Важно е да бъдем заедно, да сме народ, а не просто население. Това се опитваме да кажем с нашето представление „Под игото“ във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, каза режисьорката Бина Харалампиева на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Варна, в която се включиха също актьорите Веселина Михалкова, Богдан Бухалов, Иван Юруков, Стоян Радев и Свилен Стоянов. Както и „Сега“ по-рано писа, премиерните представления на спектакъла по романа на класика на българската литература Иван Вазов са на 19 и 21 септември, а в актьорския състав, наред с гост-звездите от София Иван Юруков и Богдан Бухалов, е голяма част от варненската трупа.
Харалампиева си е поставила две свръхзадачи при реализирането на спектакъла по драматизация на Юрий Дачев. Едната е да се опита да накара българите да заобичат себе си, защото смята, че в момента те имат жестока нужда да се харесат, да се сдобрят със себе си, да се заобичат и това може да се случи в театъра. Втората й свръхзадача е зрителите да се смеят и да плачат, също както артистите са го правили на репетициите. „Нужно ни е това вълнение, то събира един народ заедно“, каза Харалампиева. По думите й романът „Под игото“ звучи изключително съвременно и не е отдалечен от нас, а ние почти не сме се променили и продължаваме да имаме същите недостатъци и достойнства. „Делим се на две. От една страна са лудите, всеотдайни и обичащи нацията, а от друга – внимателните към това интересът на нацията да не наруши техния“, смята тя.
По думите на актьора от Малък градски театър „Зад канала“ Богдан Бухалов, който изпълнява ролята на Бойчо Огнянов, героите на романа „Под игото“ са изчезнала порода хора, безумно смели, влюбени в България до фанатичност. Препятствията ги мотивират да продължават да действат без капка съмнение в идеята и това се дължи на тяхното силно и тотално себеотрицание, несрещано в нашето време, в което всеки се е затворил в себе си. 25-годишният актьор смята, че сред неговото поколение не съществуват такива хора, а ако ги има, тези черти на характера им са…дълбоко скрити.
За своя персонаж доктор Соколов актьорът Иван Юруков сподели, че е изпълнен със съмнения заслужаваме ли своята свобода и имаме ли право да преследваме амбицията си за нея, защото тя може да е утопия. Той смята, че в изконната битка между добро и зло е необходимо, за да бъде изобличено злото, то най-напред да бъде дефинирано, да му се даде облик. Тогава хората ще знаят от какво да се пазят. По думите му в днешно време се работи повече да се размива неговият образ, затова хората се объркват и трудно разпознават доброто. Според Юруков в „Под игото“ двете сили са ясно дефинирани, а театралите трябва да поддържат естетическа и морална „цедка“, която да ни позволява да отсяваме доброто от злото.
За злото говори и асът на варненската трупа Стоян Радев, който се превъплъщава в Кириак Стефчов в спектакъла. Според него в наши дни стаеното зло всъщност е по-голямо от откровено заявеното. Стефчов е редом с идеалистичните бунтовници, но и с много голяма орда от българи, които уж имат своите идеали, но ги съобщават тихомълком, неясно, без да ги изричат, обясни актьорът. Според него точно такъв тип хора и днес населяват нашето общество и мнозина са твърде внимателни в своята позиция, камо ли да я защитават и отстояват. За него най-важното във Вазовото творчество е обичта, с която Патриархът пише за българите.
И днес пред нашето общество стои въпросът какво да правим със свободата, когато я получим, каза актрисата Веселина Михалкова – директор на Варненския театър, която влиза в ролята на кака Гинка в „Под игото“. Михалкова припомни, че „Под игото“ е вторият емблематичен роман, поставен на варненска сцена след „Тютюн“ на Димитър Димов. И преди, и сега, за да сме свободни да работим, избягваме да мислим колко са гениални и емблематични тези книги, колко пъти и в какви варианти са поставяни, обясни актрисата. Според нея това е направило възможно съзнанието на екипа да е свободно и всички да работят с вдъхновение, безкрайно почтени към Вазов и към написаното от него.
Трябва да се замислим как ще съзидаваме, ако сме толкова разединени, отбеляза актьорът Свилен Стоянов, който играе чорбаджи Йордан. Героите в постановката са изпълнени с жажда за случването на нещо, лошото е, че не става, и трябва да се замислим как ще градим, когато сме разединени, как да отсяваме важното от маловажното, допълни актьорът. Според него днес всички имаме нужда от вяра и да се събираме заедно. Новият спектакъл обръща внимание и на това как си задаваме въпросите за днес и за утре, които са от изключително значение, изтъкна Стоянов.
Ето какво споделят двама от водещите участници в спектакъла в сайта на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ пред журналистката Виолета Тончева.
Стоян Радев – Кириак Стефчов: Исках да играя Хаджи Ровоама
Трябва да кажа, че много харесвам романа и очаквах с възбуда репетициите. Сега ще издам една тайна. Исках да играя Хаджи Ровоама. Месеци наред преследвах Бина Харалампиева и настоявах да ми даде тази роля, защото е скучно навсякъде, където има някакво зло, все аз да го играя. Първоначално тя прие, но после отказа с аргумента, че не може да ми даде една от и без това малкото женски роли в нашата постановка. Наистина женските образи са само четири.
Така си останах при Кириак Стефчов (а Хаджи Ровоама се играе от актрисата Даниела Викторова – б.р.). Не знам дали това е най-интересната роля за пресъздаване, защото в „Под игото“ няма безинтересни роли. Това се дължи най-напред на Иван Вазов и обичта му към българина, подправена с лека ирония, уловена великолепно в драматизацията на Юрий Дачев. В същата посока чудесно ни води и Бина Харалампиева, така че в историята, която разказваме, не мога да откроя който и да било образ като по-интересен.
Христина Джурова – Рада Госпожина: Ние нямаме идеали и това е печално
„Под игото“ е емблематичен роман и една от емблематичните роли в него е Рада Госпожина. Това няма как да не ме притеснява. Публиката, изградила си определени представи от романа и от филмите, има големи очаквания. Притеснявам се от патетиката и романтиката, с които обикновено се свързва образа и как едно съвременно момиче на 27 години като мен може да го приближи до себе си, да го направи достоверен. Днес ние не се сблъскваме с такива предизвикателства, като героите в „Под игото“, хората от моето поколение не водят такива борби. Препрочитайки романа, си дадох сметка, че това е тъжно. Ние нямаме идеали, нямаме кумири, не се посвещаваме безотказно на мисии и това е печална констатация. А ми се иска да бъда Рада Госпожина… Всъщност тя обединява в себе си онова, което би трябвало да бъде жената – любов, грижа, посветеност. Съвременната жена се отдалечава от този идеал и затова той ни изглежда романтичен и недостижим.
