Най-масово използваният вид транспорт за пътуване из страната е автобусът, ако не броим личния автомобил. За разлика от много западни държави, където влакът е предпочитаният транспорт, тук плачевното състояние на българските железници ги води към фалит. Статистика на Евростат за 2016 г. сочи, че 14% от пътуванията на българите са с автобус, а едва 2% - с железопътен транспорт. Останалите 84% предпочитат колата. На този фон стои въпросът дали държавата адекватно контролира фирмите, занимаващи се с автобусни превози, за да бъдат предотвратени недобросъвестни практики и да се гарантира сигурността на пътниците. Съдейки по честите непредизвикани инциденти с автобуси, отговорът е "не".
През последните 10 месеца известните случаи на самозапалили се пътнически автобуси са девет. Последният е само от преди две седмици, когато 50 души, сред които деца и възрастни, пътуващи от София за Силистра през Русе, бяха свалени на пътното платно, след като рейсът им аварира. Пътниците разказаха пред Нова тв, че се е наложило шофьорът да спира автобуса 4 пъти, защото започвал да пуши. Няколко дена преди това пък рейс с деца от Молдова, който пътувал от Варна до Бургас, се запали по време на движение в района на Бяла. За щастие и при двата инцидента няма пострадали.
Без трагичен край се размина и случаят от началото на юли, когато автобус с 31 деца от Крумовград, които са се прибирали от Слънчев бряг, пламна на АМ "Тракия" по обяд. Като причина за аварията беше посочена техническа неизправност в превозното средство. Въпреки това кметът на Крумовград Неждие Акиф, чието дете също е било сред пътуващите ученици, увери, че автобусът е преминал задължителен годишен технически преглед. Само няколко дена по-късно след този инцидент пожарната в Бургас се наложи да гаси запален рейс на летището в морския град. Пламъците отново били предизвикани от техническа неизправност и като по чудо нямаше пострадали. В началото на август пък български рейс, пътуващ за Кавала, се запали точно на влизане в гръцкия град. През май пък туристически автобус се запали на АМ „Хемус”, на 5-ия км след изхода на София в посока Варна.
Това са само част от случаите на технически неизправни автобуси, които возят пътници из страната и чужбина, застрашавайки тяхната сигурност. Големият брой инциденти показва, че проблемът е системен и неглижиран от страна на органа, който трябва да упражнява контрол. В случая това е Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, създадена през 2002 г. със Закона за автомобилните превози. Основните задачи на агенцията, произтичащи от Закона за автомобилните превози и Закона за движението по пътищата, са свързани с осъществяване на контрол и регулация на общественият превоз на пътници и товари, автомобилните превози на опасни товари, техническата изправност на превозните средства, одобряването на превозни средства, придобиването на правоспособност за управление на МПС, повишаване квалификацията на водачите, психологически подбор и др. дейности, определени с национални или европейски нормативни документи.
Според Наредба № Н-32 автобусите трябва да преминават на всеки 6 месеца през лицензирани пунктове за проверка на техническата изправност. Списък, публикуван на сайта на агенция "Автомобилна администрация", показва, че към момента има 143 контролно-технически пункта, получили разрешение за извършване на проверка на техническата изправност на превозните средства и издаване и заверка на сертификати. "Сега" изпрати запитване до агенцията колко частни автобуса към момента превозват пътници на територията на страната и колко често се извършва проверка дали те са минали регулярния технически преглед. Отговор обаче така и не беше получен. Остава и въпросът дали се упражнява адекватен контрол върху пунктовете, които издават сертификатите за преминат преглед, тъй като е възможно това да става само фиктивно.
Дали пътническите ни автобуси са технически изправни, се заговори още след катастрофата край Своге от края на август м.г., при която загинаха 20 души, след като рейсът им излезе от пътното платно. След инцидента Министерството на транспорта излезе с доклад, от който става ясно, че катастрофиралият автобус е трябвало да премине технически преглед до 5 август, но това не се е случило. Мистерия е колко още автобуса без преминат преглед пътуват из страната. Трагедията обаче стана причина законодателят да въведе допълнителни мерки, които да гарантират безопасността на пътниците в рейса - задължителни предпазни колани.
