В края на юли Румъния спря руски трансфер на оръжие за Сърбия по река Дунав, което доведе до лек дипломатически скандал. Пратката се състоеше от десет използвани, но модернизирани БРДМ-2, част от необичаен подаръчен пакет за Сърбия: 30 модернизирани бойни танка Т-72 и 30 бронирани превозни средства. Действията на Букурещ бяха аргументирани с настоящите санкции на Европейския съюз срещу Русия за присъединяването на Кримския полуостров през 2014 г. След това руснаците предадоха танковете на Сърбия по въздух, използвайки въздушното пространство на Унгария, чийто премиер Виктор Орбан е в добри отношения с руския президент Владимир Путин. Държавният глава на Сърбия Александър Вучич изрично благодари на Путин на 29 юли за приноса му да „подсили мощта на сръбските въоръжени сили". Новината подчертава амбициите на Сърбия да модернизира силите си и да изгради своя мощна отбранителна индустрия. В това си начинание Сърбия разчита на Русия, но и на свои съюзници на запада като САЩ.
Информация от Министерството на отбраната на Сърбия показа, че от 2014 г. до 2018 г. балканската държава е получила най-голяма военна помощ от Пентагона, информират местни медии. Белград е получил 10 милиона долара от САЩ в техника и пари, разкриха сръбски медии. На второ място в списъка с донорите е Китай, който е дарил 5.2 милиона евро, последван от Норвегия с 586 000 евро, Дания с 484 860 евро и Великобритания със 169 000 паунда. Най-голямото дарение е от САЩ - симулатори за военни операции на стойност 1.4 милиона долара и оборудване за многоцелево обучение за 819 800 долара. В допълнение Вашингтон също е дарил 12 термални бинокъла и 360 радиологични сензора на стойност 814 567 долара. "Блиц" обаче пише, че машините БРДМ-2, които са част от дарение на Русия с 30 танка T-72 и 30 БРДМ-2, както и руски самолети, американските джипове "Хъмви" не са включени в списъка на сръбското военно министерство, тъй като даренията са за последните пет години.
Десет военноразузнавателни патрулни превозни средства БРДМ-2 са доставени от Русия в Сърбия в съответствие с всички норми на международното право, коментира сръбският президент Александър Вучич. "Сега най-важното е, че ние, спазвайки нормите на международното право, в съответствие с договорните задължения на Сърбия и Русия, успяхме да доставим превозни средства на територията на Сърбия. Как и откъде са доставени - това е наш проблем, не е опит да се избегне отговор, всичко е в съответствие със закона и съгласието на Русия и Сърбия", обясни Вучич. По-рано на церемония по предаване на бронирана техника той коментира, че "ние бяхме възпрепятствани да използваме Дунав, но по въздух ни се получи". Сръбския лидер допълни, че руските доставки на военно оборудване за Сърбия
значително увеличават бойната готовност
на сръбските въоръжени сили и е благодарен на руския народ, президента Путин и министъра на отбраната Шойгу за подарените бронирани машини.
Сърбия е водила войни срещу Хърватия и Косово по време на югославския диктатор Слободан Милошевич и участваше активно по време на гражданската война в Босна на страната на Република Сръбска. На този фон предупреждението на сръбското правителство, че ще нападне Косово, в случай че страната създаде своя собствена армия, звучи особено заплашително. За създаването на армия на Косово бе взето решение през декември миналата година от парламента в Прищина - не на последно място, защото Сърбия все повече се превъоръжава. Освен това след юговойните през 90-те години на миналия век в Сърбия има между 200 000 и 900 000 нелегални оръжия. "Сърбия още не се е върнала към нормалността", казва Давор Лукач, цитиран от "Дойчландфунк". По поръчение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) някогашният военен репортер изготви подробен доклад за оръжията, които се намират в частни ръце. Те са източник на потенциално насилие, смята Лукач. Всъщност подобна е ситуацията в Босна, Косово и други бивши страни от бивша Югославия.
