- Г-н Ганев, политическата ситуация в страната се усложнява, все по-вероятни изглеждат нови избори и назначаване на служебно правителство. Притеснително ли е това за финансите на държавата?
- Напрегнато е положението с финансите, но не и неуправляемо в рамките за сегашния закон за държавния бюджет. Факт е, че има пространство да се емитира дълг при нужда, а изпълнението на приходите за първите три месеца на тази година е добро и трябва да продължи да е такова колкото е възможно повече. Така че не мисля, че има опасност бюджетът да не може да се управлява до нови избори.
- Къде виждате големите рискове за бюджета?
- В разходната част, защото има заложени значителни увеличения още в началото на годината. Обикновено разходите растат значително към края на годината, когато е ясно какви излишъци има по отделни пера и не се застрашава общата рамка. Докато сега разходите са много натоварени в началото на годината, преди да е ясно как ще вървят приходите през годината. Разбира се, това има връзка със здравната ситуация и с мерките за компенсиране на затворените бизнеси, но освен това има и значителни увеличения на заплатите в бюджетната сфера, пенсионните добавки от 50 лв., а от 1 юни предстои и индексация на пенсиите. Всичко това сериозно натоварва разходите в началната фаза и създава рискове за кешовите наличности в определени моменти, особено ако няма парламент. Но отново да кажа, че все пак има пространство да се заеме дълг от 5.7 млрд. лв.
- Защо тогава почти всички говорят за необходимостта от актуализация на бюджета? При положение, че той е одобрен с доста голям дефицит от 4.9 млрд. лв. и има възможност този дефицит да се финансира с дълг?
- И аз до момента от моите консултации, от отговорите на финансовия министър и от разговорите с Фискалния съвет, смятам, че бюджетът е изпълним в сегашната рамка. Разбира се, че ще е напрегнато и ще трябва да се вземат някои нелеки политически решения, и най-вероятно там ги стяга чепика политиците. Но не е невъзможно да се изпълни бюджетът, стига да нямаме нова ковид-вълна.
- Какви нелеки политически решения?
- Например да не се продължи до края на годината с 50-те лв. добавка за пенсионерите. Едва ли има политик, който ще спре добавките за пенсионерите. Освен, ако не дойде служебен кабинет, който просто няма как да продължи да ги дава. И този разход ще отпадне от самосебе си. Тогава битката между политиците ще е кой да прехвърли вината на другия за това.
- Някои ваши колеги от Демократична България призоваха първата стъпка на новото правителство да е оптимизиране на разходите за държавната и общинската администрация. Това възможно ли е?
- Възможно е, но не може да стане бързо. Иначе е много важно, особено във връзка с електронизация на управлението. Това оптимизиране го обвързваме с нашите предложения за намаляване на административното бреме, което с времето ще доведе до намаляване числеността на администарцията и оттам разходите за заплати. Но подобна промяна не може да стане в рамките на тази фискална година.
- Разходите в бюджета скочиха през първото тримесечие с 25% в сравнение с миналата година. Има ли опасност това да продължи и следващите месеци?
- Скокът на разходите през първото тримесечие беше толкова голям в сравнение с миналата година, защото тогава още нямахме разходи за пандемията. Те започнаха след първото тримесечие на 2020 г. Така че в следващите месеци не се очаква толкова голям ръст на разходите. Но най-вероятно до средата на годината те ще растат доста по-бързо от ръста на приходите.
- През първото тримесечие обаче предизборно правителството направи и доста извънредни разходи, които не са свързани с ковид-кризата - всевъзможните ремонти по общини, църкви и прочие.
- Да, капиталовите разходите са нещо, което може да се намали, ако няма пари в бюджета - ремонтите може да се позабавят, дори да се отменят някои от тях. Но най-съществените разходи са свързаните с ръста на издръжката на публичния сектор - да увеличиш с 10% за заплати на няколко стотинхиляди човека. Това може да създаде ликвидни затруднения.
- Една от критиките към бюджета е, че не предвижда четвърта ковид-вълна.
- Да, няма резерви за четвърта вълна и ако има такава и тя е също толкова сериозна като втората и третата вълна, ще бъдем в изключително затруднена ситуация. Особено ако няма парламент, който да гласува промени в бюджета, или ако няма кабинет, който да внесе предложение за такива промени, защото парламентът сам не може да инициира актуализация на бюджета.
