Вместо да разрешава казуси и проблеми, възможността Народното събрание да създава временни анкетни комисии по конкретни поводи се превръща в бреме. Политическите сили използват такива комисии, за да задълбават в скандали, с които да уязвят своите опоненти. Това може да им носи политическа изгода, но за обществото рядко има полза.
Такива изводи могат да се направят, ако се прегледа досегашната история на анкетните комисии в парламента. Настоящото 49-о Народно събрание е създало седем такива досега. Като се вземе предвид, че парламентът беше открит през април 2023 г. - преди 10 месеца, излиза, че нова комисия изниква на всеки месец и половина. Темпото на създаването им даже се засилва в последно време – от началото на февруари т.г. са сформирани две такива комисии.
Само първата от тези комисии реално си свърши задачата. Това беше временната комисия, която изготви правилника на Народното събрание. Такава се създава в началото на мандата на всеки парламент и винаги приключва работата си – по простата причина, че без правилник депутатите изобщо не могат да работят.
Политически чадър
През юни 2023 г. беше създадена комисия, която да се занимае с депутатските имунитети на редица политици, които бяха поискани от бившия главен прокурор Иван Гешев. По това време се вихреше битка между шефа на държавното обвинение, водача на ГЕРБ Бойко Борисов и най-влиятелния политик в ДПС Делян Пеевски. Гешев беше минал в настъпление срещу партиите, които в миналото го покровителстваха, тъй като Борисов и Пеевски бяха предложили на ПП-ДБ да го отстранят от поста му в замяна на сделка да управляват заедно – както се и случи.
Бившият главен прокурор отвърна на удара, като поиска имунитета на Борисов, за да може да го разследва. Тогава ПП-ДБ излязоха с предложение временна комисия да разгледа искането за имунитета. Това беше идея на съпредседателя на дясното обединение Христо Иванов, както се разбра от изтеклия запис на ръководството на ПП. Целта беше съвсем прозрачна – искането да се бави толкова дълго, че Гешев да бъде отстранен и опасността за Борисов да отпадне.
Всъщност, комисията трябваше да се занимае с още трима депутати, сред които и съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков, за когото Гешев също поиска отпадане на имунитета. Така общо четирима политици получиха чадър от комисията. Оказа се, че няма нужда – главният прокурор беше светкавично свален от поста му, след като ГЕРБ и ДПС оттеглиха поддръжката си за него. А комисията не остави никаква следа от себе си – на сайта на Народното събрание сега няма информация дори за членовете й.
Закъсняла и безполезна реакция
През септември 2023 г. парламентът създаде комисия, която да се занимае с машинното гласуване. Искането за това дойде от БСП – два месеца преди местните избори. Социалистите твърдяха, че изборната технология се манипулира, като се позоваваха на журналистически публикации, и искаха парламентът да проучи въпроса.
Това беше абсолютно безсмислено мероприятие. Около година по-рано ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС, станали известни тогава като "хартиената коалиция", разкъсаха Изборния кодекс – промениха закона така, че върнаха хартиените бюлетини като основен метод на гласуване, а машините сведоха до принтери, които също да отпечатват вота на хартия. Така се докарахме до абсурда да имаме два вида хартиени бюлетини. А машините се оказаха напълно изпразнени от смисъл. Какво тогава имаше да им се проучва?
Останалите политически сили обаче се съгласиха. И тук целта беше политическа – да се постави под съмнение сигурността на вота, а оттам и изборните резултати на вота за кметове и общински съветници. Тази тактика пролича, когато формациите от "хартиената коалиция", подкрепени от ИТН и "Възраждане", обявиха буквално в навечерието на изборния ден, че се готви манипулация на вота чрез машините и така предизвикаха огромен скандал.
Самата комисия обаче дори и скандал не направи. На единственото й реално заседание нейните членове изслушаха журналист с YouTube канал и бивш служител на НСО, и между другото така се сдърпаха помежду си, че почти стигнаха до физическа саморазправа. Доклад за работата й няма – нали такава всъщност не беше свършена.
Слаб интерес
В края на ноември м.г. беше сформирана комисия с тежкото и бюрократично наименование "временна комисия за защита на правата на психичноболните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират". Поводът бяха зачестилите информации за ужасяващите условия в заведенията за душевно болни, както и цялостното тежко състояние на психиатричната помощ у нас.
