Медия без
политическа реклама

Рада се вълнува

Докато възрастните умуват, младите пренесоха българската литература и нейния патриарх години напред

21 Септ. 2021ДИЯН БОЖИДАРОВ
Личен архив
Рада Бонева с типичните за инфлуенсърите аксесоари.

Как да спасим пчелите, учат ли ги децата в училище на уважение към природата, красотата на старобългарския език, силата на човешката воля – това са само част от темите, които вълнуват Рада Бонева. Тя е на 25 години, софиянка, природолюбител, веган и инфлуенсър, момиче от най-съвременната градска среда. Освен това чете доста книги – нещо, което по принцип се смята, че младите хора у нас не правят.

Отраства сред културни хора. Родителите ѝ са завършили българска филология, работят в медиите (губи баща си рано). Учи в Националната гимназия по древни езици и култура, после завършва международни отношения в СУ. Като тийнейджър не ходи по купони. Увлича се по метъл, пише в сайт за концерти и групи. Дипломната ѝ работа в гимназията е „Фолклорни влияния в метъл музиката“. Творбата изследва няколко географски ширини. Разбира се, за да я напише, Рада вече познава доста видове фолклор.

През 2017-а, тоест на 21 години, тя създава блог. Прицелен е в пазаруването на дрехи втора употреба. Причината да засегне тази непопулярна тематика е недоумението ѝ спрямо робуването на марки. Рада вижда как връстниците ѝ (осъзнато или не)

 

търсят емоционално убежище във вещите

 

Чрез блога иска да пише в противовес на консуматорството, защото то създава измамна утеха. Рада обича играта на думи и кръщава сайта thrift sheep (буквално – пестеливата овца, но и препратка към thrift shop – магазини за втора ръка на Запад). Постепенно разширява темите - рецепти (обича да готви), разкази за пътешествия, за срещи с интересни хора... Лека-полека тази ентусиастка неконсуматорска идея почва да привлича публика. Не щеш ли..., заинтригува и рекламодатели. Така Рада разширява платформите, усъвършенства снимки, дизайн. Става типичен инфлуенсър.

През пролетта на 2019 г. създава подкаст. Кръщава го „Радини вълнения“. Това е най-искреното нещо на света – Рада наистина говори или събеседва за нещата, които я вълнуват. Темата е предимно екология, но не само. Обсъждат се важните неща в живота – човешките взаимоотношения, добри порядки, култура... Иска да популяризира хора и поведение, които са за пример. Препредавайки своите търсения, Рада нарича всичко това „осъзнатост“ - живот не по течението, а

 

на осмислен избор всеки ден

 

И не изневерява на себе си. Внимателно подбира теми, гости, не рекламира продукти, които не ѝ харесват. Две години по-късно нещата се получават – слуша я разнородна публика между 25 и 45 години, понякога ѝ пишат деца. (За по-възрастните читатели следва да уточним, че подкастът е като радио, но слушано чрез файл в интернет).

Името на подкаста не е избрано непременно с препратка към Вазов. Навремето родителите ѝ записвали нейни словесни щуротии, надписвайки касетките “Радини вълнения“ (а сега уточнение за младата публика – касетките са звукови носители от времената преди интернет епохата). Отделно от това всеки човек, като чуел как се казва младата дама, почвал да я нарича „Госпожина“. Тъй че името на подкаста е автобиографично. Но както може да се очаква, Рада Бонева е огромен почитател на българската литература. Към Вазов изпитва изключително уважение. И със сигурност без българската литература тя нямаше да е тази личност, която е.

Харесва Теодор Траянов. Чете Георги Господинов. И доста чужди автори, разбира се. В съзнанието ѝ различните светове се съчетават така: „Нашите герои ги усещам по-лично, ситуациите  и традициите са познати. Колкото е хубаво да опознаваш други култури чрез литературата, така е хубаво да научаваш и за собствената от времената, в които не си бил роден“. А не ѝ ли се струват следосвобожденските писания еднообразни? „Не. Нюансите са много. Хем звучи близко, хем доста неща са се променили за тия около 150 години. Чрез писането и думите се запазват традициите“, обяснява Рада Бонева.

Тя владее английски, ползва испански. Но говори, пише и слуша на български. Ползва чуждици (като всеки от нас), но

 

държи на „събитие“ вместо „ивент“

 

(не като всеки от нас). Колкото до Вазов, за разлика от някои авангардни мислители, не счита, че той следва да бъде пренаписван на „съвременен български“. А просто да бъде обясняван с бележки под линия. И да бъде учен в горните класове, за да се осмисли.

Малко отклонение. Рада има брат, казва се Момчил. Той e още ученик, но има активно виртуално присъствие чрез блога "Цинични Химни За Улиците", платформата Teen Station и ФАК подкаст. Под тези странни за възрастните заглавия се разказва за театър, кино, политика, музика, книги - напълно сериозни неща, които вълнуват Момчил и негови приятели. Тези

 

17-18-годишни деца обсъждат Кафка, Хесе, Ранд, Милър... 

 

"Гледам с книгите да достигам по-пренебрегвани кътчета от земното кълбо, тоест до автори, които не са обезателно от САЩ, Англия и Франция - например Никос Казандзакис, Милан Кундера, Харуки Мураками", казва Момчил. Но никакъв светоглед не може да се формира без българската литература. "Имам искрен интерес към нашето културно наследство. Питая голямо уважение към Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Георги Марков, П. К. Яворов, Христо Фотев и отскоро Атанас Далчев. "Трънски разкази" на Петър Делчев е едно изключително четиво", добавя Момчил. През лятото той кара стаж в БНР: "Два месеца правих каквото ми е на сърце. Материал за Вапцаров се случи да е първото от тях. Огромен и безсмъртен поет!".

На 22 септември се навършват 100 години от смъртта на Иван Вазов. Ще бъде честван с множество речи - правдиви, но скучни. Истински интересното е, че далеч от фанфарите, спонтанно, доброволно, по битов път дори, независимо от технологии, житейски актуалности и безбройните лични търсения, българската литература и нейният патриарх вече са се пренесли години напред. Те живеят в интелигентните и най-съвременни млади хора. Никой никога не е бабувал над този процес, не е похарчен 1 лв., не е написана и една директива. Но го има. Не е ли красиво?