Има едно противоречие в съвременния свят – плод на неравномерното му развитие не само в технологичен, но и в морален аспект, което изглежда засега неразрешимо. То е в сблъсъка между хуманните норми на най-развитите и натиска на недотам развитите. Недотам развитите нямат строги норми, но искат придобивките на цивилизацията. И понеже тези придобивки са оскъдни в собствените им страни, се устремяват нататък, където страните са богати и придобивките – изобилни. Казано най-общо. Виждаме това и в Европа, виждаме го и в Северна Америка – например керванът от бедняци от Южна Америка, спрени със сълзотворен газ при стената между САЩ и Мексико.

Нека го кажем по друг начин –

този конфликт е нов

Старите форми на междудържавна или междуцивилизационна конфронтация ги знаем. При междудържавната две страни се изправят една срещу друга, показвайки военни мускули. Понякога се стига до сблъсък и по-силният побеждава, като завзема или част, или цялата територия на победения. И го товари с данъци и репарации. Така е било през цялата досегашна история, дори сега конфликтът в Азовско море между Русия и Украйна е от същия тип.

При междуцивилизационните конфликти нещата са се развивали така: по-развитият, с по-добрите оръжия, е намачквал местните народи и племена и я ги е заробвал, я колонизирал, я и двете. После е ползвал ресурсите на населението и територията им по свое усмотрение. Те пък са се бунтували или смирявали. Лека-полека са вземали от него умения, образование, технологии, докато се еманципират до степен да стигнат равнището му и да потърсят „естествения развод“. Или пък просто да им е вече все тая, щото и така се живее.

Новият конфликт е следният. Богатите и развитите затова са богати и развити, защото са прозрели: войната е обективно зло, а хуманизмът – модел, валидизиращ ценностната система на съвременната цивилизация. Тези принципи са залегнали и в Хартата за правата на човека – право на храна, на образование, на дом, на свобода в различни аспекти – придвижване, вероизповедание и т.н. Забележете – става дума за всеки човек.

Е, да, но има и едно право – на собственост, на пазене на своето и наследяването му от семейството, което е архисвещено за цивилизацията ни, построена върху отломките на гръко-романската общност. И от една страна, става така – идват бедни, боси човешки същества, които новите ни правила повеляват да пуснем при нас, облечем, нахраним и осигурим с дом и бъдеще, подобно на нашето. От друга страна, не всички от тези същества приемат нашия гръко-римски модел за свой, а някои от тях – съвсем естествено и разбираемо, защото не са развили нашия хуманизъм – е, те вярват в правото на силата. Както впрочем са вярвали предците ни, които някога са ги колонизирали с Библия в едната и меч в другата ръка. Става така -

страшна грехота е да изпратиш днес въоръжените си мъже,

които да набият или изпозатворят по лагери имигрантите, защото някой от тях е изнасилил почтена фройлайн или фрау. От друга страна, какво правиш, ако половината от тях или четвъртината от тях имат такива намерения? Или имат намерения да враждуват с тебе поради религиозна, етническа и друга причина? Тъкмо защото са недотам цивилизовани или са продукт на цивилизация с друга ценностна парадигма?

Впрочем със Северния Сентинел имаме блестящ пример за всичко това. Ако не сте прочели още, това е остров от двайсетина квадратни километра в Индийския океан, където живеят няколко десетки напълно диви хора. Те не познават електричеството, желязото, нямат ни интернет, ни телевизия, ни радио, не са се научили да правят лодки. Битуват така, както предците им преди 30 000 години. Освен това са негостоприемни и войнствени. Ако някой попадне на острова им, имат навика да го убиват. Тъкмо това се случило на двама рибари в края на миналия век и на едного ентусиаста, който преди седмица отиде на острова нелегално, за да им разясни Светото писание. Казвам нелегално, защото индийските власти, под чиято юрисдикция е островът, забраняват на съдове да го доближават по-близо от 5 километра. Това е с цел да се запази едно от последните племена, живеещи още в каменната епоха, от заразни болести и други опасности на съвремието.

Та младият мисионер, гражданин на САЩ, платил на лодкари да го закарат до острова, пълен с добри намерения и подаръци. Сентинелците обаче по думите на лодкарите го посрещнали със стрели още при слизането, а после дълго влачили трупа му по плажа.

Властите решили да не предприемат действия в този случай. Преди век сигурно

щеше да иде една рота и – край на каменната ера

Впрочем днешните сентинелци мразят хора отвън, но най мразят хора в униформи, твърдят малкото сведения за тях. По време на Втората световна на острова спирали японци и други военни, които действали като при конфликт от традиционен тип – с пушката.

Сега цивилизацията ни, надявам се, е вече друга. Това обаче не значи, че е неуязвима. Може би и Земята ни е един Сентинел, застрашен от всяка кихавица на Разума.