Пак идват избори, време е за предислокация на войските. Търсят се свежи резерви от партии, които да бъдат хвърлени в битката, фронтовете се подсилват с известни личности и нови лозунги. Дни след изборите на 4 април партийците успяха да разбeрат, че без сериозни действия нищо съществено няма да се промени, че политическият тупик няма как да се отпуши от само себе си, ако централите не си помогнат сами. Затова през последната седмица всички партийни герои трескаво се лутаха - за да заемат по-добра стартова позиция в същинската кампания.
Разбира се, политическото предислоциране не е точна наука. Много партии са замръзнали
в ступор като мишка пред кобра
и въобще не мислят за коалиции. При други обаче с просто око се вижда как предизборната жега води до хаотично, Брауново движение. Някъде партийното предислоциране носи много смисъл, другаде - чиста доза смях.
Когато става дума за смисъл, сълза и смях например, е добре да се види Корнелия Нинова, която ни в клин, ни в ръкав обяви раждането на “голяма лява коалиция“, която след три дни се превърна в голяма, бяла птица и отлетя нанякъде. Защо в лявата коалиция да има смисъл? Чарът и уникалността на БСП през първите 20 години демокрация бе в полиморфна структура на партия, в която мирно съжителстваха хора с различни идеи, дори - с различни по дебелина портфейли. Когато СДС бе коалиция от партии, БСП бе коалиция от идейни течения. Имаше много лидери, много групички по интереси, които спореха, караха се, но партията единно вървеше напред. Около битката Първанов - Станишев този чар се изпари, идейните течения започнаха да стават самостоятелни политически партии, БСП започна да се люспи като СДС, а накрая дойде Нинова и довърши идейното разнообразие в БСП. Затова раждането на голяма лява коалиция бе печеливш ход. Не че малките леви партии, които се отделиха навремето от “Позитано”, носят някаква електорална тежест. Но коалирането на пространството дава толкова много сигнали към електората, че само няколко формални подписа под някакво нищо незначещо споразумение би покачило процентите на левите.
И тук идва мястото на смеха...
Нинова направи голямото ляво обединение така, както тя си знае - категорично, прибързано, грубо и, разбира се, неуспешно. Тя обяви обединението за факт, преди то да се състои. Обяви пред обществеността, че някакви клети изгнаници се връщат смирено в нейните обятия, с наведена глава - без да искат депутатски места, без да имат претенции към водещата роля на Партията, абе - тя така представи неродената коалиция, все едно грешници молят за покаяние пред нейните порти. На напатилата се Таня Дончева само това й трябваше да зареже всякакви оферти, да побегне с 200 и да се върне в лоното на коалицията с онова кофти име “Изправи се!Мутри вън!” В същото време Дончева не пропуска да подчертае, че и при “Мутрите” не е много добре, че там има “хора, които се предлагат на две други парламентарни групи". На практика Таня Дончева показа, че избира по-малкото зло и, о, ужас за Нинова, то не било БСП.
Другата част от левите партийки, които кандисаха на Нинова, не подписаха коалиционни споразумения, а споразумения за взаимодействие. Тези сигнали няма как да бъдат разчетени като обединение на лявото пространство, нито като “голяма бяла коалиция”.
Още по-забавно е, че голямата лява коалиция се случва на фона на раждането на нова партия в сегмента - “Ляв съюз за чиста и свята република“, която ще остане завинаги в съзнанието ни като ”партията на Жан”. Да,
Жан Виденов, един сериозен фен на Лукашенко
и методите му за борба с демократичните протести, който едва ли може да промени играта, но ще даде сериозна заявка за присъствие. /След онази зима Виденов винаги е минавал за честен, но наивен ляв младеж, излъган от големите, лоши хора. Сега е побелял и радикализиран, но вероятно си има своя електорат. То за всеки влак си има пътници./
По съвсем друг начин може да се разчита предислокацията в “патриотичното” пространство. Знаете - там на 4 април ВМРО реши да играе самостоятелно и нищо не направи. След това същата ВМРО си припомни, че сама досега нищо не е постигала, а парламентарно представена партия е била само когато е участвала в коалиция. Накрая изводи си направи и Валери Симеонов, та затова се стигна до нова патриотична коалиция, в която барабанчикът на патриотизма у нас - Волен Сидеров, бе заменен от аптекаря на българските партии - Веселин Марешки. Така се роди коалицията “Българските патриоти“
Изчегъртването на Волен е факт. С него или без него - все тая за патриотичния вот. През последните години обаче стана ясно, че в този сегмент има много играчи, които имат потенциал, а без тях за никакво обединение не може да се говори. Например - КОД на Петър Москов. Партия ню-ню, обаче ето - и тя се предислоцира, и тя мърда наляво-надясно - почти като сериозна структура. По едно време Москов, аха, да влезе в патриотичната коалиция, ама не успя. После рече, че двукратният участник в мач за световна титла Кубрат Пулев много напира да е лице на КОД, ама той на другата сутрин каза, че ще си помисли.
Разбира се, има и политически организации, които
не мислят да търсят нови партньори
Такива са двете най-големи партии у нас - ГЕРБ и “Има такъв народ”. ГЕРБ няма нови партньори /освен рибата-прилепало СДС/, тъй като никой сериозен субект днес не би тръгнал тепърва да танцува с хората на Бойко. Това е като да си купиш фабрика на 8 септември. Пък и на ГЕРБ собствено разширяване не им трябва - на тях им стига в НС да влязат “Българските патриоти“. Ако може и някой друг партньор да се вмъкне в парламента - още по-добре, но засега такъв не се вижда на хоризонта.
При партията на Слави става дума за друго - там бяха убедени, че са актив с непреходна стойност, демек - техните акции могат само да растат. Че са скъпи като биткойн. Демек - няма смисъл да делят с някой слава, власт и т.н.
За “Демократична България” е по-добре да не говорим. Градската десница си е себедостатъчна. Пък и на нея не й върви при правенето на големи коалиции, факт. Там колкото повече играчи има, толкова е по-голяма вероятността някой да завърти кофти номер. Нека първо наличната коалиция да се сработи, пък после да му мислят за разширяване.
От цялото това предстартово суетене най-интересна е липсата на движение около две партии, които останаха малко под 4-процентната бариера - “Възраждане“ на Костадин Костадинов и БНО на Васил Божков. Тези хора или са се надценили твърде много, или тепърва ще станем свидетели на неочаквани коалиции.
Всъщност, важното е друго - моментната предислокация засяга само и единственото партийното благополучие - всички тактики целят партиите да се пласират в парламента. По-интересното коалиране ще стане след 11 юли, когато ще се наложи да се прави не предизборна, а управленска коалиция. След 4 април партиите не намериха сили да оформят такава, сега това действие се очертава да е задължително. Ето тогава ще има истински важни и истински смешни опити за коалиране.
