В политическата вихрушка изборът на членове на следващия Висш съдебен съвет от съдийската квота не получи полагащото се обществено внимание. ВСС е ключов орган в държавата и делата му са от значение не само за гилдията, но и за цялото общество. Той организира и кадрува в съдебната власт, определя политиката й и би трябвало да защитава независимостта й - нещо, в което мнозинството на съвета се проваля от дълги години. Затова никак не е без значение кой ще попадне в него.
Съдиите избират шестима от 25-те членове на съвета с пряк и таен вот. Има достъп и за дистанционно електронно гласуване. Право на глас имаха 2197 съдии, от които 1916 бяха заявили, че ще го направят онлайн. В крайна сметка и в двата тура на изборите гласуваха малко над 1400 съдии. Въпреки удобството на дистанционното гласуване стотици съдии - близо 800! - бойкотираха вота. Няма разумно обяснение защо такъв голям процент от съдиите,
уж умни хора, оставиха някой друг да взема решенията
вместо тях.
Кандидатите бяха 15. Но в съвета влязоха Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Явор Колев (председател на Административния съд в Пловдив), Миглена Тянкова (председател на Окръжния съд в Хасково), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на Софийския районен съд) и Младен Димитров (председател на Районния съд във Велико Търново). Същите кандидати, все шефове в системата, събраха най-много гласове и на първия тур. Накратко - все ръководители от системата, избрани в мандата на все още действащия съвет, при това на ниско ниво и всички без един не са от софийските съдилища. Никой от тях не е свързан и със Съюза на съдиите в България. Тази най-голяма гилдийна организация, която години наред неуморно се бореше със статуквото и затова бе демонизирана от него и постепенно изгуби позиции, защото самите съдии се отръпват от нея, страхувайки се от последици за себе си, ако името им се свързва със съюза.
От месеци се говори, че точно тези шестима магистрати ще бъдат избрани за членове на съвета. Почти невъзможно е да бъде доказано, но мълвата в системата е, че зад този подбор стои председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков и остатъците от кръга на Сотир Цацаров в системата. Ако е така, подборът явно е направен много прецизно - равно разпределение на мъже и жени, хора от цялата страна, все шефове.
Преброяването на бюлетините се излъчваше онлайн. Така се видя, че много от съдиите, гласували с хартия, са отбелязали точно тази шестица. Какъв е шансът магистратите да предпочетат в комплект точно тези претенденти, защото лично ги познават и са убедени в моралните и професионалните им качества?! По-скоро нищожен. А
дирижираният вот стана очеваден
Не трябва да забравяме и че ВСС отказа да съгласува системата за онлайн гласуване с Министерството на електронното управление, въпреки че министърът в оставка Божидар Божанов алармира за възможни злоупотреби.
Съдии на различни нива в системата, с които "Сега" разговаря, споделиха, че техни колеги, които не са пожелали да гласуват, смятат, че няма смисъл, че всичко е загубено и статуквото ще пробие и през парламентарната квота в съвета. Освен това е ясно, че следващата седмица прокурорската квота ще се запълни точно с магистратите, определени от главния прокурор Иван Гешев.
Затова и гласуващите съдии масово са избрали да подкрепят статуквото в системата, да изберат спокойствието, че всичко ще продължи постарому. Вероятно новият съвет ще опита да демонстрира, че ще обслужва системата, че ще отпуши атестирането и конкурсите, с които сега действащият съвет тотално не се справи. Но за неща като отстраняването на Гешев например ще бъдат пас, копие на настоящия съвет.
"Голяма част от съдийството се промени. Сега за повечето колеги е важно да ги управлява този, който ще им осигури личния комфорт и социалните благинки. Те искат да работят възможно най-малко и да получават големите си заплати. Не ги интересува дали началниците им продават делата, дали са в колаборация със силните на политическата и икономическата сцена", смята един от магистратите, които "Сега" потърси за коментар. Той продължи, че
този процес на опитомяване на съдийското съсловие
изобщо не е от вчера, а върви от началото на XXI век. И даде пример със Софийския районен съд , който "преди беше бурен и буден, а сега е инертна маса". Всичко започва още от Националния институт на правосъдието, през който минават всички новоназначени магистрати. Списъкът на съдиите, които се допускат да преподават, е много строго ревизиран, така че в него да няма някой, който ще мъти главата на младите колеги. Така послушковците постепенно се отглеждат и стават мнозинство в системата. А съдийската гилдия все повече започва да прилича на прокурорската, в която всяка реформаторска искра се потушава, преди да е станала на пламък.
И така излиза, че всички достижения на демокрацията тук са с обратен знак. Прекият избор на членове на ВСС беше въведен точно за да се избегнат ситуации като тази. Вместо да се поучат от грешките си при първия пряк избор преди 5 години, който прокара пътя към ВСС не само на безупречни, честни и свестни магистрати, този път прекият вот беше като отражение на времената, когато съдиите посочваха делегати, които да изберат членовете на ВСС.
Същото е и с мнозинството от 2/3 от депутатите, с което се избират 11-те членове на съвета от парламентарната квота. Квалифицираното мнозинство уж трябваше да елиминира възможността за сделки и пазарлъци и да праща във ВСС само безспорни авторитети. Става обаче точно обратното - такова голямо мнозинство е
още по-голяма предпоставка за договорки и партийно парцелиране
Още при старта на 47-ото Народно събрание беше ясно, че изборът на членовете от парламентарната квота ще е изпитание. Парламентът още не е открил процедурата по избора, който по закон трябва да е приключил до 3 септември - месец преди края на мандата на действащия ВСС. Номинации се правят до 2 месеца преди избора. Т.е., ако приемем, че изборът ще е в последния възможен момент, кандидатурите на партиите трябва да са ясни до началото на този месец. Което е абсурдно. Спорно е дали новият съвет може да действа само с членовете, избрани от съдиите, прокурорите и следователите, както и с тримата големи - главния прокурор и председателите на върховните съдилища, които влизат във ВСС по право. Колегиите на съвета ще имат кворум да работят. Няма да има мнозинство от 17 души, каквото е нужно за някои от решенията - като например избор или уволняване на тримата големи. Може да се стигне до тълкуване от Конституционния съд. Но като цяло има опасност с бездействието си парламентът да бетонира настоящия съвет на поста до сформирането на нов, което не изглежда вероятно в близките месеци.
По същия начин този парламент бламира и избора на двама конституционни съдии, макар че за тях вотът е с обикновено мнозинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят удобни за себе си кандидати, а не качествени юристи, около които биха се обединили всички.
В тази ситуация ще е все по-трудно за независимите и добри магистрати да пожелаят да станат част от съвета. Защото ще знаят, че това ще са 5 загубени години от живота им в битка с чугуненото статукво, от която ще натрупат само негативи.
