Бъдещата управленска коалиция вече се "пече" на високи обороти. Започна се с 18 секторни работни групи, които в рамките на пет работни дни да отсеят това, което ги събира, от онова, което ги разделя, за да може на финала да се роди програма за идните 4 години. Лидерите на "Продължаваме промяната" са категорични, че работят за пълен мандат. "Затова, ако трябва, ще подготвим детайлно коалиционно споразумение от 800 страници като в Германия", заяви Асен Василев. Той има предвид приключилото вече германско споразумение за коалиционното правителство на Меркел, трипартийният кабинет, който ще встъпи в длъжност в Берлин, представи в сряда програма от 177 страници.
Това, че ПП успяха да съберат на една партньорска маса довчерашни антагонисти като БСП и "Демократична България", само по себе си е забележително. Но трудното предстои – извличане на общото кратно от четири визии за управление на твърде различни политически сили. При това дискусиите в работните групи родиха изненади - по някои въпроси "Има такъв народ" бяха по-десни от ДБ, а по други БСП и демократите звучаха като съмишленици.
В БСП несъмнено са "пораснали" - приоритети за левицата са икономическият растеж, иновациите и повишаването на доходите, обясни Димитър Данчев. Това е постижимо чрез насърчаване на инвестициите и на износа, борба с корупцията, подкрепа на малкия и средния бизнес, добро управление на държавните дружества, посочи Данчев в работната група по икономика. Звучи чудесно, същото искат и другите три партии. Но предстои да видим как ще стане това. Защото довчера и ГЕРБ говореха същото, а знаем резултатите.
И четирите партии декларират желание за
минимизиране на корупцията
(това е мярка за спиране на бюджетни течове за поне 10 млрд. лева, твърдят и леви, и десни). Всички в четворката са убедени, че трябва да се защитят домакинствата и фирмите, които закъсват заради растящите цени - на ток и на горива, на храна и отопление, на суровини и материали. Но как - тук вече започва разделението. БСП иска да се намали ДДС за електроенергията, за да се потисне цената за бита. Но "Продължаваме промяната" са категорични - ставки няма да се пипат, данъците не бива да са форма на социално подпомагане.
Наборът от възможни мерки включва още: възможност в очертаващата се тежка зима закъсалите домакинства да получат разсрочване на сметките за ток (и за парно); КЕВР да отложи поне с половин година актуализацията на цените за бита, които без такъв мораториум ще скочат с двуцифрени проценти от 1 януари; ако няма "замразяване" на тарифите, да се предвидят увеличени по размер и обхват помощи за семействата с по-ниски доходи и т.н. Чу се и идея домакинствата под прага на бедност да получават гратис до 200 киловатчаса ток месечно. В работната група по енергетика така и не стигнаха до единно решение. А до Нова година остава само месец ...
Още по-сложна се оказа темата за
подпомагане на бизнеса заради ценовата буря в енергетиката
И тук пътищата са много - от ограничаване на износа на ток, което да потисне цените, до въвеждане на типови договори за дисциплиниране на търговците. Повечето преговарящи смятат, че трябва да се продължат компенсациите за фирмите - 110 лева (или повече) на потребен мегаватчас. Но защо на калпак, попита Трайчо Трайков от ДБ. Металургичните комбинати например нямат нужда от подпомагане - да, те са големи потребители на електроенергия, но лесно си избиват порасналите разходи, като вдигат цените на продукцията - металите в момента също са в списъка на главоломно поскъпващите стоки.
БСП смята, че за да се осигурят пари за подпомагане на ощетените от рекордно скъпия ток, могат да се изземат свръхпечалбите не само на АЕЦ "Козлодуй", а на всички производители на електроенергия. Румен Овчаров уточни, че става дума не за изземане, а за облагане на свръхпечалбите. Иван Хиновски от ИТН реагира остро: "Няма такова понятие свръхпечалба". "Значи не искате да обложим американските централи, Ковачки и председателя на ДПС?!", учуди се Овчаров. Неочаквано рамо му даде Трайчо Трайков от ДБ, който обясни, че има подобни практики в ЕС, например в Испания.
Откриваме топлата вода
Много си личи, че на бъдещите управляващи им липсва бекграунд. Работната група по енергетика например се обедини около точка, предвиждаща да се работи за разширяване на газохранилището в Чирен. Всъщност по този проект се работи отдавна, макар и бавно. Наскоро служебното правителство го призна за обект с европейско значение, а в сряда от Брюксел дойде новината, че за Чирен ще има безвъзмездно финансиране.