Тук, разбира се, нямаше противници на идеята, която дойде от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Покрай комисията се вдигна шум още при самото й създаване – в парламента избухна грозна разправия между депутати от различни лагери, които се обиждаха помежду си кой има по-голяма нужда от психиатрична помощ.
Самата комисия, ръководена от бившия социален министър на ГЕРБ-СДС Деница Сачева, се събра на два пъти досега – през януари и в началото на февруари. Депутатите получиха информация от държавните институции за положението с психиатричната помощ у нас. И сега чакаме, за да видим дали комисията ще излезе с предложения за законодателни промени, както се обещаваше.
Параван за нищоправене
В средата на ноември София стана арена на размирици, след като футболни ултраси излязоха на протест срещу БФС. Столичният център беше подложен на погром, а полицията използва сила срещу развилнелите се фенове.
Случаят предизвика трусове по политическия връх. У нас политиката винаги е била тясно свързана със спорта, особено футбола, и въпросът за смяната на ръководството на БФС беше придобил политически отенък. Но след насилието на протеста водещите партии открито се намесиха. От ПП-ДБ нападнаха вътрешния министър Калин Стоянов; ГЕРБ-СДС и ДПС го защитиха. Ясно беше, че комисията ще бъде използвана, за да се задълбае във вече получилия се скандал.
Всъщност, десните и герберите направиха отделни предложения за комисията – ПП-ДБ наблягаха на насилието на полицията, а ГЕРБ-СДС омекотиха темата, като настояха да се разследва "употребата на физическа сила и помощни средства от служители на МВР". В крайна сметка, хората на Бойко Борисов се наложиха.
От създаването на комисията, водена от Атанас Атанасов (ПП-ДБ), изминаха близо три месеца. За това време тя проведе няколко изслушвания – на ръководството на БФС и представители на Столична община. Днес трябваше да се яви софийският кмет Васил Терзиев. Но не дойде. За това време случаят беше почти напълно забравен. Още повече, че управляващите изгладиха различията си и шефът на МВР запази поста си – поне до края на тази ротация. От тази комисия също се очакват някакви законови промени. Дали такива ще има, не е ясно.
Стрели към „Дондуков“ 2
В началото на декември м.г. БСП настоя парламентът да проучи сделката, сключена от служебното правителство през януари 2023 г. с турската държавна енергийна компания "Боташ". Споразумението, което президентът Румен Радев тогава представи като голям успех, даваше достъп на страната ни до газопреносната мрежа и газовите терминали на Турция за следващите 13 години. Кабинетът "Денков-Габриел" обяви, че сделката е неизгодна за България; стана ясно също, че ЕК проверява договора за евентуално нарушение на правилата в областта на конкуренцията.
Каквато и да е сделката, ясно беше, че социалистите искаха да ударят по президента, с когото отдавна враждуваха. Управляващите също бяха на нож с Радев и нямаха нищо против да се включат. Герберите обаче усетиха, че това е изгоден случай да си осигурят и средство за натиск срещу ПП-ДБ – отношенията им бяха често враждебни, въпреки че управляваха заедно. Затова хората на Борисов предложиха и намериха подкрепа комисията да се занимае и с енергийните сделки на десния кабинет "Петков", който управляваше през първата половина на 2022 г. Осигуриха си също така и постът да отиде при техен човек – Жечо Станков, бивш зам.-министър на енергетиката в кабинета "Борисов 3".
Оттогава минаха почти два месеца и половина, а комисията реално не е свършила нищо. На второто й заседание, което се проведе през януари т.г, стана ясно, че тя всъщност не може да заработи – държавните енергийни дружества или не дават нужната информация, или затрупват комисията с папки, които депутатите не могат да ползват. Още чакаме да разберем дали въобще ще се стигне до нещо с тази комисия.
Криминално
Тепърва чакаме резултати и от последните две комисии, създадени този месец – за убития Мартин Божанов – Нотариуса и за предполагаемата руска схема за осигуряване на български паспорти на чужденци. С особено големи очаквания е натоварена оглавената от Никола Минчев (ПП-ДБ) комисия, проверяваща дейността на Божанов, който се оказва мащабен играч сред лобитата за влияние в съдебната власт. А комисията за "руската схема" беше създадена по изричното настояване на Делян Пеевски, който през последната година си гради имиджа на борец с руското влияние в България. Тя беше оглавена от Атанас Атанасов, който още не е приключил с комисията за протеста срещу БФС.
