Къде дистанционно, къде присъствено, университетите възстановиха работния си режим и макар да привлича по-малко внимание от училищата и детските градини, академичната година вече е в третата си седмица. Сложните правила за учене в условията на пандемия изместиха фокуса от реформата, която от няколко години постепенно изменя облика на висшето образование у нас. С моделиране на приема, намаляване на местата за първокурсници и финансови стимули, просветното министерство се стреми да насочи желанията на младежите от професии с голямо насищане на трудовия пазар към професии, които от години страдат от дефицит на кадри. Какво е измерението на тези промени тази година?
7000 първокурсници по-малко
Без особени сътресения в последните години МОН постигна значително намаление на местата за първокурсници. През 2015/2016 г. те бяха 58 000, а тази година намаляха до 36 729 (с 5000 по-малко от приема през 2019 г.). В крайна сметка са запълнени 34 000 места, т.е. за една година намалението е с близо 7000 първокурсници, показват данни, които министерството предостави на в. "Сега". Това е изпълнението на приема към 30 септември, т.е. възможно е част от местата да са запълнени. Студентите, които се записват през октомври обаче, като магистри, докторанти и т.н. не са толкова много, че да повлияят драстично на общия пейзаж. Остава да се надяваме, че това количествено намаление води до по-качествена селекция на входа на университетите.
Повече технологии, по-малко икономика
Известно е, че пазарът на труда е пренаситен с кадри от професионални направления, които доскоро бяха популярни сред студентите - икономика, администрация и управление, туризъм. При тях са и по-сериозните намаления. Приемът в направление икономика се свива с 30.2% - утвърдените места са намалени от 4586 през 2019/2020 г. на 3200 през 2020/2021 г. По-малко са планираните места и в професионалните направления туризъм - от 766 през м.г. на 500 т.г., администрация и управление - от 935 на 769, право - от 953 на 905. По-малко са планираните места за национална сигурност и химични технологии, както и за още доста други направления - психология, социални дейности, история, политически науки и др.
Повече места пък са отпуснати в направленията здравни грижи, растителна защита, проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, металургия и теория и управление на образованието. Във връзка със засиления интерес към няколко от приоритетните професионални направления, по които обучаваните студенти няма да заплащат семестриални такси от учебната 2020/21 г., предстои Министерският съвет да разгледа предложение за увеличаване на местата за прием по тях - очаква се местата в направление енергетика да се повишат от 500 на 550, в материали и материалознание - от 150 на 180, а в химични технологии - от 350 на 420. Предвижда се още увеличаване в направление здравни грижи за обучение по специалностите от регулираните професии помощник-фармацевт в Тракийския университет - Стара Загора, и лекарски асистент в Русенския университет "Ангел Кънчев".
Любопитно е какво се случва с някои конкретни направления, обявени за приоритетни от държавата. При педагогиката данните план-приемът се увеличава постъпателно - от 2696 през 2015 г. на 3161 през 2019 г. Учудващо, но през тази година приемът е намален - на 2957 студенти, а са приети 2947. Ако сравним реализирания прием, то тази година кандидат-педагозите са с 221 души по-малко. Това може да изглежда странно на фона на глада за учители, но недостигът е най-голям при учителите по конкретни учебни предмети, каквито подготвя друго професионално направление - педагогика на обучението. При него планираните места също са намалени - от 2455 на 2299, но пък реално заетите места тази година се увеличават - до 30 септември са приети 2274 студенти при 2120 за м.г., което е малка, но все пак обнадеждаваща стъпка.
При математиката нещата все така стоят на минимума - въпреки, че държавата всяка година увеличава приема - от 291 бройки през 2015 г. на 324 през 2019 г., те все не успяват да се запълнят. Тази година план-приемът бе намален, вероятно именно заради липсата на интерес, и въпреки че той не е запълнен изцяло, то студентите се увеличават и вече са 225 при 176 преди година.
С малко повече приети студенти могат да се похвалят и направленията физически науки и химически науки, въпреки че утвърденият прием при тях за т.г. пак е по-нисък от м.г. Първокурсниците по физически науки в момента са 263-ма, докато м.г. са били 252-ма, а тези, избрали химически науки, са 349, докато година по-рано са били 294-ма.
Без интерес
На фона на тези обнадеждаващи данни, все още има приоритетни направления, които трудно привличат студенти. В защитената специалност хидростроителството например, която студентите могат да учат без заплащане, т.г. са записани 25 младежи при планирани 35, т.е. приемът е реализиран на 71%. При направление проучване и добив на полезни изкопаеми, което е особено перспективно, кандидатите продължават да са малко - от възможност за 198 студенти м.г. са приети 163-ма, а тази година при планове за 200, приетите са 117, или едва 59% реализиран прием. Изключително малко са и кандидати да учат металургия - към момента за т.г. в това направление са се записали само 25 младежи при планирани 75, или едва 33% реализиран прием, което е най-ниският от всички професионални направления. Недостатъчен е реализираният прием още в специалностите корабоводене, корабни машини и механизми, направление теория на изкуствата и др.