Асен Василев предложи да се направи картиране на всички геотермални източници, които могат да се използват за производство на енергия. Карта има, обясни по-вещ в темата член на групата. Въпросът е защо няма опашка от инвеститори, желаещи да добиват ток или топлина от недрата на земята. Оказа се, че една от пречките е високата такса за ползване - като за бутилиране на минерална вода, което е абсурдно.
От ИТН имат чудесно предложение - да се сложи лимит за газопроводите, така че един доставчик да не може да запазва над 50% от капацитета за себе си. За жалост това трудно ще се приложи за злополучния "Балкански поток" - благодарение на правителството на ГЕРБ "Газпром" си запази правото да пълни почти изцяло тръбата за години напред.
А какво ще правим с ядрените мощности? Най-вече с проекта в Белене? В работната група се разбра, че всички в коалиционната четворка са го отписали - без БСП. Но дори социалистите са сдържани в подкрепата, а дългогодишният червен депутат Таско Ерменков, който обикновено е войнствено настроен, сам предложи да не се цитира конкретно АЕЦ "Белене", а в коалиционното споразумение да се запише, че е въпрос на анализ къде и какви ядрени мощности да се строят. Останалите партии виждат бъдещето в нови мощности в Козлодуй и в малки модулни реактори. "Площадката в Белене е перфектна за изграждане на завод за водород", обяви Иван Хиновски от ИТН.
В името на мира и разбирателството
Ще се правят анализи и стратегии за ток, топлоенергия, ВЕИ, за раздяла с въглищата, а всички в държавната енергетика - от БЕХ, НЕК и ЕСО до "Булгаргаз" и електроборсата, ще бъдат одитирани и ревизирани, прие ресорната работна група. Коалиционните партньори и в другите работни групи подходиха по спорните въпроси по същия "гъвкав" начин - в работните документи вписаха, че трябва да се направи анализ. С други думи - конкретни решения няма.
Работните групи по икономика и енергетика засегнаха темата "приватизация" - плахо, заради сериозните разминавания между четирите политически сили. Съгласиха се, че ББР поне засега ще си остане държавна, а за евентуално привличане на частни инвестиции в предприятията от енергетиката може да се мисли след тяхното оздравяване.
Част от предложенията, оживено обсъждани в работните групи, са за
преструктуриране на ведомства
Например иновациите и (парите за тях да минат от МС към Министерството на икономиката, АПИ да се премести от МРРБ към транспортното министерство, зелените политики да бъдат съсредоточени в ръцете на бъдещ нов вицепремиер - по климата, МТСП да стане министерство само на социалната политика, а "трудът" да отиде в икономическото ведомство и т.н. Но дългогодишният опит на България в този вид "реформи" е печален. Достатъчно е да си припомним драмите с ресора туризъм, който в зората на демокрацията бе поверен на скромен комитет, после поради особената си значимост порасна до агенция, а сетне се издигна в министерство. Това йерархично издигане по никакъв начин не помогна. Проблемът не е в ранга, а в качеството на ръководителите и в общата икономическа среда. Подобни безплодни трансформации претърпя и АПИ - преди много години имахме Главно управление "Пътища", после мястото на ГУП бе заето от фонд "Пътна инфаструктура", а след него се роди АПИ (която по някое време бе и НАПИ, сиреч национална). Историята помни раждането на Министерство на административната реформа и безславния му залез. Има и пресен пример от близкото минало - създаването на специална агенция, която да се грижи за пътната безопасност. Какви са ползите от нея, няма нужда от коментар.
ПП и партньорите им имат прекалено много други важни дела, при това нетърпящи отлагане, и е добре да се фокусират върху тях. Мотото на "Продължаваме промяната" е нулева корупция - сега остава "само" да го претворят в дела. И в борбата с покварата, и в борбата с бедността обаче
въпросът на въпросите е как,
какви да са механизмите и конкретните мерки. Партиите от новия управленски формат очевидно се нуждаят от гратисен период, за да влязат в проблематиката и да намерят решенията. Мнозина от депутатите им са "първа реколта", без политически опит, и тепърва ще се учат. А време няма - Ковид-19 и ценовият кошмар искат мъдри решения и бързи реакции.
