В близост до софийската Централна гара, на 400-500 метра от жилищни сгради, е на път да се пръкне инсталация, която ще произвежда топлинна и електрическа енергия чрез изгаряне на RDF – гориво, добито от битови отпадъци. Стотици градове имат такива централи и някой ще каже, че София най-сетне влиза в клуба на развитите.
За съжаление, случаят не е точно такъв. Има сериозни аргументи от здравно, финансово и технологично естество, които оспорват ползата от изграждането на инсинератор в София. Bodil.bg разполага с необнародван вътрешен документ, който хвърля нова светлина върху този знаков за управлението на ГЕРБ проект.
Според изказвания на кмета Йорданка Фандъкова
софийският инсинератор е едва ли не подарък от ЕС,
тъй като 58% от цената му се покрива с безвъзмездно финансиране по оперативна програма „Околна среда“. За останалите 67 млн. евро общината тегли кредит от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) при 1.5% лихва. Но подробностите за очакваните приходи и експлоатационни разходи, както и за общия екологичен ефект от инсталацията, която трябва да е готова до 2023 г., са оскъдни.
Датската консултантска компания Ramboll в началото на 2017 г. е изготвила проучване за осъществимост (Feasibility Study) за нуждите на ЕИБ в обем от 330 страници, в което детайлно се анализират параметрите на подготвяната софийска инсталация за производство на електричество и топлинна енергия от гориво от боклук.
Съдържанието на това проучване се представя пред обществеността за пръв път. По-рано Столичната община официално е отказвала да обнародва информацията, която сега Bodil.bg ви представя.
От този вътрешен документ става ясно, че разходите за изграждане и поддръжка на съоръжението се разминават със сумите, съобщавани от общината. Ramboll посочва крайна цена от 145.7 млн. евро без ДДС, докато общината говори за 157.5 млн. евро без ДДС. Тъй като Ramboll е в сърцето на проекта – от избора на технология до конкретни технически решения, разликата от 12 млн. евро „в полза“ на общината буди въпроси.
Това е само едно от несъответствията. Общината дотук не е споменавала нищо за разходите за планов ремонт. Но от Ramboll отбелязват, че за 26-годишния живот на инсинератора плановите ремонти ще струват 59.5 млн. евро. Внушителна сума, равна на една трета от първоначалните разходи по проекта – за която се мълчи.
Разходите по експлоатацията на съоръжението също не се коментират от общината, а те ще са големи. Експертите на Ramboll изчисляват постоянните разходи на 3.5 млн. евро годишно, а променливите - на 19.6 евро на тон. При пълно натоварване на съоръжението това прави общо 7 млн. евро годишно.
Справка, получена по ЗДОИ, показва, че общината плаща за транспорт и изгаряне на RDF между 4 и 4.4 млн. лв. годишно. Истина е, че сегашното положение не е устойчиво: в изградения с европари завод за боклука край Гара Яна се произвежда RDF, който после се унищожава без полза в циментовите заводи. Но също е вярно, че с инсинератора разходите по RDF ще се покачат повече от три пъти. Ще има и кредит с лихви за връщане и скъпи планови ремонти.
Не е случайно, че разходите по експлоатацията са високи: те включват третирането на пепелта след изгарянето на RDF, равна на около 25% от масата на горивото, вкарвано в инсталацията. Голяма част от тази пепел е безвредна (при пълно натоварване 36 хил. тона годишно) и може да се депонира на сметището във Враждебна или да се използва за пътни настилки. Но
ще има и 10.5 хил. тона летяща пепел (fly ash)
- опасен отпадък, който според европейските изисквания трябва да се съхранява на специални места.
Най-близкото съоръжение за освобождаване от летяща пепел се намира в Германия и е изградено върху територията на изоставени солни мини. Транспортът и депонирането ще са скъпи – от Ramboll посочват цена от 280 евро на тон. Така че за срока на експлоатация на инсинератора София ще плати общо 75 млн. евро. Германия има защо да подкрепя добиването на енергия от софийския боклук.
Към този момент читателят вече се е досетил, че RDF няма да пристига от Гара Яна до „Топлофикация София“ с телепортация. Тежки камиони с ремаркета, превозващи по 22-24 тона гориво от отпадъци (да заменим чуждицата RDF с по-благозвучното ГОТ), ще циркулират шест дни в седмицата по 25-километровия маршрут, стресирайки и без това натоварения трафик около София. Дори не говорим какво ще излиза от ауспусите им.
В обемистия доклад на Ramboll ще се намерят още любопитни подробности за разходите, но нека видим и приходите. Все пак „Топлофикация София“ ще произвежда от ГОТ ток и топлина, ще ги продава и ще печели. Може би ще има и нови работни места? На последното не си струва да се разчита, тъй като горивната инсталация е предвидена да работи с едва 44 души персонал.
Един от очакваните приходи е под формата на по-ниски разходи за закупуване на природен газ, който ще бъде заменен с ГОТ. Това е ценна възможност, но тя не компенсира онези 19% от произведената от „Топлофикация София“ топлоенергия, загубили се при преноса през 2017 г. Тоест с ремонт и по-добра поддръжка на преносната мрежа може да постигнат икономии на гориво, съпоставими с тези от инсинератора.
