Парламентът сериозно се е разшетал напоследък. Позволи на правителството да преговаря за покупката на американски изтребители F-16 - стратегическо решение с огромни дългосрочни последици за страната. Одобри законодателство, с което на практика оправомощи държавата да контролира журналистическите публикации. Захвана се да прекроява новия закон за регулация на пазара на горива, който може значително да измени икономическия пейзаж на страната.
Трескавата дейност на народните избраници обаче буквално потъна във вълната от медийни информацийки, заляла българите покрай поредната препирня в „Обединени патриоти” - партньора на ГЕРБ в управлението. През последните дни почти ежечасно ни занимават с какви ли не глупости - партиите в коалицията си подливали вода една на друга, вождовете не си били говорели помежду си, парламентарната група не се събирала, защото шефът й Волен Сидеров не пращал есемеси на депутатите. Стигнаха дотам, че се скараха кой се бори по-активно срещу “циганизацията” на България. Разтревожени журналисти и пасивни наблюдатели кършат ръце - ще я бъде ли националистическата коалиция за евроизборите, или няма да я бъде? Е, какво, това ли е голямата политика? Интригите и себичността на неколцина политици стават по-значими от важните за държавата проблеми, така ли?
По-дразнещото е, че
патриотите разиграват подобни театрални сценки
почти от началото на мандата. И всеки път публичната реакция от представленията им е една и съща - почват да валят анализи и прогнози дали коалицията може да се разпадне, няма ли да повлече със себе си и цялото правителство, ще се преустрои ли конфигурацията на парламентарното мнозинство и т.н. Но нищо досега не се е променило.
Първо, правителството си стои. Онзи ден Бойко Борисов коментира, че скандалите сред патриотите не пречат на кабинета. Второ, коалицията е устойчива, макар че прилича на стара, напукана и грозна сграда (но какво пък, тя поначало си изглеждаше така). Трето, мнозинството в Народното събрание остава същото, каквото винаги е било - тематично, според случая могат да се съберат заедно и гербери, и националисти, и депесари (наскоро Сидеров се оплака, че патриотите фактически станали ненужни, тъй като депутатите на Борисов събирали кворума с помощта на ДПС и “Воля”). Нищо драматично не се изменя в политическата ситуация в страната. Само дето дърлещите се патриоти успяват да задържат върху себе си вниманието на медиите и на обществеността (каквато може би е целта на себелюбивите им водачи).
А отговорът на въпроса защо “Обединени патриоти” непрестанно се тресат от противоборства и неразбирателства никак не е сложен. Просто коалиционната формула се оказа неособено добра за дълготрайно сътрудничество. По същество
“Обединени патриоти” беше съюз, образуван за постигането на чисто електорални цели
Когато Патриотичният фронт, съставен от НФСБ и ВМРО, проби в парламента през 2014 г. и се прикачи към ГЕРБ, стана ясно, че с обединени сили националистите имат големи шансове за властта. Затова в края на 2016 г. към тях се присламчи и „Атака” на Волен Сидеров, дотогава вкопчена в свирепа битка с НФСБ на Валери Симеонов. Трите формации издигнаха общата кандидатпрезидентска двойка Красимир Каракачанов - Явор Нотев, която постигна наистина значителен успех - трето място. А през 2017 г., събрани във формата „Обединени патриоти”, влязоха в парламента и станаха партньор на ГЕРБ в правителството. Успяха и някак да си разпределят местата във властта, които им отпусна Бойко Борисов, и заживяха със самочувствието на стабилна и успешна политическа сила.
Тази илюзия скоро започна да се разсейва и това беше очаквано. Реално погледнато, единственото, което обединява троицата Симеонов - Каракачанов - Сидеров, е готовността им открито да се определят като националисти. Именно това им печелеше точки пред българските избиратели, някои от които се нуждаят от политици, ратуващи за подобна идеология.