Нулева година
Тази учебна година не са утвърдени места за прием в 6 професионални направления, които се изучават в 9 висши училища, тъй като не отговарят на нормативната методика за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите студенти и докторанти, показват данните на МОН. Това са администрация и управление в Лесотехническия университет и в Химикотехнологичния университетт, политически науки във Великотърновския университет, туризъм в Лесотехническия и в Пловдивския университет, икономика в Университета по хранителни технологии в Пловдив, обществено здраве в Софийския у-т, както и национална сигурност във Великотърновския и Русенския университет.
По-високи заплати
От втория семестър на академичната 2020/21 година с новия бюджет за системата на висшето образование се очакват и по-високи заплати за университетските преподаватели. Това е възможно благодарение на една от последните промени в закона за висше образование, регламентиращи минимална заплата за академичната длъжност "асистент". Очаква се тя да стане не по-малка от 1300 лв.
В УНСС например в момента минималната заплата на асистент е 1100 лв. "Вероятно след увеличението тя ще стане 1300 лв. Това ще доведе до увеличението на заплатите със 150-200 лв. на главните асистенти, доцентите и професорите", коментира ректорът на най-големия ни икономически университет проф. Димитър Димитров. "Във Великотърновския университет асистентската заплата е 756 лв. Ако тя стане 1300 лв., това значи, че ще стане по-висока и от професорската, която при нас е 985 лв.", казва обаче проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет. Според него освен за преподавателите средства трябва да се предвидят и за увеличение на заплатите на служителите, т.е. ще е нужна по-висока сума от обявените за момента 50 млн. лв.
В СУ основната заплата за академичната длъжност „асистент“ в момента пък е 920 лв. "Това е значително по-малко от заплатата на един начинаещ учител, която от 1 януари ще достигне 1260 лв. Всъщност учителската заплата е дори по-висока от основната заплата на професор в Софийския университет, която е 1200 лв. Правителството полага усилия да преодолее тези диспропорции, които са резултат на това, че през последните 4 г. бюджетът за училищното образование нарастваше с по-бързи темпове от бюджета за висше образование", коментира ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков, според когото минималната асистентска заплата не бива да е по-ниска от заплатата на начинаещ учител. "Ние не знаем каква минимална заплата ще одобри МС, поради което не знаем какви средства ще бъдат необходими, нито дали ще бъдат осигурени изцяло. По груби сметки само за Софийския университет са необходими поне 12-13 милиона лева допълнително", изчислява ректорът.
Според доц. Лили Вълчева, председател на синдикат "Висше образование и наука" (ВОН-КНСБ), асистентската заплата не бива да се сравнява с учителската, а следва да бъдат отчетени много други фактори като увеличената минимална работна заплата за страната, осигуровките за работещите в системата на образованието, дължимия данък, издръжката на живот и т.н. Според изчисления на синдиката за увеличение на заплатите на всички преподаватели - от асистенти до професори, ще са необходими около 62.6 млн. лв. Това налага към обещаните от правителството 50 млн. лв. да бъдат добавени още 12.6 млн. лв.
Предпазливо начало
Повечето университети запазиха мястото на дистанционното обучение и в началото на новата академична година. Едни от най-строгите мерки са в Софийския университет. Най-старото ни висше училище затвори достъпа до сградата си за външни посетители, отмени всички масови мероприятия, въведе маски не само за преподаватели, но и за студенти в аудиториите, които стоят на университетските банки през един, наложи и 28-дневна карантина за заразени с COVID-19 - двойно по-дълга от официално установеното у нас и т.н. Деканите на факултети избират начина на обучение - онлайн или присъствено, с готовност за спешно преминаване към обучение от разстояние.
В УНСС лекциите на студентите от първи и втори курс за всички специалности вече се провеждат в смесена форма: студентите с четни факултетни номера се обучават присъствено през четните седмици (според годишния календар), а студентите с нечетни факултетни номера - онлайн. Всяка седмица "четните" и "нечетните" студенти сменят местата си. Преподавателите изнасят лекциите си присъствено, като ги споделят и онлайн. Лекциите по учебни дисциплини с упражнения за 3-и и 4-и се провеждат онлайн. Някои от лекциите се провеждат в други университети в Студентския град, за да могат студентите да бъдат на 1.5 метра дистанция.
Великотърновският университет започна академичната година със смесена форма на обучение. 4500-те първокурсници и студентите в бакалавърска степен учат присъствено, а при магистрите 2/3 от занятията са онлайн. Вузът все още се търси решение за практиките на студентите от педагогическите специалности, защото поне засега кандидат-висшистите няма да влизат при учениците и децата в детските градини и училищата.
В Шуменския университет студентите от първи курс учат присъствено, а тези от 2-ри до 5-и курс - онлайн чрез университетската платформа за обучение в електронна среда, като имат и присъствени дни за консултация с всеки преподавател. Пловдивският университет също дава право на отделните факултети да изберат формата на обучение съобразно броя на студентите и капацитета на залите. В най-голямото ни техническо висше училище - ТУ-София, учебните занятия са присъствени при стриктно спазване на изискванията за носене на лични предпазни средства, физическа дистанция и извършване на периодична дезинфекция.
