Колко ще струва и как ще работи чудото за електронно събиране на пътните такси, наречено тол система? Въпросът се оказа с неподозирано висока трудност. Управляващите съумяха да превърнат важния инфраструктурен проект в гигантска завера, която, както се очертава, ще излезе скъпо на данъкоплатците. 

Технологичната революция трябва да се случи догодина  – от 1 януари за електронните винетки за леките коли и от 1 август за таксуването на километър за по-тежките МПС.  Остават броени месеци, а все още не знаем какви ще са тарифите. Не е ясно и кои пътища ще бъдат обхванати. По горните причини не знаем и какви ще са приходите. Енигма са и разходите – не само за изграждането на митичната тол система, но и за експлоатацията й. Засега знаем само, че обществената поръчка за избор на изпълнител се проточи безобразно дълго, и то не без усилията на пътната агенция, която неуморно даваше основания на участниците да пускат жалби. Обявена през 2016 г., процедурата приключи едва през януари 2018-а, когато АПИ най-сетне избра победител и подписа договор с него. При прогнозна стойност 200 млн. лева обединението, водено от австрийската КАПШ, пое да изгради тол системата за 180 млн. лева (с ДДС).   
Откакто тръгна поръчката за електронното таксуване, управляващите уверяват, че

бюджетът няма да вади „живи пари“

– изпълнителите ще поемат всички разходи по проектирането и изграждането, а като заработи системата, ще си върнат инвестираното от постъпващите пътни такси. Казаха ни същото и през януари при подписването на договора с консорциума „КАПШ Трафик Солюшънс“. Продължават да го твърдят дори и след миналата сряда, когато съвсем неочаквано правителството реши да отпусне на АПИ 180 млн. лева за...  тол системата.
В опит да замаже положението ресорният министър Николай Нанков увери, че 180-те милиона нямало да се харчат тази година. Тогава какво наложи правителството да гласува завишаване на разходи точно сега? Според лаконичното прессъобщение, което бе раздадено на медиите по повод на правителственото разрешение, разходният таван на МРРБ се вдига със 180 млн. лева във връзка с подписания през януари договор за тол системата. Само че според договора бюджетът няма никакви ангажименти към КАПШ – не и през 2018 г. Там пише, че изпълнителят ще работи със собствени средства. Пише, че ще си възстанови вложените средства едва когато тол системата започне да работи и докаже, че постига желаната „ефективност и функционалност“. Доказването, че системата работи добре, ще отнеме 6 месеца за електронните винетки и 12 месеца за тол таксите. Което означава, че изпълнителят на обществената поръчка ще може да претендира за възстановяване на пари през 2019-2020 г., че и нататък. Затова питаме Борисов и министрите му: Защо разрешихте вдигане на тазгодишните разходи на АПИ със 180 000 000 лева? Има ли промяна в договора с КАПШ за плащането? Или шикалкавите за разходите по тайни съображения? 

Излиза, че парите само наужким са за тол мрежата. Те навярно ще бъдат похарчени за друго - например за пълнене на шосейни дупки и на каси на "наши" фирми. Тази схема - планиране за едно, харчене за друго, се прилага непрекъснато за държавните пари. Не от вчера 

управляващите правят маневри за маскиране на разходи,

които са далече от представите за бюджетна прозрачност, програмно бюджетиране и строга отчетност.  

За винетките чухме, че цените няма да се променят. Засега. Но какви ще са тол таксите, които ще се събират от август догодина от по-едрите превозни средства – с маса над 3.5 тона – никой не казва. Известно е само, че някакви наши експерти се потят над изчисленията с екип от Световната банка, нает да консултира българската държава по сложните тол въпроси (консултациите впрочем също струват пари, при това милиони).  Тарифата е много важна, защото засяга огромен брой фирми, които се занимават с автопревози и трябва да си направят сметките за новите разходи. Според признанията на управляващите идеята на тол системата е по-едрите МПС-та, които увреждат повече шосетата, да плащат повече. Многократно повече. Вместо стотина милиона годишно, както е сега, в бъдеще от тежките автомобили ще се събират между 600 и 1.5 млрд. лева, поне според амбициите на правителството. За транспортните компании не е маловажно точно колко повече ще плащат. Но това си остава огромна деветцифрена въпросителна. 
Според трогателните обяснения на властта с тол системата ще престанем да правим подаръци на турските и румънските тирове и те ще плащат за амортизацията на нашите шосета толкова скъпо, колкото ги таксуват в другите европейски държави. Не е трудно да се сетим, че заради скока на пътните такси превозвачите - и българските, и другите - ще си калкулират по-високи разходи. Поскъпването на техните услуги вероятно ще повлече  актуализация на цените на превозваните стоки. Българският автотранспортен бранш неведнъж предупреди, че очаква верижно поскъпване. Министрите не отричат, че

скокът на пътните такси дърпа инфлационния дявол за опашката

Но не продумват какво ще струва на българските фирми и граждани въвеждането на тол системата, какви ще са последствията - преки и косвени. Т. нар. оценка на въздействието уж е задължителна, но властимащите  се отнасят с досада и пренебрежение. Само преди дни парламентът прие законови поправки, свързани с тол системата. Опозицията възрази, че липсват изчисления за ефекта от промените, но валякът на мнозинството лесно прегази съпротивата.
В мъглата около тол системата управляващите промениха структурата на АПИ, където бе обособено специално управление за контрол на тол системата. Не се разбра колко допълнителни пари ще коства издръжката на това ново звено на данъкоплатците.  
Правителството ловко отбягва и въпроса колко ще струва експлоатацията на тол системата. Но се процеди информация, че поддръжката на техниката и издръжката на обслужващия персонал ще са твърде скъпи. В отговор на депутатско питане между другото министър Нанков спомена, че разноските ще са между 148 и 253 млн. лева годишно. Сумата е съизмерима с всички приходи от винетки, събирани сега. С други думи, значителна част от бъдещите мегаприходи (властта говори за 600 млн. - 1 млрд. лева) ще бъдат изяждани от самата тол система. Много или малко е това, само шепа посветени знаят.
Всички тези неясноти и потайности показват вбесяващо неуважение към данъкоплатците и техните пари. Да беше само тол системата, щяхме да преглътнем. Но не е. Случва се непрекъснато. Тази сряда правителството взе поредното си решение за мъгляви харчове. То раздаде допълнителни 111 милиона лева на избрани общини - неясно кои, неясно за какво. Харчене на тъмно - това е определението за начина, по който се управлява хазната. Всъщност не е определение – диагноза е.