Популярният руски тв водещ и журналист Владимир Познер разговаря с Андрей Кончаловски за Ренесанса, Европа и Русия, за Сталин, свободата на артиста и Холивуд. Двамата стари познайници, които си говорят на "ти" - 82-годишният режисьор и 85-годишният журналист, се срещат за тв интервю след премиерата на неговия последен филм "Грехът на Микеланджело", прожектиран и у нас.
----
Познер: Защо Ренесансът се е случил в Италия, а не примерно в Русия или някъде другаде? По какви причини точно там изведнъж се случва нещо невероятно, което никога не се е случвало в историята на човечеството?
Кончаловски: Мисля, че не си прав. Мисля, че възраждания в различни епохи и цивилизации винаги са се случвали.
- А ние знаем ли за такива случаи освен в Италия?
- Предполагам, че не знаем и едва ли сме се замисляли. Но аз не се съмнявам, че Възраждането винаги е завръщане или преоткриване на нещо забравено и погребано в собствената история и култура. А Италия се явява наследник на Древна Гърция. Затова и Ренесансът се случва там. Не знам дали си запознат, но Цицерон е ходил на туриситическо посещение в Гърция. Великите латински философи да пътували, за да видят Акропола като туристи.
Освен това в Италия има много какво да се открие, да се изкопае от земята. Откривали са скулптури, пренесени от Гърция в Древния Рим. Когато Микеланджело видял Лаокоон – древногръцка скулптура, – той останал потресен. Самият Микеланджело, когато бил млад и още беден, направил копие на антична скулптура, замазал я с пръст и я закопал. След това я откопал и я продал на един арттърговец, от когото пък я купил кардинал. И когато по-късно Микеланджело я видял у кардинала и разбрал, че той е платил 300 флорина, се възмутил, защото той я бил продал на арттърговеца за 10 флорина. И двамата отишли заедно при него да си търсят разликата.
- В едно интервю ти казваш, че продължаваш да размишляваш по темата „Творецът и властта“. Когато аз пристигнах в Съветския съюз през 1953 г., Сталин беше още жив. Два месеца по-късно, слава богу, умря, иначе щеше да стане по-лошо. Но аз вярвах свято в него, така ми беше внушил баща ми, и едва доста по-късно се разочаровах. Как беше при теб?
- Аз преминах през друга парадигма. Бях ученик, за мен Сталин беше личност и помня смъртта му като голяма трагедия. Макар че в тази възраст... помня, че в деня на погребението в музикалното училище моят съученик Коля Капустин свири на пианото буги-вуги. И дойде директорката – горката жена беше ужасена.
- А какво е твоето отношение към Сталин сега?
- Отношението ми към Сталин сега ще бъде отразено в следващия ми филм „Дорогие товарищи“, свързан с разстрела на работническата демонстрация в Новочеркаск... (На 1-2 юни 1962 г. работници излизат на протест за по-високи заплати. Протестът е потушен от армията и КГБ. По данни, частично разсекретени чак в края на 80-те, 26 души са убити, други 87 са ранени, 7 са осъдени на смърт и разстреляни, останалите отиват в затвора - бел. ред.).
- Но по това време Сталин вече е умрял?
- Сталин е умрял, но първо, делото му е още живо, и второ - имало е много хора, които са вярвали в него както преди и са били трагично разочаровани от постъпката на Хрушчов.
- Ти си човек, израснал в привилегирована среда. Баща ти е известен поет, автор на химна на СССР (а по-късно и на Русия) и в този смисъл ти като творческа личност принципно се различаваш от Микеланджело. Той все пак не е бил от привилегировано семейство. Или не – това не става съвсем ясно във филма?
- Не, той е от много обедняло семейство и е имал огромен комплекс да си върне отново привилегиите. Дори е намерил служба в градската управа за баща си. Но аз смятам, че в каквато и среда да живееше, Микеланджело щеше да е вечно нервен и неудовлетворен. Въпрос на темперамент - труден характер.
- И завистлив.
- И ние двамата с теб също сме завистливи. Всички сме такива.
- Микеланджело не го е криел според мен.