Германия е любимият пример на тандема Петков-Василев, но България е особен случай. Който и да дойде на власт в Германия, получава богата и подредена държава с работещи правила и институции. У нас новите управляващи получават наследството на ГЕРБ и дългата ръка на ДПС. В резултат на това, преди да управляват и надграждат, първо трябва да чистят и разтребват. И да се учат.
Заседанията на работните групи показаха, че има тежки разминавания между партиите и по стратегически въпроси, и по конкретни мерки. По тях финалните решения ще се вземат на ниво "лидери". По силата на логиката това означава, че тежката дума ще имат двамата "главни преговарящи" - Кирил Петков и Асен Василев. Причината е проста - ако искат да има стабилно правителство, по-малките коалиционни партньори просто трябва да оставят ПП да поеме политическата отговорност за тежките и спорните решения, защото е ясно, че по някои теми консенсус не може да има.
...........................................................................................
Гешев и Цацаров на мушката
Премахването на Иван Гешев от поста главен прокурор, промяната на правомощията на главния прокурор, закриване на специализираните съдилища и прокуратури, както и реформа в антикорупционната комисия КПКОНПИ, са основни задачи в сектор "Правосъдие", съгласиха се участниците в тематичната работна група. "Надявам се Гешев да си даде сам оставката и този проблем да се свърши от само себе си, човек трябва да знае кога да се оттегли", коментира лидерът на ПП Кирил Петков. Оказа се, че в тази област четирите партии нямат радикални разминавания. Но остана въпросът как ще бъдат направени промените. Според преговарящите спецправосъдието и КПКОНПИ може да се реформират още в първите 100 дни на новия парламент.
Има единодушие, че е нужен съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на досъдебно производство. Стана дума и за реформа в регулаторните органи, "така че те да престанат да бъдат бухалка на властта, а да действат в обществен интерес" - да се извадят от политическата опека, да се ограничи броят на мандатите в тях.
"Продължаваме промяната" предлагат да има специална парламентарна комисия за борба с корупцията. Една от нейните задачи ще е да провери има ли системно неизпълнение на задълженията от страна на ръководството на КПКОНПИ. Това би било основание за отстраняване на председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров.
Споровете за здравните реформи се заобикалят
Противно на очакванията в работна група по здравеопазване остри сблъсъци за ваксинацията и за противоепидемичните мерки нямаше. Големите различия по отделни ключови въпроси - най-вече между БСП и ДБ, бяха замаскирани с по-общи формулировки, но е ясно, че тепърва ще има големи спорове. Дискусията остави впечатление, че „Продължаваме промяната“ ще остави ресора на коалиционните партньори. Те прибягнаха към експерт „назаем“, който да изложи вижданията им в сектора – председателя на БЛС Иван Маджаров. Вече се заговори, че Георги Михайлов от БСП ще стане здравен министър.
От „Продължаваме промяната“ не влязоха в детайли по темата ковид мерки с аргумента, че по темата явно цари единомислие. Въпросът за зеления сертификат изцяло бе заобиколен. Очаквано партиите се обединиха, че ваксинацията ще остане доброволна, но ще има разяснителна кампания, ще се сформират и повече мобилни екипи. Тепърва предстоят и нови анализи за реалната заболеваемост.
На пръв поглед има консенсус по нуждата от реформа на спешната помощ, повече профилактика, акцент върху подценени сектори като детско здраве, дентални грижи, палиативни грижи, електронно здравеопазване. Консенсус има и за нуждата от промяна в модела на финансиране, но детайлите се различават. Всички партии искат премахване или ограничаване на доплащането от страна на пациентите и реформа на финансирането през клинични пътеки. Всички искат повече грижа за кадрите и по-справедливо заплащане.
Но какъв да е моделът на здравната система? От ИТН и БСП настояват лечебните заведения да не са търговски дружества. Но какво да са, няма конкретика. ДБ предлага съвсем друг подход – анализ за нуждата от всяка болница и „смислена приватизация“ на отделни заведения. Там не вярват, че промяната в статута ще реши въпроса с разхищенията на средства, а от БСП и ИТН настояват, че промяната на статута е ключова. От ПП настояват първо да се изясни как ще се промени моделът на финансиране.
ИТН иска демонополизация на НЗОК и въвеждане на различни видове осигурителни пакети. В крайна сметка се прие решение реформата на здравноосигурителния модел да се остави за по-късен етап, след изготвяне на анализ.
