировките се публикуват от компания ICE-FX Markets Limited от Малайзия, която според уебсайта си изобщо не търгува с руска рубла.
Санкциите доведоха рублата до най-ниската ѝ стойност от 2022 г.
В края на ноември Министерството на финансите на САЩ въведе ограничения срещу 50 банки, включително "Газпромбанк", който беше важен източник на чуждестранна валута за руския пазар. Това попречи на износителите да върнат приходите си в Русия, създавайки дефицит в предлагането. Според официалния курс на ЦБ доларът поскъпна до 114 рубли, а еврото — до 120. Регулаторът беше принуден да се намеси, за да стабилизира курса, но уплашените от динамиката предприемачи започнаха да коригират цените на стоките. В резултат инфлацията само за една седмица нарасна с 0,5% (при цел от 4% на година).
Това не е пълният списък с ефектите от санкциите тази година. Например, забраната за покупка на руски диаманти намали печалбата на компанията „АЛРОСА“ три пъти. Подобна е ситуацията и със "Совкомфлот", наричан оператор на „сенчестите танкери“, с които Русия търгува нефт в обход на санкциите. Проектът за производство на втечнен газ „Арктик СПГ 2“ редовно губи подизпълнители, а бъдещето му остава неясно.
Според данни на Bloomberg, Джо Байдън може преди края на мандата си да затегне още повече ограниченията срещу руския нефт, прилагайки така наречения „ирански сценарий“. Подробностите за този проект все още не са известни.
Кремъл по-охотно прехвърля разходите върху другите
От началото на войната с Украйна руският бюджет се съставя с дефицит. Министерството на финансите или взема заеми от пазара чрез издаване на облигации, или тегли средства от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ). Изглежда, че ведомството е предполагало, че войната ще продължи кратко: през 2022 г. проектобюджетът за 2025 г. предвиждаше намаляване на разходите до 29,2 трилиона рубли. През 2023 г. министерството отново планираше, че до 2025 г. разходите ще могат да бъдат съкратени.
На практика обаче желанието за финансиране на войната и отбранително-промишления комплекс нарасна. Затова през следващата година властите планират рекордни разходи от 41,5 трилиона рубли. Дефицитът обаче ще бъде сравнително скромен — 0,5% от БВП или 1,2 трилиона рубли. Това е така, защото вече са изчислени приходите от измененията в Данъчния кодекс.
Данъкът върху печалбата на компаниите ще се увеличи от 20% на 25%. Основният елемент на данъчната реформа ще донесе на бюджета 1,6 трилиона рубли. Освен това в Русия ще бъде въведена прогресивна скала за подоходния данък (НДФЛ). Увеличението ще засегне руснаците, които получават повече от 2,4 милиона рубли годишно. Министерството на финансите твърди, че това са само три милиона души, но анализаторите на SberCIB смятат друго: поради бързия ръст на заплатите броят им може да се удвои до 2025 г.
Освен по-високия данък върху печалбата, ще бъде увеличен и данъкът върху добива на полезни изкопаеми: желязна руда, злато, диаманти, минерални торове.
Потребителите също ще бъдат засегнати. От следващата година ще се увеличат акцизите върху бензина, алкохола, бирата, сайдера, кваса, сладките газирани напитки, цигарите и др. Производителите вероятно ще прехвърлят увеличените си разходи върху цените, а приходите от този данък ще се използват за борба с диабета и сърдечно-съдовите заболявания. Или поне така обещава правителството.
Обемът на данъчните иновации всъщност е още по-голям. Например властите решиха, че корпорацията „Транснефт“ трябва да плаща данък върху печалбата в размер на 40%, а не 25%. Ще бъде увеличена и таксата за утилизация. Освен това ще се промени опростената система за данъчно облагане (УСН) за организации и индивидуални предприемачи, които вече ще трябва да плащат и ДДС. Интересно е, че само година по-рано Министерството на финансите заявяваше, че няма да увеличава данъците, а помощникът на президента Максим Орешкин и министърът на икономическото развитие Максим Решетников наричаха това контрапродуктивно.
През 2025 г. едва ли ще бъде по-добре
Икономистите вече престанаха да вярват в официалните прогнози. Ако по-рано консенсусът следваше оценките на ЦБ и всеки път смяташе, че през следващата година инфлацията ще се върне към целта от 4%, то в последното проучване очакванията са за 6%. Реакцията е обяснима: за последен път регулаторът успя да се вмести в установения лимит едва през 2019 г.
Отслабването на рублата няма да спре. Министерството на икономическото развитие, разбира се, смята, че доларът средно ще струва 96 рубли, но други такива оптимисти няма. Ръководителят на Сбербанк Герман Греф е убеден, че до края на 2025 г. американската валута ще достигне до 115 рубли. Икономисти, анкетирани от ЦБ, прогнозират среден курс около 102 рубли. Но това не са основните рискове.
Новият американски президент Доналд Тръмп планира да увеличи добива на петрол. Същите намерения имат и правителствата на Бразилия и Канада. При равни други условия това ще увеличи излишъка от предлагане, тоест цената на суровината постепенно ще пада. Ако в момента барел Brent се търгува за 75 долара, то през следващата година цената ще спадне под 70 долара, смятат от J.P. Morgan. Според някои оценки обаче тя може да падне и до 40 долара.
Икономистите все по-често говорят за стагфлация. Класически пример е случилото се в САЩ в началото на 70-те години, когато правителството дори бе принудено да замрази цените. ЦБ обаче оценява рисковете от стагфлация в Русия като нулеви.
Властите разполагат с малко ресурси за извънредни ситуации
За две години война Фондът за национално благосъстояние, по-точно неговата ликвидна част, се е свила наполовина. Въпреки относително високата цена на петрола, фондът на практика не се попълва. В проектобюджета е посочено, че през следващата година той трябва да се увеличи с 1,8 трилиона рубли, но министърът на финансите Антон Силуанов вече заяви, че средствата могат да отидат за финансиране на определени инфраструктурни проекти.
Междувременно Владимир Путин се фокусира върху проблема с недостига на работна ръка. Според него през 2025 г. „трябва да се създадат условия за обръщане на демографската ситуация“. Тази задача вече трябваше да бъде решена чрез обявяването на 2024 за Година на семейството в Русия, за която бяха отпуснати половин милиард рубли. По данни за първата половина на годината обаче броят на регистрираните раждания всеки месец поставя антирекорди за цялото време на съществуване на статистиката.
