- Д-р Ножаров, как оценявате антикризисните мерки на правителството?

- На пръв поглед комплексът от мерки изглежда адекватен, отговаря в приемлива степен на практиката на другите държави-членки и акцентира върху най-засегнатите отрасли - туризъм, транспорт. Най-популярна и най-работеща мярка, въпреки всички дискусии около нея, е 60/40. Като цяло работеща е и подкрепата за малки и средни предприятия и правителството докладва реално предоставени 173 млн. лв. безвъзмездна помощ. Останалите мерки, които бяха обявени, още са на етап договаряне и разглеждане на проекти.

Намаляването на ДДС за засегнати отрасли също беше правилна мярка, но само ако е краткосрочна - не повече от две години. Предварително беше ясно, че тя няма ефект по отношение на потребителите - не води до намаляване на цените, а е насочена към стабилизиране на фирмите. Спорът беше защо точно тези отрасли. Отговорът е, защото те бяха идентифицирани на европейско ниво като най-засегнатите и получават сериозна подкрепа от местните правителства. Целта е да си поемат глътка въздух, особено при огромната междуфирмена задлъжнялост в България.

В същото време има прекален формализъм на процедурите. След подаването на заявленията месеци наред продължава работата на оценителните комисии. Много проекти се отхвърлят още на ниво допустимост. Това създава общо впечатление за хаотичност. Все пак пандемията и икономическите ограничения продължават вече повече от половин година - достатъчно време при ефективна публична администрация да има множество работещи мерки.

Трябва да се обърне по-голямо внимание на самоосигуряващите се и самонаетите лица, които са важен сегмент в икономиката, а в повечето случаи дори нямат възможност да кандидатстват за финансиране - заради бюрократичните препятствия.  

Накратко, имаме привидно добър комплекс от мерки, но сякаш направен за изложба - към момента повечето от тях си остават на хартия. А малкото работещи като 60/40 много късно бяха модификацирани, за да станат наистина ефективни. Докато в другите държави-членки мерките работят реално и парите наистина стигат до засегнатите фирми и хора. 

- Бизнесът не иска кредити, а грантове, при това бързо. Има обаче и критики, че държавата не трябва да отпуска толкова много безвъзмездни помощ на засегнатите бизнеси. Вие как мислите?

- „Бизнесът“ е твърде общ термин. Първо трябва да разделим отраслите на работещи във висока конкуренция и такива, които работят в условия на олигопол и монопол. Тогава отговорът е ясен: за висококонкурентните отрасли добро решение са грантовете, а за останалите – кредити. На второ място, трябва да разделим отраслите на такива с висок принос в БВП (иновативни, стратегически, експортни) и такива с нисък принос. Тогава за първите - грантове, за останалите - кредити. На трето място, трябва да разделим отраслите на силно засегнати от пандемията - като транспорт, туризъм и др., и слабо засегнати. Тогава за първите - грантове, на останалите - кредити. Ето една елементарна матрица, с която можете да решите как да разпределите финансирането. 

Ефективните мерки за подкрепа на бизнеса са тези, които бързо и с ниски административни разходи докарват свежи пари при него. Всяка мярка може да бъде ефективна, ако бъде изчистена от бюрокрация и лобизъм. Ето защо най-важната мярка е масовото преминаване към електронни услуги, които напълно да премахнат високата административна тежест.  Ако това се въведе пълноценно и всеобхватно, ще има по-силен ефект за бизнеса от преките парични помощи.

- Какво мислите за мораториума върху кредитите и неговото удължаване? Отново имаше коментари, че тази мярка демотивира хората и фирмите да си връщат задълженията.

- Банките у нас са отсрочили около 15-17% от кредитите - приемлив процент по отношение на техните портфейли. В Испания, Словакия, Румъния този процент е двойно по-голям.

