Беглеж свива сърцето. Селото, родно на Гена Димитрова и Калин Донков, е намалило около 6 пъти населението си за 80 години. Днес местната младеж, предимно мургава, прекарва времето в игралните зали - бърз кредит, печалба, банкет..., бърз кредит; често и съдия изпълнител.
Минувачът в този плевенски край среща очукани хора (не тия от игралните зали). Нито радостни, нито нещастни, нито интересни, нито без - просто хора. Те не разказват, обаче наблюдателният човек може да забележи интересни неща. Гербът на селото го датира от 1625 г. В кметството по стените са изложени витринки с 3-4 вековни родословни дървета. Читалището -
огромна грохнала отвън сграда, грее
с кът на Христо Ботев. Малцина четат книги, обаче и грижливо поддържана библиотека си има то. В ъгъла й, съвсем ненадейно и не на място, се е сгушил националният флаг - срамежлив, но неотменим.
Беглеж си има и прилежен летопис. През 80-те години на миналия век народният учител (каква титла!) Павел Гетов описва коя бара пресъхнала, кое дърво посадено, кой се родил, умрял... в столетията назад. Кметът Георги Данов ми я подарява. Едва ли някога ще я прочета цялата. Но подарявайки ми я, усетих как той дава сякаш част от себе си - да я запазя, пренеса... - няма да го забравя!
Беглеж си има една мечта. Да направи от къщата на Гена Димитров музей. Всичко в селото е свързано с нея - главната улица носи името й, два барелефа висят по зидовете, в читалището има скулптура, съседът на къщата, чудат старец, без да го питаш разяснява уважението си. Музеят би бил съвсем на място.
Къщата има странна история. През 2011 г. наследниците я даряват на община Плевен (Гена Димитрова почина 6 години по-рано). През 2017 г. е обявена за паметник на културата от национално значение. Вътре са съхранени плочи, снимки, плакати, костюми, обувки, писма, грамофон, всякакви други вещи на оперната прима. Всичко това е направено именно с цел музей. През 2018 г. интелектуалци пишат писмо с настояване за същото. Наскоро
наследниците подаряват дори
платен от собствения си джоб проект за реконструкция на имота (хиляди лева). Но музей до ден днешен няма. Стъпки не са предприети. Община Плевен отказа да отговори на въпросите на "Сега". Родствениците - Милена Стойкова, Надка Русева, дъщеря и сестра на Гена Димитрова (в действителност Милена е рожба на Надка, доведена е при Гена - друга история), са в неведение. Но е ясно защо нищо не мръдва - музеят не е приоритет, 350 000 - 400 000 лв. са свидни.
А къщата сама по себе си е интересна архитектурно. Пренася без промяна 100-годишен дух. В регистрите на Министерството на културата четем: "Изградена е през 20-те години на ХХ век: масивна, тухлена на два етажа - четири стаи, санитарно помещение и таван, образец на „балканската“ селска къща. Разположена е в двор, има допълващо застрояване от селскостопански постройки. Притежава висока културна и историческа стойност, запазена е в автентичен вид". И точно тази къща Плевен (или друг, не е задължително общината)
се скъпи да съхрани
за паметта! Преди десетина години е измазана, приличният си днес вид дължи на кмета Данов и съселяните му (косене, чистене, садене...).
Всъщност, целият Беглеж е любопитен архитектурно. Къщите са все двуетажни, стари, запазени; „балканско селски", но и някак градски. "Градскостта" идва от факта, че заможни хора са ги обитавали. "Архитектурата отразява три вълни на строене - през 20-те, 30-те и след Втората световна война", обяснява Данов. Явно в това село на бягащи от помохамеданчването хора (откъдето идва името) много неща са се пренасяли през годините.
Беглеж си има още един паметник на културата. Дълги стълби водят до височина, тя е широка; насред пространството от въздух и трева - белокаменно здание; занемарено, сурово, но все пак внушително, очароващо - извадено като "Степ" на Чехов. Това е църквата "Свето Възнесение Господне". Строи я тревненски майстор през 1894 г. Върху плитки основи прави три купола, камбанария - майсторлък, надживял век и земетресения. Пак от Трявна наскоро идва подарък - роднини на творец даряват читалищната скулптура на Гена Димитрова. Съвпадението е случаен тревненски принос към Беглеж. Но показва, че
нещо хубаво все щъка
из тая българска земя; неведомо, но те хваща за раменете: "Виж, бе, човек, виж колко интересни неща се случват!".
"Трябва да се намерят пари за музей. Дано този път стане!", връща се Данов на селската мечта. Разговаряйки, минаваме пред друга сграда с табела "музей" - частен, на бита, ама работещ-неработещ.
Животът никога не е черно-бял. Така ако някой мисли, че в цялата тази беглежка история надеждата за музей на Гена Димитрова е безусловното бяло, пък черното е несбъдването, бърка. Защото само на петдесетина километра от Беглеж до преди няколко години имаше
музей на Георги Парцалев -
с автентични дрехи от любими на милиони българи роли, мебели от дома му. Но колко българи го посетиха? Колко запалиха колата или кривнаха от пътя да видят обителта на Парцалев в родния му Левски? Малцина. И днес музеят... го няма. Не е да е бил таен - самият Стефан Данаилов, министър по едно време, се отби с медиите. Имаше енергия, ентусиазъм..., упадък накрая. Не че българите не обичат Парцалев. Не че не биха отишли по принцип. Просто..., конкретиката на живота е нещо различно.
Конкретиката се движи от хора - на място
Град Левски, също като Беглеж, е демографски изтърбушено селище. Няма ли хора на място, няма огън, няма нищо.
Затова съвсем не значи, че музей на Гена Димитрова в Беглеж, дори да го има, би разцъфтял като невероятен културно-исторически обект. Тъй или иначе примата е уважена с експозиция в Историческия музей в Плевен... Но всичко това не значи и провал. Хората се връщат по селата, обръщат се към родното, наоколо са екопътеки - може пък да му потръгне на селския музей. А и важното в тия неща не е колко билетчета ще бъдат скъсани - а нещо, което следва да го има, да го има!
Затова би било прекрасно идеята да се осъществи. Телата отдавна са напуснали Беглеж, но онзи дух, на който родното е мило - не. Това е и голямата поука от тази беглежка история - духът стои, иска да поправи магариите на тленното.