Инсталацията ще произвежда и ток. Както и другите топлофикации, превърнали се в градски електроцентрали, тя ще го продава на НЕК по преференциални цени. Според Ramboll „пълната икономическа цена“ на електроенергията от софийския боклук е 102 евро за мегаватчас без ДДС – докато цената на Българската независима енергийна борса през последната година най-често варира в рамките 70–80 лв./MWh. Вероятно ще има и надбавка за „чиста енергия“ върху тези 122.40 евро с ДДС. Т.е. НЕК ще купува ГОТ ток поне три пъти по-скъпо от пазарните цени, а сметката накрая пак ще платят хората.
Дотук се концентрирахме върху недостатъците в проекта. Вероятно от него може да има и ползи, но защо посочените по-горе проблемни места се премълчават? Защо икономическите разчети в основата на общински заем за 130 млн. лв. трябва да стигат до хората през бодливи медии? Дали защото проектът всъщност не е чак толкова печеливш – или за да има пространство за „усвояване“?
В ГОТ електроцентралата на София има
твърде много пропаганда и твърде малко икономика
Дори скандинавските консултанти от Ramboll не запазват безпристрастност и освен че негласно побутват общината да закупи датски технологии, я подвеждат със сметките си. Експертите твърдят, че утилизацията на горивото от отпадъци в циментови заводи ще струва над 11 млн. лв. годишно – както видяхме, общината реално плаща под 4.5 млн. лв.
Следователно, можем ли да вярваме на оценката, че нетната финансова полза (в която се включват и избегнатите разходи) от проекта ще е действително 60 млн. евро, както твърди Ramboll? Дори да е 60 млн. евро, заслужава ли си да се прави проект с хоризонт от 26 години, свързан с по-скъп ток за населението и генериране на опасни отпадъци в град с пословично мръсен въздух?
Че ще има такива отпадъци, е нечестно да се отрича. Кметът Фандъкова ораторства: „Мисля, че успяхме да убедим и най-големите скептици, че (диоксините и фураните) са в пъти по-ниски от тези, които емитират дейности в бита“. Но самите представители на тази индустрия признават, че извличането на енергия от отпадъци генерира серни и азотни окиси, в добавка към канцерогенните диоксини и фурани. По-чисти от въглищата, но по-мръсни от природния газ – така се позиционират централите на ГОТ.
Друг експерт в Столичната община умува: „Ако беше наистина мръсно, Европа нямаше да ни даде толкова пари“. Със същата логика може да твърдим: Ако беше наистина чисто, хората по цял свят нямаше да протестират.
След 20 години натиск градските власти в Загреб през 2017 г. изоставиха идеята за производство на енергия от боклук. През 2018 г. във Флоренция група майки успешно се противопоставиха на плана за изграждане на нов инсинератор – на мястото на стария, затворен през 1986 г. заради екологични проблеми. Протести срещу ГОТ централи бушуват в Китай и в Австралия. Самата Дания, която е европейски шампион по енергия от отпадъци, през 2010 г. трябваше да преразгледа модела си заради замърсяване на атмосферата, по-високо от първоначално оцененото.
Да, софийският инсинератор има ОВОС, който твърди, че от бъдещия 80-метров комин няма да излизат проблеми. Изготвен е през 2014 г. от „Еко консулт“ ООД – автор и на много други общински стратегии за отпадъци. Познайте дали фирмата щеше да спечели обществени поръчки за 2.12 млн. лева, ако не даваше „правилните“ оценки.
Едно от най-неприятните неща във връзка с проекта за инсинератор на София е, че той ще създаде търсене на боклук – а щом има търсене, идва и предлагане. Светът върви към предотвратяване на отпадъците, намаляване на консумацията, повторно използване на вещите, рециклиране на материалите. Чак когато всички други възможности са изчерпани, се допуска изгаряне на отпадъка. Модерните хора се отказват от пластмаса, спират да изхвърлят храни, компостират, рециклират 100% от електронните си отпадъци. Но това не влиза в плановете на Столичната община. Напротив, от софиянци се очаква да правят все повече боклук - с 35% повече през следващите 30 години. Освен своеволие с публичните финанси и неглижиране на въпроса за здравето на хората този проект разкрива и презрението на авторите към екологичното съзнание на българите.
Европейската комисия през 2017 г. публикува документ с нови насоки за производство на енергия от отпадъци, в който дипломатично, но ясно заяви, че тези инсталации са отживели времето си. Алтернативата се нарича кръгова икономика. Столичната община нехае. Инсинераторът освен всичко друго я освобождава от ангажимента да въведе работеща система за разделно събиране. Вместо да намаляваме и рециклираме отпадъка, колко по-лесно е да го изгорим.
Анализът на вътрешния документ на Ramboll дотук разкри десет проблема, за които общината дължи обяснение на обществеността. Приемаме, че някои от повдигнатите въпроси може би имат приемлив отговор, но останалите? А защо е тази тайнственост около ползите и разходите от проекта за софийския боклук? Не е ли заради търсената възможност за финансови злоупотреби? Или, за да се постави обществеността пред свършен факт по отношение на технология, която „обогатява“ мръсния въздух на Софийската котловина? Като не разполага с отговори за притесненията си, адекватният човек може да е само против.
