- Проф. Гергова, ще има ли археологически сезон това лято?
- Да, ще има. Сезонът вече започна със спасителните разкопки по големите инфраструктурни проекти. Те трябваше да започнат много по-рано и бяха отложени заради общоприетите рестрикции. Сега вече са в ход, за да дадат път на строителните дейности след приключването им. В това отношение можем да се гордеем с наложените национални норми за тяхното осъществяване, които гарантират, че няма да има унищожени обекти. Има средства и за редовни археологически проучвания, доколкото ми е известно - в размер на 2 млн. лева за цялата страна. Така че и ритъмът на редовните разкопки, които обикновено са свързани с най-важните за страната ни археологически обекти, няма да е нарушен, макар че ще започнат малко по- късно.
- Една от водещите теми в момента е спасяването на туристическия сезон, предприеха се някакви мерки и за социална защита на хората на изкуството. Предвидена ли е обаче помощ за културното наследство?
- Ще ви отговоря с въпрос. Да сте чували скоро изобщо някъде да се водят разговори, дискусии за културното наследство като проблем, като загриженост или дори като един много решаващ фактор във всеки туристически сезон? Състоянието на наследството ни не от днес не интересува никого, освен може би археологическата колегия. Откриваме нови извори на познанието, след което всичко се оставя на забвението.
- Направихте резонен коментар, че у нас под туризъм се разбират само шезлонги, концесионери и хотели. Има ли шанс държавата, а и туристическият сектор да оценят адекватно икономическия потенциал на наследството, по което стъпваме?
- Да, наистина сме в ситуация, в която държавната политика в отделните сфери стана кристално ясна. Едва ли не туризъм се прави само с отстояния между шезлонгите и намалени цени на чадърите. При перспективата така или иначе да сме по-предпазливи в социалните си контакти, посещението на исторически паметници сред природата, особено на големите археологически резервати, които предлагат и нови впечатления, и нови знания, би следвало да бъде поощрявано, рекламирано, пропагандирано, а за тях да бъдат положени специални грижи.
Археологическото наследство е с огромен потенциал за съживяването на икономиката на страната ни, но той може да бъде разгърнат само от грамотни хора, от професионалисти. Както за здравето на хората има поликлиники, болници, медици, здравни инспекции, за околната среда има система от структури и защита на всички нива, да не говорим за горите. За наследството има измислени управленчески механизми, но те са само на книга. И какво от това, че тази година ще има 2 млн. за разкопки? Та дори и след най-големите открития нищо смислено няма да се случи, освен някоя вестникарска сензация. Реставрацията и социализацията на всеки новооткрит паметник са естественото продължение на откритията, за да бъдат те опазени и достъпни за обществото, да генерират печалба и стимулират нови идеи по опазването. Но ако в другите страни това е така, то у нас между времето на едно откритие и неговата евентуална социализация периодът е от 20 до 100 години.
- Какво може да научим от двата най-близки европейски примера – Гърция и Италия, които от десетилетия експонират изобилно своето културно наследство и печелят – буквално - от всеки камък?
- У нас съзнателно с последния закон бе разрушена националната система за опазване на наследството, която беше доказала своята ефективност при няколко режима - и преди, и след Втората световна война. За да имаме запазен всеки камък, трябва да има отново професионални структури, каквито има там, и те да са политически независими. Ако те не бъдат спешно създадени, укрепени, скоро няма да сме третата след Гърция и Италия страна в Европа по богатство на наследството, а последната. Унищоженото наследство не можеш да възстановиш. А успоредно с тази разруха върви и духовният, и материалният, и моралният разпад на държавата.
- Не смятате ли, че в желанието да направим нещо по този въпрос, често се стига до исторически мистификации с цел привличане на туристическо и медийно внимание? Свидетели сме на не една и две реставрации, които не са никакви реставрации, а ново изграждане и де факто – разрушаване на историята.
- Всички тези мистификации, съпровождащи реални унищожения на старините ни чрез псевдореставрация, бяха част от манипулирането на общественото мнение в процеса на "усвояване“ на европейските средства по административна линия и в името на "патриотична кауза“. Желанието бе да се разпределят едни пари, а не да се спасява наследството. Затова и те се наливаха най-често там, където можеше да се вложи малко знание и обилен инертен материал, а не в най-забележителните ни старини от всички епохи - от праисторията, през тракийския период, до българското Средновековие. Каквото и велико минало да сме имали, сега не сме достойни за него, щом го унищожаваме.
- Неведнъж сте били тревога, че нашите паметници не са поддържани, развивани и експонирани по най-добрия начин. Ярък пример за това е археологическият комплекс в Свещари, където редица открития са направени от вашия екип. Какво се случва там?
