Безпрецедентната подигравка на политиците с българските граждани, която продължи цял месец, приключи днес – също толкова внезапно, колкото и започна. За председател на парламента беше избрана Наталия Киселова, издигната от БСП. Едва ли някой смята, че мъничката парламентарна група на социалистите е единствената, която ще празнува. Киселова се нуждаеше от много съюзници, те са предявили своята цена и ще изискват подкрепата им да се изплати.
Но първо е важно да се отбележи
големият урок от невероятното безобразие,
което се разигра в Народното събрание около този избор. А той е, че на политиците в парламента изобщо не им пука нито за българските граждани, нито за българската държава. Интересуват се единствено и само от себе си.
Иначе щяха ли да бавят толкова данъчните закони и следващия държавен бюджет? Щяха ли тотално да неглижират увисналите (и вероятно вече изгубени) европейски пари по линия на Плана за възстановяване и устойчивост? Щяха ли да оставят държавата да се управлява почти повсеместно от хора с изтекли мандати в разрез с всякакви демократични принципи? Щяха ли да играят един и същи идиотски театър по няколко пъти в седмицата в продължение на месец – в знак на очевидно неуважение към избирателите си и към всички българи?
Но родните политици са всичкото това – неблагодарни, непочтителни, безотговорни и откровено вредни за страната.
Дано гражданите си спомнят унижението,
на което всички бяхме подложени, когато дойде време отново да гласуваме на парламентарни избори.
Докато моралната страна на парламентарната битка е ясна, политическата е силно замъглена. В началото се смяташе (а и политиците масово го твърдяха), че подкрепата за председател на Народното събрание ще покаже какво ще бъде новото управленско мнозинство. За изминалия месец обаче толкова пъти се смениха кандидатите, толкова различно гласуваха парламентарните групи, че не може просто ей така да отсечем, че ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП и АПС, които гласуваха за Киселова, веднага ще образуват мнозинство, че и правителство.
За ГЕРБ-СДС нейният избор е загуба.
От предизборната кампания насам герберите говорят, че победителят на изборите трябва да получи възможността да излъчи председател на парламента и премиер на редовно правителство. Сега обаче се принудиха да оттеглят партийния си кандидат за председател Рая Назарян, а всички на които Бойко Борисов можеше да разчита, че ще го направят премиер, се заклеха публично, че няма да го направят такъв. За капак герберите не успяха да накарат никого да се ангажира, че преговорите за председателя ще бъдат и преговори за правителство, както искаха. От тази гледна точка за Борисов няма значение дали е успял да договори нещо зад кулисите с БСП и останалите подкрепили Киселова. На политическата сцена той видимо изгуби. Сега ще трябва да играе от доста по-слаба позиция, отколкото първоначално му се струваше.
А ПП-ДБ направо влезе в криза,
която заплашва самото съществуване на обединението. Издигнаха двама различни кандидати за председател – първо Андрей Цеков от ПП, после Атанас Атанасов от ДБ. И двамата не получиха друга подкрепа, освен от доганистите в АПС. Жестоко се разцепиха заради подкрепата, която ПП даде на кандидата на ИТН Силви Кирилов. Изгонването на Явор Божанков и Даниел Лорер от ПП даде началото на най-опасния процес – публично вадене на мръсни ризи и взаимно очерняне между хора, които довчера са били колеги. Отгоре на всичко вече си разменят обвинения за скрити договорки с Делян Пеевски, с президента Румен Радев и с "Възраждане". Ако това стана само с избора на председател, представете си какво ще настъпи в обединението, когато дойде ред да се избира правителство! Та нали трябва да представят обединен фронт, за да преговарят с другите. Как ще го направят?
Делян Пеевски може да бъде доволен.
На практика другите формации му направиха предизборна кампания – във Фейсбук групите на ДПС-НН доволно изчисляваха, че само на едно заседание името на Пеевски е било споменато 1000 пъти! Недоволните от избора на Киселова – ИТН, „Възраждане“ и МЕЧ, я обявиха за човек на "Новото начало". Отгоре на всичко, при слабите шансове за правителство, желанието на Пеевски за бързи предсрочни избори може и да се сбъдне.
А също и на "Възраждане". Партията на Костадин Костадинов си поигра с възможността да излъчи собствен председател на Народното събрание, но като видя, че няма да се получи, се върна към обичайната си роля – да печели точки пред избирателите като влиза в сблъсъци с всичко и всички.
От останалите формации големият губещ е ИТН. За известно време изглеждаше, че кандидатът на партията Силви Кирилов е фаворит, ала накрая изгуби. Така хората на Слави Трифонов изтърваха и шанса да излъчат служебен премиер, какъвто Кирилов вероятно щеше да бъде, ако се вярва на твърденията на Явор Божанков, че това е било съгласувано с "Дондуков" 2.
В същото време загубата на ИТН е голяма победа за БСП.
Социалистите ще излъчат председател на парламента за първи път от десетилетие, а и съществува вероятност Киселова да оглави и служебния кабинет. Това ще отвори пътя на "Позитано" 20 към изпълнителната власт.
Както обаче се спомена в началото, слабичката БСП трябваше да разчита на силите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, за да прокара Киселова. И двете формации ще очакват отплата за помощта си, когато се стигне до първия, а евентуално и до втория мандат за редовно правителство. Всъщност, когато погледнем числата, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и БСП разполагат със 126 депутати – достатъчно, за да излъчат правителство. Това изглежда като най-реалистичния начин да се направи правителство, без да се разчита на Пеевски и Костадинов. Тук може евентуално да се ангажира и АПС – с подкрепата за Киселова доганистите се показаха склонни на сътрудничество.
Това обаче не означава автоматично мнозинство. Прекалено много неща за договаряне стоят пред тези няколко формации. Първо, въпросът е дали това може да стане с мандата на герберите или на ПП-ДБ, както и дали Борисов ще упорства за премиерското кресло. Но има и страшно много други потенциални препятствия. Изборът на главен прокурор, внесените промени в Закона за съдебната власт, изборът на омбудсман и ръководство на Сметната палата, за да се набавят нови кадри за служебен премиер, възможните поправки в Изборния кодекс, а и да не забравяме отношението към Пеевски – всичко това ще се превърне в разменна монета в преговорите за кабинет.
Това означава, че предстоят много договорки, за да се направи правителство. Мъчително дългата битка за председателя показа, че това ще е много трудно. Затова ще чакаме – дали от сделка на сделка ще се стигне до кабинет.