Да се надяваме, че кризата ще ни поотпусне, ще имаме по-спокойно лято, защото явно има сезонност този вирус. Сега сме по наклона надолу на третата вълна. Големият въпрос е какво ще е разстоянието между третата и евентуална четвърта вълна. Но се надяваме и самата здравна система вече да е много по-подготвена да посрещне нова вълна.
- Финансовият министър Кирил Ананиев определи бюджет 2021 като антипандемичен - с буфер от 640 млн. лв. за здравната система при форсмажорни обстоятелства, заради това, че министерства и ведомства ще могат да харчат само 95% от разходите си?
- Винаги е имало такъв буфер, преди години дори беше 10%. Но ако има нова ковид вълна такава, каквато бяха втората и третата, 640 млн. лв. няма да стигнат.
- А как си обяснявате ръста на данъчните приходи по време на пандемията, включително и в началото на тази година?
- С това, че потреблението почти не е спаднало. Явно затворените заведения и другите бизнеси не са толкова голям процент от потреблението, така че да обърнат положителната динамика. Т.е. все още другите сектори на икономиката продължават да поддържат приходите над водата. Сега като започнаха да отварят бизнесите, ще дойдат приходи и по тази линия. Освен това в средата на годината се очакват постъпления от отсрочения корпоративен данък. Така че може да сме умерени оптимисти за приходната част. Дай Боже да не се стигне до негативни сценарии.
- И да не се стигне до повишаване на данъци?
- По-разумно е всякакви по-големи разходи да се поемат с нов дълг, особено в тази ситуаия на изключително ниски лихви в света, отколкото с вдигане на данъци.
- Всички настояват бързо да се внесе в Брюксел плана за възстановяване най-вече заради 13%-то авансово фининсиране по него. Тези пари обаче не се ли дават целево, за конкретни проекти?
- Да, така е - дават се определени проекти. И фискалният ефект от тези пари ще е вторичен - чак, когато фирмите, получили разлащания по тези проекти, започнат да ги харчат, да плащат ДДС, осигуровки... Чак тогава ще стигнат до бюджета. Не разчитаме бюджета да се спасява с тези аванси през тази година.
- Разсеяха ли се съмненията как се харчат парите от Фискалния резерв и дали в него има достатъчно пари да се покрие дефицита на бюджета?
- Притесненията продължават, доколкото единната сметка продължава да е отрицателна - т.е. тя дължи средства към другите фондове, които са част от Фискалния резерв. Това, както стана ясно, не е незаконно. С изключение на Сребърния фонд, може да се вземе назаем от другите фондове - Националния фонд, в който са парите от еврофондовете, от ядрените фондове, от Учителския пенсионен фонд... Съгласен съм с това, което каза министър Ананиев: имаме я тази кешова наличност, защо да теглим заеми и да плащаме лихви.
- А кое е спешното нещо, което трябва да се направи в областта на финансите?
- Планът за възстановяване е най-спешен. След обсъждането му тази седмица, ще решим какво да правим - най-вероятно ще го вземем за сведение, ще го качим на сайта, ще го пратим и на Еврокомисията. Но отговорността за представянето му в Брюксел, дали до 30 април или да го забави, което не е страшно, е на изпълнителната власт. По регламент изпълнителната власт е отговорникът за плана.
Освен това аз лично смятам, че трябва спешно да се направи промяна на Закона за публичните финанси. Първо, за да направим по-прозрачен този Фискален резерв, и така, както всяка седмица БНБ публикува баланса на управление Емисионно, така всеки петък Министерство на финансите да публикува данни за резерва аналитично по пера. И втора промяна - тя вече е предложена от колегите от БСП - да се въведе някакъв праг за разходите, които може да се правят от правителството без санкция на Народно събрание. БСП предлагат 1% от всички разходи в бюджета. Ще спорим как да го прецизираме - дали процент, дали абсолютни суми. Но трябва да спре това дразнещо харчене на милиарди в края на годината, без да се питат народните представители. Разбира се, не може за всеки разход да се ходи в парламента. Така че ще търсим баланса.
