Бюрокрацията на държавата е пословична със своята инертност. Това обаче далеч не означава, че нищо в чиновническите структури не помръдва. Напротив, може да ги обхване страхотна динамика, ако политическата конюнктура го изисква.
За да разбутат администрацията обаче, на политиците им трябва мощен външен стимул. Не са достатъчни вечните предизборни обещания за реформа на публичните институции – изпълнението им е трудно, затова и властта ги подхваща с неохота. А и
самите чиновници умеят да оказват съпротива на промените,
напук на разните стратегии, „екшън планове” и пътни карти за преустройство. Затова най-често публичните скандали и трагедии тласкат политиците да пренаредят структурите на бюрокрацията.
Христоматиен пример е онова, което предстои да се случи с Държавната комисия по хазарта (ДКХ). До миналата година мнозинството от българите не се интересуваше, че подобна институция съществува. Изведнъж обаче избухна аферата с невнесените от лотариите такси, заради което хазната е била ощетена със стотици милиони левове. Политиците засега избегнаха отговорността за тази позорна история (най-вече финансовият министър Владислав Горанов, към когото е прикрепена ДКХ). Вината изцяло беше стоварена върху комисията, за която ГЕРБ реши, че трябва да бъде преформатирана в държавна агенция към Министерския съвет.
Това преструктуриране преследва изцяло политически цели
Най-напред, да се внуши на обществеността, че така ще се запуши пробитото дъно на държавната регулация на хазарта. Второ, да се размие отговорността за цялостния надзор върху тази мощна индустрия като се пренесе от финансовия министър (едноличен орган) към правителството (колективен). Трето, да се задоволят амбициите на коалиционния партньор – „Обединени патриоти”, който силно се интересува от хазартния бизнес и със сигурност ще настоява негов кадър да вземе минимум зам.-председателско място в бъдещата агенция (а може да поискат и председателския пост – нали непрекъснато изтъкват заслугите си в борбата с олигархията). Ефектът от бюрократичната реконструкция отсега изглежда съмнителен. За управляващите обаче случващото се е
възможност да пренареди политическата колода
(а може би и икономическата) по изгоден за тях начин.
А понякога административните преустройства се ползват като инструмент, с който да се тушира гневът на обществото, когато в страната се случи нещо наистина лошо. Като трагичната катастрофа край Своге през 2018 г., при която бяха загубени 20 човешки живота. Освен че жертва трима министри, правителството обяви, че ще създаде нова държавна агенция, която да се занимава ексклузивно с въпросите на пътната безопасност. Речено-сторено – структурата беше готова в началото на 2019 г., а начело й застана зам.-шефът на регионалното министерство Малина Крумова. Както се очакваше, работата на агенцията се сведе до харчене на пари, за да се трупат доклади и стратегии, както и да се редуват срещи и дискусии. Наистина вбесяващото в случая обаче е друго – на овакантения от Крумова пост в регионалното министерство се приземи бившият шеф на ведомството Николай Нанков – един от министрите, които изхвърчаха от креслата си заради катастрофата. И това ако не е цинизъм, какво друго може да бъде?
Иначе аминистративните реорганизации са любим похват на управляващите и когато
искат да усилят позициите си за сметка на конкурентна институция
Такъв е случаят с промените в МВР, с които жандармерията и антитерористичния отряд бяха слети в ново звено. Освен всичко друго новата структура ще се занимава и с охрана на държавни служители, включително от върховете на властовата пирамида. Иначе казано, дейността й ще дублира тази на НСО – единствената спецслужба, която остана на пряко подчинение на държавния глава. Никого не интересува, че две служби ще вършат едно и също, ще си съперничат и пречат една на друга, ще създават напрежение – институционално и политическо, че и на всичкото отгоре ще стоварят допълнителен финансов товар върху данъкоплатците. Важното за ГЕРБ е, че реорганизацията поставя под въпрос съществуването на НСО. А така се нанася сериозен удар върху президента Румен Радев, който и без това не се отличава с особена институционална сила.
Такива „реформи” служат и за създаването на нови властови позиции. Като обмисляното разделяне на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на два органа – единият ще отговаря за енергетиката, а другият – за водите. Така ще се разкрият широки възможности за нови назначения, за които ще се сборичкат всевъзможни лобита и интереси.
Лоша практика е това – да се пренарежда администрацията, за да се уталожи временно някаква обществена криза или да се промени балансът на властта. Няма съмнение, че така се нанасят дълбоки поражения върху институциите, които и без това не работят добре по ред причини. Но така ще бъде, докато политическите съображения водят държавата за носа.