Тъй като сърбите са икономически по-слаби от членовете на ЕС в региона, Москва им дава оръжие: освен споменатите по-горе танкове, Белград получи шест бойни самолета МиГ-29, Беларус добави още осем. Последната доставка беше през февруари тази година.
Сърбия сега има най-силните военновъздушни сили в региона,
констатира наскоро германският в."Ди Велт". Самолетите и танковете са подаръци, но така или иначе те струват пари. Според съобщения в медиите Белград трябва да плати сам за модернизацията на самолетите. Сумата е 185 милиона долара. Следват системите за противовъздушна отбрана от тип „Бук 2“ и „Бук 3“. Сърбия харчи най-много пари за покупка на въоръжение от страните от бивша Югославия - през 2017 г. тя отдели 731 милиона долара. Албания остана на второ място със 168 милиона долара. Ако се вземат предвид плановете на Косово да похарчи 98 милиона долара през следващата година за планираната си армия (с числена сила 5000 войници), албанският фактор има сериозна тежест във военния баланс на Балканите.
Новата надпревара във въоръжението на Балканите е преплетена с политически аргументи. Албания и Косово са взели решение за митнически съюз. В Сърбия това се разглежда като опит да се създаде „Велика Албания“ - термин, с който албанското правителство обича да провокира Белград и другите си съседи като Северна Македония. Освен това все още съществува идеята на сръбския президент Вучич и косовския му колега Хашим Тачи да разрешат проблема в двустранните си отношения с размяна на територии. Това, от своя страна,
би могло да доведе до домино ефекти
като разцепление на Босна и Херцеговина и до нови кризи в Северна Македония, където живеят много етнически албанци, които вече се бяха вдигнали на въоръжен бунт през 2001 г.
Именно защото подобни идеи имат голям потенциал за конфликти, ЕС се опитва да заглуши този дебат. В момента темата вече не е на дневен ред. САЩ обаче изглеждат отворени за размяна на територии, ако тя донесе стабилност в дългосрочен план. Опцията все още не е на масата за преговори. Сигурното обаче е, че колкото повече се увеличава напрежението в региона, толкова по-голяма е опасността от нови политически конфликти в региона, които могат да ескалират във всеки момент.
-----------------------------
Сърбите искат лидер с твърда ръка
Почти 60% от младите хора в Сърбия смятат, че страната се нуждае от силен лидер, когото да следват хората, докато през 2017 г. 39% са били на това мнение. Това беше подчертано при представянето на Алтернативния доклад за положението и нуждите на младежта в Сърбия, на Младежката организация на Сърбия. Според проучване от май-юли само главата на Сръбската православна църква патриарх Ириней е оценен с 2.1 (по скала от 1 до 5), министърът на младежта и спорта Ваня Удович - с 2, докато държавният глава Александър Вучич е със среден рейтинг от 1.6. В проучването са участвали 1238 души на възраст между 15 и 30 години. От тях 71% не вярват, че в Сърбия съществува свобода на медиите. По-малко от една четвърт от анкетираните са отговорили позитивно за Европейския съюз, докато над една трета са отговорили негативно.
Присъединяването на Сърбия към ЕС е подкрепено от 38% от младите хора, което е почти 5% спрямо м.г. Тази година анкетата показа за първи път по-висок процент противници на влизането на Сърбия в ЕС сред младите хора - 40 на сто от анкетираните. Само един от четирима млади хора смятат, че би било по-добре да живеят в Сърбия, ако бяха част от ЕС, докато почти толкова вярват, че животът ще бъде по-лош. Близо две трети от анкетираните планират да напуснат Сърбия.
Повечето считат, че личните познанства и контакти и членството в политическа партия е по-важно за получаване на работа, отколкото образованието. Техният възглед е, че висшето образование е дискредитирано от фалшиви дипломи и фантомни частни колежи и че младите хора отиват в чужбина, защото знанията им са ценени там.
