България пожертва 4 ядрени реактора, за да влезе в ЕС. Но те бяха наследство от социализма и бързо ги прежали. Дойде време да даде по-свидна жертва, за да остане в ЕС. Налага се да се раздели с най-ценния продукт на прехода - домашно произведената клептокрация.
Това са онези 2% чист дестилат мутри, които се абонираха за властта извън всякакви закони и които от силоваци в анцузи се трасформираха в "добре облечени бизнесмени" (цит. Бойко Борисов), а сетне в олигарси с ненаситен апетит за държавни и европейски пари. Кандидатът за премиер Кирил Петков, който е наблюдавал този процес повече от чужбина, се опита да го проектира върху американски екран и ни показа, че
нещо е схванал от българската действителност, но не всичко
"Двата процента най-талантливи в едно общество се стремят към онези условия, които им позволяват развитие", каза той. Вярно е - нашите мутри приспособиха България към своето развитие, за да бъдат недосегаеми. Заради тях бяха парализирани съд, прокуратура и полиция, а законодателите им осигуриха давност за престъпленията. Към едно правилно съждение обаче Кирил Петков добавя деформирана чужда картина: "Например, мутрите от началото на прехода, ако бяха в Калифорния, щяха да управляват компании за милиарди и стартъпи". Само вицове да бе слушал за мутри, щеше да знае, че като носители на арогантност и простотия не биха имали никакъв шанс в която и да е среда освен в българския си инкубатор. В Калифорния или другаде щяха да са в затвора.
Като млад политик, който отскоро е избрал да бъде само български гражданин, му предстои разузнаване с бой. Ясно е, че мутрите не са никакви бизнесмени, а престъпници под държавна протекция. Свие ли се чадърът над тях, лъсват като голи охлюви - уязвими, но с 24 000 зъба в устата, които свидетелстват за тяхната лакомия. Затова Кирил Петков трябва да бъде насърчен да действа, ако заявената му амбиция е истинска: "С онези от настоящите 2 процента, които не са съгласни с новите правила, ще има битка. И затова е нужна промяна в правосъдната система."
Все още не се знае дали разбира пред колко спешна задача се изправя, но ако стане премиер,
самата тя ще го погне по коридорите на властта
Още на дебютното си явяване в Европейския съвет ще разбере, че европейската търпимост към България се е изчерпала. За разлика от Бойко Борисов, който се мислеше за всеобщ любимец, защото поради незнание на чужди езици не схващаше какво си говорят за него, Кирил Петков ще се сблъска с истината за авторитета на страната си в ЕС. Той вече знае, че в европейските класации я слагат на първо място по корупция, но дали подозира, че точно през мандата, към който се стреми, може да стане най-болезненото спиране на европейските фондове за нея?
Поради източване на ресурсите на държавата бъдещите управляващи вече мислят как да теглят догодина заеми, които според служебния финансов министър Валери Белчев могат да възлязат на 12 млрд. лв. (набивало много във валутен еквивалент за всички години на прехода). Но в същото време те не допускат, че за един миг може да изгубят други 12 млрд. лв., които дори няма да са заеми, а дар от Европейския съюз по плана за възстановяване и развитие. Заплахата идва от падането на последната бариера пред новия европейски механизъм, който обвързва финансирането с върховенството на закона. Той трябваше да се прилага още от 1 януари тази година съгласно Регламент 2020/2092 от 16 декември 2020 г. Но бе забавен поради оспорването му в Съда на ЕС от Унгария и Полша - двете държави, визирани като евентуални първи потърпевши.
По тази причина Европейската комисия не изпрати официалните писмени уведомления до държавите, че влиза в пълномощията си да следи за изпълнението на регламента, който има пряко действие и не подлежи на ратификация. Това
разгневи Европейския парламент,
който през март даде на Еврокомисията срок до 1 юни да огласи насоки за прилагане на регламента. Тя отново се оправда с висящото дело в Съда на ЕС и на 10 юни ЕП излезе с нова резолюция, в която изрично посочи намерението си да даде на съд Еврокомисията за неизпълнение на задълженията ѝ. Дори я заплаши, че има право да ѝ гласува недоверие. При засилилото се напрежение между Европарламента и Еврокомисията дойде обещание от Съда на ЕС, че делото, заведено от Унгария и Полша, ще се гледа по ускорена процедура, за да излезе решение през октомври. Магистратите в Люксембург не спазиха собствения си срок, но на 2 декември генералният адвокат Мануел Кампос Санчес-Бордона отхвърли жалбите на Унгария и Полша като неоснователни. Очаква се през първите месеци на 2022 г. да излезе и официалното решение на Съда на ЕС, но според утвърдената практика едва ли ще се различава от препоръката на генералния адвокат.
Еврокомисията, която дълги години се оправдаваше, че пише беззъби доклади за корупцията в България, защото няма инструменти да наказва за липса на върховенство на закона, скоро ще се сдобие с
остри и дълги зъби,
които ще трябва да употребява, колкото и да ги чувства неудобни. Тъй като Унгария и Полша са твърде голяма хапка, може да ги изпробва за начало върху по-малка жертва като България, която дори няма да има аргументи да възрази. Когато в една държава прокуратурата е толкова безотчетна, че не е успяла да отчете в Брюксел нито една осъдителна присъда на висше корумпирано лице, не може да има съмнение, че там върховенството на закона не действа.
Според темповете, с които работят европейските институции, може да се очаква, че след зелената светлина от Съда на ЕС ще минат не повече от два месеца, преди да получим насоките от Еврокомисията за процедурите по регламента. После, ще - не ще, Брюксел трябва да пристъпи към действие, защото сам ще бъде изложен на съд. Всяка държава под подозрение ще има от 1 до 3 месеца да отговори. Оттам започва същинската наказателна процедура, която може да доведе до спиране на всички фондове от ЕС, а не само на възстановителния. Задава се година, която ще подложи България на голямо изпитание. Ако новата власт не успее да изрине спешно наследената мръсотия, ще затъне до гуша в нея.
Върховенството на закона се обвързва пред очите ни с еврото също тъй здраво, както левът бе обвързан с еврото, за да не може да се отвърже. Към валутния борд, който ни спаси от хиперинфлацията, се добавя брюкселски наказателен борд, който в превод на български означава: "Мутри, вън!"