Сръбският президент Александър Вучич държи в здрава хватка медиите в страната. А пропагандната машина редовно бълва информации за предполагаеми атентати срещу него. Реалността обаче е много по-различна и това доказват последните събития в страната. "Всички инакомислещи в Сърбия трябва да бъдат принудени да си затварят устата. Вече се прилага и физическа сила. Същите са и белезите на фашизма", казва опозиционният политик Борко Стефанович, който бе пребит преди броени дни. Случилото се с него прилича на сцена от нискобюджетен криминален филм. Стефанович, който е един от най-известните опозиционни политици в Сърбия, пристига в град Крушевац за участие в дискусия, но там го причакват седем мъже, облечени в черно, някои от които маскирани. Те се нахвърлят върху него и го удрят с метален прът по главата. Той изпада в безсъзнание, но мъжете продължават да нанасят удари по него. Нападателите пребиват и двама партийни другари на Стефанович, които му се притичват на помощ. След това биячите изчезват, а тримата политици от малката опозиционна партия Левицата на Сърбия постъпват в болница.
Няколко часа по-късно сръбският президент и всевластен управник в балканската държава Александър Вучич заяви, че е доволен от бързите действия на полицията, която била задържала двама от нападателите и издирвала трети. Вучич изрази съжаление за "инцидента" и увери, че Сърбия била правова държава, в която "никой не може да пребива хора безнаказано". Опозиционният "Съюз за Сърбия", част от който е и партията Левицата на Сърбия,
определи поведението на Вучич като връх на безочието
"Това престъпление е следствие от мръсната кампания, водена ежедневно от режима на Вучич срещу неговите политически противници", се казва в декларация на опозицията, публикувана малко след нападението. В документа се казва още, че Вучич почти изцяло е узурпирал и подчинил медиите в страната и че всеки, който се осмели да мисли различно, моментално се превръща в мишена. "Речта на омразата премина във физическа сила. Вече има разбити глави". Нападението срещу Борко Стефанович не е изолиран случай. На местните избори през декември миналата година, най-вече в по-малките населени места, имаше редица случаи на сплашване на опозиционни кандидати и техни избиратели. Някои от предизборните прояви бяха смущавани от организирани групи, придвижващи се с черни автомобили без регистрационни номера. През февруари в един краен квартал на Белград беше извършено нападение по време на информационна проява на две от по-малките опозиционни партии. Партийни активисти бяха тормозени и заплашвани и на една проява на опозицията в Нови Сад през септември. За тези нападения досега няма нито един задържан. "Достигната е нова фаза на враждебност в обществото, което режимът разединява", коментира жестоко пребитият Стефанович. Според него режимът на Вучич е създал атмосфера, в която линчуването, преследването и физическата сила са се превърнали в ежедневие. Всички инакомислещи трябва да бъдат принудени да си затварят устата, като за целта вече се прилага и физическа сила.
Същите са и белезите на фашизма,
допълва опозиционният политик.
За атмосфера на страх и усещане за безпомощност говори и белградският социолог Дарио Хайрич. В разговор с "Дойче веле" той казва още, че в случая изобщо не можем да говорим за спонтанни изблици на насилие. Според него физическата сила се прилага съвсем целенасочено. "Стефанович и неговите придружители не бяха пребити случайно, нямаше нищо спонтанно в това нападение", добавя той. Все повече наблюдатели виждат паралели с 90-те години, когато Слободан Милошевич властваше в страната по подобен начин, както Вучич днес. И тогава се запушваше устата на медиите, и тогава имаше политическо насилие, а опозицията беше обвинявана в предателство и съюзяване с враговете на страната и народа. "Навлязохме във фаза, в която много хора вярват, че е легитимно да се нападат представители на опозицията - включително физически. За обикновените хора, облъчвани от медиите, ние не сме нищо повече от някакви си там хлебарки", казва Борко Стефанович. "Окървавената ми риза за мен е истинското знаме на Сърбия", казва той.
Наскоро в интервю за "Дойче веле" сръбската министър-председателка Ана Бърнабич беше бомбардирана с много неудобни въпроси. Острата реакция в Сърбия се очакваше, тъй като в овладяните от държавата сръбски медии
просто няма критична журналистика
"Наглият и невъзпитан журналист направи всичко възможно, за да провокира нашата министър-председателка. Но засрамен от отговорите ѝ, той сведе глава” - така белградският таблоид "Ало!" озаглави материала си по повод участието на сръбския премиер Ана Бърнабич в телевизионното предаване "Конфликтна зона". И още две оценки от сръбската преса: "Сръбската правителствена ръководителка показа безпрецедентна смелост", написа "Политика", а онлайн порталът "Република" отсече: "Ана направо отвя германския журналист". "Нахален и невъзпитан" - такъв би трябвало да бъде, според сръбската преса, журналистът Тим Себастиан, който е известен със своите “тежки” интервюта. Във вестник Informer британецът бе нарочен за журналист от Си Ен Ен - очевидно изданието се бе объркало, тъй като Себастиан дълги години работеше в Би Би Си. Но верните на сръбското правителство журналисти изобщо не обръщат внимание на такива дреболии. "Дойче веле", Си Ен Ен, Би Би Си - всички те са провокатори, твърдят въпросните издания в един глас.
Цялото интервю, което беше публикувано от сръбската секция на "Дойче веле", предизвика бурни реакции и в мрежата. Не защото Бърнабич произведе кой знае какви запомнящи се послания, а защото сръбската публика не е свикнала на такива критични интервюта в овладяните от държавата сръбски медии. "Това е вашата червена линия, нали?", попита водещият на предаването на няколко пъти, след като стана ясно, че сръбската правителствена ръководителка не е готова да приеме за геноцид клането на босненските мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. "Това беше ужасно, ужасно престъпление", каза Бърнабич като продължение на линията на всички предишни сръбски правителства. Бърнабич дори заяви, че Сърбия била "най-добрият пример сред страните от бивша Югославия, що се отнася до прочита на миналото и военните престъпления".
Малцина могат да разберат подобна оценка
"Почти половината от интервюто беше посветено на военните престъпления, защото това е важен въпрос за Сърбия и региона. Но Ана Бърнабич се провали по всички въпроси," написа в "Туитър" сръбската активистка за човешки права Анита Митич.
Когато през юни миналата година безпартийната Ана Бърнабич - учила на Запад, неприкрита лесбийка - беше избрана да оглави сръбското правителство, у мнозина това породи нови надежди. Но много бързо тя се пригоди към управленския стил на всемогъщата партия "Прогрес" и на президента Александър Вучич. Вучич, твърд националист от години, който малко късно откри пристрастията си към ЕС, управлява балканската страна с железен юмрук от шест години и се счита за символ на "стабилокрацията". Така се наричат балканските режими, в които също и ЕС поставя на преден план стабилността пред демокрацията. "Защо в Сърбия критичните журналисти се наричат предатели и чуждестранни агенти? И кога политиката най-накрая ще пусне от смъртоносната си хватка правосъдието?", попита журналистът. Въпроси като тези, които Себастиан задава с типично упорития си стил, го превърнаха в новия враг и цел на правителствените медии. "Мога ли все пак да кажа нещо, или искате да се интервюирате сам?", контрира Бърнабич, спечелвайки бурни аплодисменти в своята родина. Похвали водещият си спечели най-вече от опозиционни политици и от мрежата. Освен няколко вестника с предимно нисък тираж и един кабелен канал, социалните мрежи са единствената останала възможност за изразяване на политическа критика в Сърбия. Интервюто е доказателство, че "няма да има демокрация без свободни медии и професионални журналисти. Имаме нужда от тях тук в Сърбия", коментира Драган Джилас, бивш кмет на Белград, който сега оглавява най-силния опозиционен съюз. Интервюто показа, че това правителство няма никаква политическа перспектива, добави той.
Някои от изявленията на Бърнабич във въпросното интервю не издържаха направената от сръбската редакция на ДВ допълнителна проверка на фактите. Така например тя похвали правителството и Прогресивната партия за спасяването на страната от фалит, а Сърбия била световен шампион в привличането на чуждестранни инвеститори. Такива интерпретации се разпространяват почти ежедневно в Сърбия, но са най-вече неверни. През 2012 г. страната е имала над 17.6 милиарда евро дългове, които към днешна дата са се увеличили с още около 6 милиарда. Световната банка изброява повече от 50 страни, които са привлекли много повече чуждестранни инвестиции от Сърбия през миналата година, сред които и страни като Гана, Етиопия и Перу.
