Quantcast
Убийството на паркове и градинки стартира с аплодисменти | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Убийството на паркове и градинки стартира с аплодисменти

Реституцията в реални граници роди чудовище, а поуката днес е три пъти да мислим, преди да решим за нещо ново
3 486
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Стандартна ситуация в София 30 години след старта на промените. Трева, алея, общ достъп... - в един момент се появява ограда, защото имотът бил частен.

Според Жан-Жак Русо частната собственост е в основата на всички обществени нещастия. "Когато някой е заградил за първи път парче земя, оттам нататък са се появили несправедливостите на света", твърди той. Не е известно обаче Русо или хилядите му идейни последователи да са се отказали да са материално по-богати от околните. Друг велик просвещенски мислител – Джон Лок, извежда обратното съждение – собствеността е едва ли не Божествено право на човека. И безалтернативна благодат. