Великият банкер Атанас Буров изповядва през последните си дни на свобода, че сделката на живота му, която няколко пъти опитвал и никога не успял, била да приватизира Българската народна банка. Невероятна сделка е да купиш концесия да печаташ пари и да въртиш като частен бизнес паричната и кредитната политика на държавата. Знам само един човек за всичките 8000 години писана история на банковото дело, успял да сключи такава сделка, казва се Елиезер Зигфрид Хууфийн (Hoofien; 1881–1957). Но и той не е успял да я задържи дълго – едва 6 години неговата Банка Леуми държи правото да печата шекели и да служи като генерален финансов агент на държавата. През 1954 г. държавата Израел национализира паричния монопол, създава държавна централна банка и слага край на вълшебната концесия. Затова следя в екстаз идеята за

приватизация на ББР: това е нещо езотерично,

магически франчайз, трансцедентална финансова сделка. Сделка, която по мистичен начин докосва най-фините струни в българската душа – това е същият приватизационен замисъл, за който всеки от нас е пял в момент на (алкохолно) опиянение във вечната трапезна чалга „продават се, мамо, белите манастири“ (и само един сънародник на Хууфийн бил одобрен за инвеститор). Но се опасявам, че приоритетната цел да приватизираме държавната банка за развитие няма нищо общо със светлия замисъл на Буров и Хууфийн – да се продаде държавният монопол, за да се развие като частен бизнес. Нашенският кроеж по-скоро цели идващите на власт да се отърват от ББР, защото им създава проблеми. А те не знаят как – или не искат да поемат риска - да я поправят и да я ползват по предназначението й за инструмент на държавната икономическа политика. Прагматично и достойно за похвала решение

не умееш ли да ползваш, продавай

За какво ми е моторен трион, с който не мога да си служа? Най-много крак да си отрежа. По-добре да го продам, вместо да се осакатя с него или да го зарежа да го изяде ръждата. Но пък ме сърби пословичната „друга ръка“ на икономиста: да приватизираш банката за развитие, защото не можеш (не искаш) да я оправиш, е все едно да ти се разболее дойна крава, а ти да я продадеш за месо. Ясно е като бял ден, че касовата продажба на ББР е възможна само на безценица. Първо, че в днешното време на отрицателна лихвена политика, набираща скорост инфлация и ескалиращи изисквания за увеличаване на собствения банков капитал всички банки се продават на загуба. А лишена от специалния закон, който я урежда и защитава като особена държавна банка, ББР ще загуби достъпа до десетки милиарди най-изгодни кредитни линии и финансови продукти, които сега може да ползва от други банки за развитие – международни (ЕИБ, ЕБВР) и национални (германската, китайските, японската, арабските). Като поредната частна банка ББР има само стойността на един банков лиценз, при това обременен с тежести и проблеми. Да, ще рекат идеолозите на приватизацията до дупка, но

десетките милиарди са хипотетични,

никакви десетки милиарди ББР не привлича, защото цялото й балансово число е малко под 4 млрд. лева. Става дума за хронично неизползван капацитет. В икономика с днешните размери на българската ББР има потенциална ниша от поне 20 млрд. лева. Без задбалансовите операции (пр. гаранции, акцепти, стенд-бай акредитиви). Така че предпочитам да разглеждам заявката за приватизация на ББР като въпрос, който тепърва ще се разглежда, не като взето вече решение. И първото нещо, което трябва да се запитаме, е нужна ли е в България банка за развитие? Според мен да. Навсякъде в Европа, САЩ, а особено интензивно в азиатските държави, ползват такива специализирани банки. Има държави с по няколко. Обединеното кралство обяви наскоро, че ще прави съвсем нова банка за развитие (Инфраструктурна банка на ОК): завой назад, след като 2016 г. продадоха държавната Зелена банка. Ако държавата се откаже от инструмента ББР, тогава друга институция ще трябва да върши работата й, вероятно Министерството на икономиката ще се прави (и) на банка за развитие. Обаче

не е нужно банката за развитие да е държавна,

възможно е законът за ББР да я организира като публична институция, в която държавата притежава част от акциите, а другите се пласират на борсата. Така е устроена втората по големина китайска Банка за развитие "Шанхай Пудонг" (SPDB, китайците я наричат „Пу Фа“). Огромна банка с над 1 трилион долара активи, двойно по-голяма от германската КфВ, най-мощната европейска банка за развитие. И все пак "Пу Фа" има наполовина по-малко активи от държавната Китайска банка за развитие. Така че има повече от едно правилно решение за бъдещето на ББР. И дузини напълно погрешни варианти.