Отделно от социалния ефект за домакинствата, тази мярка подпомага и банките. Целта е да не се допусне нарастване на кредитния риск. България вече е в ERM2, но всеки проблем в банковия сектор ще носи негативи в досието й при бъдещето присъединяване в еврозоната. Лично за мен това е по-важната цел от макроикономическа гледна точка, защото качеството на кредитните портфейли на банките ще се влоши сега в кризата. Рисковете тук са за банките, които при стрес-теста на ЕЦБ бяха на границата. Това ще е реално изпитание за тях.

Отделно, в тази пандемична ситуация фирмите за бързи кредити биха създали напрежение, ако няма мораториум върху банковите кредити. Защото хората ще се принудят да взимат пари от тях, за да погасяват банковите си кредити, а това би довело до трансформиране на целия финансов сектор - фирмите за бързи кредити да натрупат активи колкото някои малки банки, а добри длъжници на банките да се превърнат в лоши и това да създаде проблем за банките.

- Какви са прогнозите ви за развитието на икономическата криза? Адекватен ли е Бюджет 2021?

- Бюджет 2021 играе ролята на аспирин, когато ви боли зъб - не лекува, но успокоява болката. После обаче се плаща двойна цена. Прогнозата ми е, че със сигурност в средата на 2021 г. ще има корекция на този бюджет, за да се приведе в адекватен вид.

Бюджетът предвижда мерки с краткосрочен социален ефект, а почти липсват такива със стратегически икономически ефект. Има мерки, които дори са напълно неадекватни - например увеличаването на заплатите в публичната администрация на фона на неразвито електронно управление. Това е дълбоко погрешно. То гневи бизнеса, който фалира, защото парите не стигат до него, но пък стигат до осемте държавни агенции, които едновременно отговарят за пътна безопасност, например. Защо не остане една, но модерна държавна агенция във всяка област на държавната политика?

Ясно е, че приходната част няма да бъде изпълнена. Тогава или дефицитът ще нарасне с повече от 30% от предвидения, или ще трябва да се орежат част от разходите. Най-страшното е, че в средносрочната бюджетна прогноза се предвижда 50% нарастване на държавния дълг, а стратегическият ефект от изразходването на тези пари е нулев.

Най-лошото е, че като дойде време за съкращение на бюджетните разходи в средата на следващата година, отново традиционно ще се ореже най-много и на първо място от набедените за „непроизводителни“ държавни политики - култура, екология, образование (най-вече висшето). За последните 20 години така и не се разбра, че сме в трансформация към дигитална, нисковъглеродна и кръгова икономика и точно тези отрасли са най-важните.  В Турция вече развиват космически способности и транспортни средства с изкуствен интелект, а ние сменяме 30-годишните локомотиви от БДЖ с 10-годишни.

- Как България да извлече най-голяма полза от парите, които очаква от ЕС по линия на плана за възстановяване и устойчивост? Какво мислите за проекта, представен от правителството?

- Проектът показва, че реформа на публичната администрация не е извършвана и експертният капацитет е много нисък. Написан е в стил, наподобяващ банер за научна конференция с рекламна цел. Неслучайно получи критики от всякъде. В него има разместени или неправилно разбрани категории, например за кръговата икономика. Дублират се финансови източници за мерки, които имат собствено финансиране и не водят до икономическа трансформация - като енергийната ефективност. Мерките са непълни и неясни. Транспортът не е само БДЖ. Къде са интермодалният транспорт и интелигентните транспортни системи?

Авторите на плана не са разбрали, че ЕС ще даде парите срещу реформи. Не можеш да постигнеш нисковъглеродна икономика, без да решиш тежките проблеми в енергетиката, която е на границата на оцеляването със сегашната си структура. И какви са тези мерки за наука и иновации, които не отчитат липсата на реформа във висшите училища?

Ако аз правех плана, бих се съсредоточил само в две области, но по начин, по който да доведе до пълна промяна - наука и иновации и енергетика. Останалите сфери могат да се финансират от държавния бюджет и от оперативните програми.