- Състоянието на археологическите резервати, защитаващи най-стойностните паметници от историята на българските земи, е трагично, и то почти без изключение. Те нямат свое управление, отделно финансиране, планове за развитие, охрана, обикновено са преди всичко обрасли в тръни и дървета, сред които трудно са видими много уникални обекти - например единствената военна болница в Нове. Често са почиствани от проучващите ги археолози. Така е и при нас, и в Ескус, и накъдето още се обърнете.
Проучванията на моя екип и на други колеги разкриха единствената на територията на България тракийска столица - тази на гетите. Светилища, забележителен град, могили с уникални гробници и съкровища в магическа природна среда. Искаме да го превърнем в археологически парк не само за нас, а и за света. Имаме много готови проекти, други в идейна фаза, но нищо не се случва десетилетия наред, защото липсва тази управляваща резервата професионална структура, която да има правомощия, да поеме отговорност за качеството на изпълнението на проектите, за строгия контрол над финансите, за провеждането на държавната политика по опазването. Но такава държавна политика никой не провежда, дори по отношение на паметниците ни от листата на световното наследство на ЮНЕСКО. Екипът ни спечели финансиране от Американския посланически фонд за едногодишен проект за Свещарската гробница, имаме средствата, но не можем да работим вече втора година заради пълната безотговорност на отговорната за паметниците институция – Националния институт за недвижими културни ценности. Те не смеят да напишат и един ред със становище - положително или отрицателно, да организират обсъждане.
Директорката подписва по други казуси две взаимноизключващи се становища, за да е вероятно удобно на всички. Сигурно прави услуга на някого. И макар че имаме положителни рецензии от изтъкнати специалисти, без компетентното становище на тази институция не можем да изпратим проекта си за одобрение в ЮНЕСКО.
- Неведнъж сте протестирали публично срещу недомислиците в Закона за културното наследство. Заради "вратички“ в него са се облагодетелствали хора като Васил Божков. Какво не е наред?
- Преди известно време издадох една малка книжка - "Законът за културното наследство срещу културното наследство“. Защото именно последният закон унищожи структурите, които следва да са отговорни за опазването му. Уникалното за света археологическо наследство е оставено на разрухата и грабеж, вече няколко десетилетия е изцяло обладано от вируса на безотговорността на национално ниво. За това наследство, което е изключителна и почти винаги държавна собственост, не се знае нито кой отговаря, нито кой се грижи и как се грижи, никой не носи отговорности и няма последствия. То се оказва тайно приватизирано, генерираните от него средства – източвани и пренасочвани незнайно в каква посока, но много рядко реинвестирани в него. Не само Божков събираше колекции, но при него те бяха от унищожавани в индустриални мащаби тракийски могили и други обекти - във времето, когато професионалните структури пък бяха обезсилвани и унищожавани, за да няма отпор. И това беше негласна държавна политика за приватизиране на националните богатства.
Тогава започна и унищожаването на някога мощния Институт за паметниците на културата. В мъгливите регламенти на закона източването на наследството ни става и сега под най-различни форми, а процесът на разпад е видим и прогресиращ. Забележете - няма нито един клип по която и да е телевизия, който да призовава обществото да проявява нетърпимост към иманярството, към разрухата, да подава сигнали за нередности, например на някакъв телефон, да се обединява около каузи за спасяването на старина. Нямаме и археологическа полиция, която да реагира на телефонното обаждане, която би трябвало да пази наследството, както това се прави например в Италия, а дори и в държави със сложна съдба като Палестина. Може би е крайно време да се обединим около битката за съхраняване и на миналото, и на бъдещето ни.
- Миналата година получихте японски държавен орден за принос в укрепването на отношенията между България и Япония в сферата на археологията. Има ли какво да научим от далечна Япония в това отношение?
- Тази награда ще бъде моя опора в годините напред. И голямо задължение. Години наред се боря да реставрираме селищната могила при с. Дядово, която проучвахме заедно с моите японски колеги. Тя е на магистрала "Тракия", рядък праисторически обект. Надявам се, че някога и това ще се случи.
Япония направи много за българската култура и археология в тежките години на прехода. Те имат не по-малко славна история и изключителна археология, на всеки забележителен обект имат и музей, и възможности за експериментална археология, и впечатляващи модерни средства за естетично възприятие. Може би трябва да се научим от тях на простото, логичното, човешкото поведение, на последователността в действията им и най-вече на невероятното им чувство за колективна мисъл и поглед напред, което е така необходимо за нас - българите.
