„На Румен Радев му е време да се прибере в президентството.“ Такива призиви вече се чуват откъм партиите. Слабички и единични засега, а трябва да отекват по-силно и по-масово. Защото странното ни управление, което хем е президентско, хем не съвсем, не бива да буди само почуда, но и безпокойство. Парламентарна република сме все пак!
Само че същите хора, които толкова се тревожат за парламентаризма, се оказват безполезни да го защитят. За последните 2 години Народното събрание излъчи само едно редовно правителство и го свали след по-малко от 6 месеца. Политиците ни излязоха толкова безотговорни и некадърни, че и досега не могат да свършат основната си работа – да назначат някого, който да движи изпълнителната власт, и да го удържат на поста му достатъчно дълго, за да направи нещо полезно. Тогава какво се чудим, че Радев държи кормилото на страната толкова време?
Водещите политически сили започнаха да се усещат, че така не може да продължава. Спиралата от избори може ги да засмуче надолу, ако не покажат на избирателите, че могат да си свършат работата в парламента. Затова заровиха томахавките - не много надълбоко, но достатъчно, за да седнат на една маса и да започнат да разговарят. Направиха и пробив - разсякоха възела, в който се беше оплел въпросът за избор на председател на Народното събрание, без който законодателната власт не може да работи. Герберите получиха поста с обещанието да го предадат на депутат от ПП-ДБ след три месеца, ако парламентът оцелее дотогава, а през това време коалицията на Кирил Петков и Христо Иванов ще командва ключовата комисия по правни въпроси.
Това е голяма стъпка за двете формации,
но едва първата по дългия път, който им предстои напред. Големият финиш е сформирането на редовно правителство, където ще трябва да се намесят партийните лидери. Хора, които са си разменяли всички възможни обвинения, трябва да се разберат по какъв начин ще се управлява държавата. И да го направят така, че поддръжниците им да не се почувстват като жертви на поредния "исторически компромис", от който да спечели само статуквото.
А междувременно Радев внимателно наблюдава. Но не отстрани. Ако някой смята, че президентът просто чака отегчено политиците да се договорят, значи много се лъже. Той не е стигнал там, където е сега, като чака политическите шансове да му се поднесат на тепсия. А и разполага с много мощен инструмент за въздействие върху политическия процес след изборите, връчен му от самата Конституция – държавният глава раздава мандатите за правителство.
Някой ще каже – какво толкова, нали законът казва, че първите два мандата отиват при водещите политически сили. С други думи, иска или не, Радев трябва да ги връчи последователно на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Така е, но в случая моментът, в който ще направи тази стъпка, може да се окаже много съществен за това дали въобще някой от мандатите ще успее. А след като НС си избере председател и се сформират парламентарните групи, Радев може да връчи първия мандат всеки момент. Например идния понеделник.
В предния парламент президентът разточи тази процедура възможно най-дълго.
Изборите тогава бяха на 2 октомври, Народното събрание беше открито на 19-и, а Радев връчи първия мандат (на номинирания от герберите Николай Габровски) чак на 5 декември. Това всъщност позволи на парламента да поработи малко по-дълго, макар че „хартиената коалиция“ пропиля това време, за да стъпче изборния закон и да направи дори провеждането на вота огромен проблем.
Какво обаче пречи на държавния глава да постъпи сега по обратния начин? Да каже – предния път им дадох толкова време, те не направиха нищо с него, хайде сега да увеличим оборотите, защото страната не може да чака. И да връчи мандата на герберите. Тогава какво ще правят те с него? ПП и ДБ вече дадоха да се разбере, че кабинет с първият мандат, който ще получи формацията на Борисов, няма да одобрят. Това стеснява вариантите. За разбирателство ще се изисква време – да се разговаря, да се натъкми компромисът, да се измисли приемлив начин да се представи пред обществеността. А ако Радев откаже да предостави това време?
Да речем, че хората на Борисов се провалят.
Тогава Конституцията отрежда президентът да връчи след седмица втория мандат на ПП-ДБ. Нов неуспех би развързал ръцете на президента да връчи третия мандат на когото си поиска. Възможностите са „Възраждане“, ДПС , БСП и ИТН. Нито един от тези варианти засега не изглежда жизнеспособен. Още повече, че президентът упорито подхвърля третия мандат винаги на социалистите, които просто не знаят какво да правят с него.
И така, ако цялото домино падне, какво следва? Ами, нови предсрочни избори през лятото и още дълго, дълго време с Радев начело на държавата. Какво повече би могъл да поиска един амбициозен президент? Така че този път политиците трябва да мислят бързо, да намерят вариант за правителство и да не се бавят, сякаш разполагат с цялото време на света. Обществеността е нетърпелива. И държавният глава, който държи хронометъра на политическия процес, няма причина да ги чака. Той харесва сам да назначава правителства.