Още през ноември 2017 г. Московски обяви, че се подготвят поправки в Закона за пътищата за задължителни видеорегистратори и колани в автобусите - след жертвите при катастрофа с микробус при Микре. След това ГЕРБ се активизира по темата след тежка катастрофа с автобус на магистрала "Тракия" през април м.г. Тогава транспортният министър Ивайло Московски се закани, че веднага ще бъдат внесени и гласувани поправки, според които всички автобуси независимо от възрастта им ще бъдат оборудвани с колани и видеокамери. Той увери, че министерството има готовност всичко да се случи "в рамките на един-два месеца".
Това обаче се случи едва след ужасната трагедия край Своге. През септември м.г. депутатите приеха окончателно промените, с които задължиха превозвачите в срок от 9 месеца да оборудват автобусите си с колани. Друга спешна мярка е поставянето на видеорегистратори в 18-месечен срок. "Коланите ще действат във всички случаи, когато линиите са над 30 км еднопосочно, когато имаме превоз на деца и ученици. Това е задължението. В останалите случаи, които касаят градския транспорт основно, няма да се налага, както и в момента не се налага, да се ползват колани", обясни народният представител от ГЕРБ Станислав Иванов. Според него около 1000 са автобусите в страната, които нямат фабрично поставени колани. „Автобусите, които нямат поставени колани, са два типа. Единият са тези, за които фабрично не е предвидено да имат такива. Това са най-тежките случаи. Във всички останали автобуси е заложено да има колани или вече имат такива“, обясни още той.
Директорът на ДАИ Бойко Рановски посочи преди време, че у нас са регистрирани близо 1500 автобусни превозвачи, които разполагат с почти 13 хил. превозни средства. Половината от тези автобуси са произведени преди 2006 г., след която производителите са длъжни фабрично да слагат колани на седалките. Предвидената санкция за превозвачите, които не спазват новите правила, е 3000 лева. 50 лв. пък трябва да плати пътникът, ако не си сложи колана. Ако автобусът не е оборудван с видеорегистратор, фирмата ще трябва да плати глоба от 1500 лв. Тъй като 9-месечният срок, в който по-голямата част от пътническите автобуси трябваше да са с колани, мина, "Сега" попита агенция "Автомобилна администрация" дали автобусните фирми са спазили закона и има ли наложени санкции. От ведомството обаче отказаха да отговорят.
Междувременно акредитираните изпитателни лаборатории и нотифицирани технически служби за България "Технотест" и "Тиат" излязоха с протестно писмо, в което открито обвинявах ДАИ в умишлено забавяне на процеса по монтиране на предпазните колани. Те посочват, че "българските изпитателни лаборатории от месеци разполагат с одобрени стендове за изпитване закрепването на колани в старите пътнически автобуси", но коланите така и не са поставени, което е в нарушение на закона. Представители на фирмата "Технотест" заявиха пред журналисти, че задължението за коланите засяха най-вече малките автобуси до 22 места. По тяхна информация агенция "Автомобилна администрация" вече е наложила глоби за автобусни превозвачи заради липса на автобусни колани. От ведомството обаче отказаха да отговорят на въпрос на "Сега" колко санкции и в какъв размер са наложени.
ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ
През годините общините и училищата в страната са получили от образователното министерство 1270 училищни автобуса с различен брой места, показват данните на МОН. "Част от тях имат нужда от ремонт или подмяна, а други се ползват и в момента", казват от ведомството. Автобусите не са предназначени само за средищните училища, а и за основни, средни, обединени, профилирани и професионални школа, чиито ученици живеят извън населеното място. След промени в нормативната уредба от училищния превоз вече могат да се възползват всички ученици с право на безплатен транспорт до 18 г., а не само приоритетно учениците до 16 г. от средищните училища. През приключващата вече 2018/19 учебна година безплатен транспорт ползват общо 88 920 деца в задължителна предучилищна възраст и ученици от 1-ви до 12-и клас. От тях с училищни автобуси се превозват 44 938 деца и ученици. Останалите се възползват от обществен транспорт, за който получават безплатни абонаментни карти.
