Да се лъже винаги е грозно. Няма алиби. В политиката се лъже постоянно, понякога - поради трудно заобиколими целесъобразности. Но дълг на всички, които не сме политици, е да разобличаваме лъжата.
Една дебела неистина броди в публичното пространство. Автори са т.нар. носители на промяната. По инерция или умишлено, я подемат обществени коментатори. Измамата е, че без ДПС конституционни промени са невъзможни. ПП-ДБ и ГЕРБ не разполагат с достатъчно гласове, Движението е задължително, твърдят те. А истината е, че БСП и ИТН заедно са достатъчни за конституционно мнозинство - тежат колкото ДПС (съответно 166 или 168 гласа - с ГЕРБ и ПП-ДБ).
Защо се лъже, се знае, но само отчасти. Лъже се, понеже ПП-ДБ тръгнаха да преговарят с ДПС. Христо Иванов мечтае за нов обществен "мини преход", не си го представя без ДПС. И настана пропаганда: "Не може без ДПС, не може без ДПС, не може без ДПС.... ДПС получава шанс да се промени, да покаже нови ценности...". Скоро пропагандата ще придобие
Гьобелсови размери, защото участниците нямат интерес от истината -
маскирани като независими кръгове и квадрати около силите на "промяната" се мъчат да я оправдаят; противоположният лагер е доволен от включването на ДПС в играта. Но всеки, за когото лъжата е недопустима, следва да се разграничава. Истината е: ДПС не са задължителни за конституционно мнозинство; Движението е незаобиколимо за "мини преход" не поради природните закони, а защото така лично считат Иванов и ко.
В защита на колаборацията може да се изтъкне, че е по-практично да се преговаря с една партия, не с две. Както и с "по-фундаментална" за страната ни формация като ДПС, отколкото с БСП и ИТН. Може да се разсъждава за приноса на етническата партия за етническия мир. За друг мир. Ако има такива мотиви, следва да се съобщават. Не ги чуваме.
Само че и децата вече се досещат, че нещата са доста по-дълбоки: има втори план на случващото се. Той прави присъствието на ДПС неотменимо. Заради него се преговаря с още един
довчерашен архи враг - на крака при него,
знаково, далеч преди довчерашните коалиционни партньори (ако въобще се разговаря с тях). Той бе и причината при совалките с ГЕРБ да "няма опция да не се стигне до правителство" (дословен цитат от Иванов). Външни фактори ли диктуват втория план, тук ли е роден - поради стечение или от начало, трета причина, всичко накуп... - не е ясно. Но е видно, че заради него т.нар. промяна затъва от лъжа в лъжа.
Впрочем, идентично се лъжеше и в предишния парламент, когато приобщаването между ПП и ДБ с ГЕРБ протече неуспешно. "Борците срещу статуквото" твърдяха, че "ГЕРБ са задължителни, за да няма ново служебно правителство". ГЕРБ получаваха "шанс да се променят, за ново лице, да скъсат с...". Но гласовете на БСП и ДПС стигаха за подкрепа на редовен кабинет. Тогава: С тях - не, с ГЕРБ - задължително. Сега: С БСП и ИТН - не, с ДПС (при вече коптирания ГЕРБ) - задължително. Излиза, че
винаги има нещо "задължително".
На него бавно и полека му се дава шанс. Докато узреем. "Няма опция да не скъса с...". Това е врагът, заради събарянето на когото (уж) се умираше. За целта се лъже долно, мазно - че и леко някак, с претенция за нови ценности.
Лъжите постепенно отварят един все по-огромен въпрос: За какво бе нужно всичко през последните 3 години - за да не ни лъжат едни, а други?
Накратко: Днес ДПС са приобщавани към конституционното мнозинство не поради аритметиката в парламента, а защото ПП-ДБ предпочита конкретно него като партньор. Не е незаконно да го предпочита. Не е незаконно дори Ахмед Доган да стане министър-председател. Но е адски отвратително да се лъже. Понеже обществото ни отдавна е закърняло, никой не се сеща да зададе най-елементарните въпроси: С какво ДПС са по-почтени, реформатори и не-мафия от БСП, ИТН? Как тъй й се дава шанс да скъса с..., а на БСП и ИТН не? Понеже иде реч за Пеевски и Доган, не следваше ли да се търсят компромиси срещу тях, е не с тях?
Трудно може да очакваме истината, понеже тя рискува изоснови да разобличи привидностите. Но нека авторите поне малко се постараят! Ниска топка до момента!