- Не, не, тогава времето е било такова – откровено. Големите художници един друг са се замеряли с камъни и са се обливали с кал. Микеланджело е хвърлял камъни по Рафаело и се е ругаел с Леонардо до смъртта му. А Леонардо правел дребни подлости. Например предложил на властите във Венеция да направи венец от златни смокинови листа, с които да прикрие срамотиите на статуята. Вбесен, Микеланджело го пратил да отиде да покрие своите срамотии. Според мен творецът трябва да завижда, това е много човешко чувство.
- Да поговорим за Русия. Често казваш, че руският народ не е готов за демокрация, че в мнозинството си е архаичен и живее едва ли не в каменната епоха...
- Каменната епоха - не, говорил съм за Средновековието. Но аз съм убеден, че днес в демокрацията формата се отчужди от съдържанието. Демокрация днес, според мен, не съществува никъде. Каква демокрация например има в Америка? Защо всеки кандидат-президент събира огромни пари...
- Ясно е защо. Реклама е нужна, да се купи телевизионно време.
- Каква демокрация е това, когато вървят реклами? Тогава можем да кажем, че демокрация има и при пастите за зъби – съревнование между различните марки. Разбира се, тази идея за демокрация се оформя през XIX век, но за да има истинска демокрация, е необходимо едно условие – съзнателни граждани. Ако гражданите не са съзнателни, това е имитация на демокрация. На всеобщите избори в която и да страна по света избирателите гласуват за човек, когото не познават. Демокрация е имало в Древна Гърция, защото там са избирали човек, когато познават.
Аз въобще смятам, че демокрацията е изживяла времето си. И сега започва много сложен период, в който това, което наричаме демокрация, е нещо друго.
- Добре, друг въпрос – Русия част ли е от Европа?
- Това е интересен въпрос. Русия безусловно е наследила европейски традиции, но като периферия на Европа тя е усвоила тези традиции с известно своеобразие. Защото Русия е в така наречената Зона на рисково земеделие. А в Европа се събират по 4 реколти и кравите излизат на паша и през зимата.
- Зависи. Не и в Норвегия, там никой не събира четири реколти и никой не пасе през зимата.
- Но в Норвегия не им се налага да събират сено за 7 месеца. А на нас ни се налага. И у този селянин, който 7 месеца не е правил нищо, освен да седи на печката и да чака пролетта, се заражда определен манталитет.
- Ти как се чувстваш, европеец ли си?
- Аз съм руснак. Не съм европеец – предпочитам да живея според собствените си разбирания, а не според законите.
- Твърдиш, че художникът не бива да е свободен. Ти не си ли свободен?
- Разбира си, че не съм.
- В какво се изразява твоята несвобода?
- В това, че имам нужда от пари.
- Всеки има нужда от пари.
- Не, човекът, който пише роман, няма нужда от нищо, докато не го напише. Писателят може да бъде свободен. А аз се занимавам, грубо казано, с монументално изкуство, то изисква много пари. Но по принцип творецът е слуга, който обслужва обществото, като му доставя културни ценности. Илюзията, че само свободният художник може да създава шедьоври, е доста относителна. Защото Сервантес, Микеланджело...
- Момент – на Сервантес никой нищо не е поръчвал и нареждал...
- Да, но той е писал по времето на Инквизицията.
- Но никой не му е поръчвал и никого не е обслужвал.
- Обаче всички ренесансови художници са работили само по поръчка. Въпросът за свободата е донякъде надценен - висококултурният човек винаги е несвободен, защото той е ограничен от своята култура. А некултурният човек винаги е свободен – той може да поставя и снима каквото си ще.
- Защо се отказа от Холивуд?
- Холивуд се промени през десетте години, в които бях там. Този Холивуд, в който пристигнах през 70-те, беше космополитен, с малки и големи филми, Копола и Скорсезе бяха начинаещи класици и можеха да се снимат филми за малки бюджети. И още – на кино ходеха родителите. В Ню Йорк можеше да се види опашка за филм на Антониони. Десетина години по-късно, след „Междузведни войни“, "Уолстрийт" разбра, че зрителят се е променил и вече на кино ходят тийнейджърите. И той заложи изцяло на тях, практически родителите вече не ходят на кино, а аз исках да правя филми за тях. А сега вече всички таланти от Холивуд отидоха в телевизията. И телевизионните сериали станаха много високо качество. Всички американски автори отидоха в телевизията.