Времето, прекарано във властта, обаче показа, че НФСБ, ВМРО и „Атака” са
прекалено различни, за да мелят брашно заедно
Все по-рядко им се случва да постигат съгласие по съществените теми, които се обсъждат в Народното събрание. Това съвсем ясно се забеляза по време на парламентарните дебати за изтребителите и за регулацията на горивата, когато видяхме представители на трите формации да заемат съвършено различни позиции. Поради честолюбието на вождовете им подобни противоречия лесно прерастват в дрязги, които придобиват политически характер - ще бъдем ли заедно, ще се разделяме ли, ще крепим ли правителството, ще го бутаме ли и т.н. Именно това поражда и посочения по-горе синдром, при който значими парламентарни въпроси и решения внезапно стават по-маловажни от дребнавите сплетни между партиите. Вредата за обществения интерес от това положение е повече от очевидна.
От електорална гледна точка може би дори по-съществено е това, че различията им се проявяват по теми, по които българското обществено мнение винаги се възпламенява - отношението към Русия и ЕС. Валери Симеонов фронтално атакува ключовите за Москва големи енергийни проекти и подкрепя системно украинската независимост. Волен Сидеров оглавява партия, която има репутацията на най-антизападно и проруски настроената политическа сила в България. Къде стоят воеводите на Каракачанов е доста трудно да се установи поради значителната им политическа гъвкавост и повратливост. Е, как да очакваме общо и успешно послание от подобни хора за евроизборите?
А най-важното вероятно е това, че между патриотите
не се забелязва дори съвпадение в краткосрочните им политически цели
Единственото, по което изглежда, че нямат разногласие, е опазването на съюза с ГЕРБ, от което зависи участието им във властта. Всичко останало е объркано и неясно.
Най-слабо зависим от своите партньори, изглежда, се чувства Валери Симеонов. Той е единственият, който многократно повтаря, че коалиционното споразумение помежду им засяга единствено явяването на парламентарни избори през 2017 г. и участието им във властта след това. Изглежда, Симеонов смята, че оттам нататък всеки е свободен да действа както намери за добре. Имаше спекулации, че ще се съюзи със СДС, които поне засега не са се оправдали. Лидерът на НФСБ внезапно прекрати и преговорите с ВМРО за съвместно участие на евроизборите, раздразнен от някои коментари на Каракачанов по негов адрес. А сега дори казва: „Явяването на евроизборите за нас не е жизненоважно политическо събитие”. И може би наистина мисли така и предпочита да се подготвя за местния вот, от който е далеч по-реалистично да очаква някакви конкретни придобивки, при това дори без своите партньори.
Нелоша остава позицията на Красимир Каракачанов, чийто рейтинг е най-висок сред националистическите лидери въпреки резкия му спад през последните месеци (вероятно заради категоричната му подкрепа за сделката за F-16). Той единствен разполага и с евродепутат - Ангел Джамбазки, който вече започна кампанията за преизбирането си. През 2014 г. Джамбазки влезе в Европарламента благодарение на Николай Бареков. И без нов съюзник с някакво електорално влияние шансовете му да повтори мандата са минимални. А друг партньор освен НФСБ засега не се забелязва.
Най-окаяно е положението на Волен Сидеров
В края на 2018 г. той се сближи с Бареков в очевиден опит да принуди Симеонов и Каракачанов да го последват в обща коалиция за евроизборите. Недобре замисленият номер обаче не мина - Бареков е персона нон грата сред останалите патриоти, а водачът на „Атака” надцени възможностите си да им оказва въздействие. Изпокара се с всички и опря дотам, че да ползва Изборния кодекс, за да си даде шанс - поиска бариерата за влизане в Европарламента да падне от 5.8% на 5%, защото сега се ощетявали малките партии. И това обаче няма да му помогне, тъй като остана сам.
Както и да се развият нещата през следващите месеци, едно е сигурно - дори и обединени, патриотите най-вероятно няма да постигнат нищо на евроизборите. Последните социологически проучвания им дават двойно по-малка подкрепа от ДПС, което е на трето място в електоралните рейтинги. Може би това засилва конфликтите на помежду им - осъзнават, че единството, което им е помогнало преди, сега всъщност им пречи, тъй като марката „Обединени патриоти” е вече похабена и компрометирана. Затова най-добре да се разделят - вечните и безсмислени скандали ще спрат, което ще подейства оздравително на обществено-политическия живот, а на публиката ще донесе облекчение.
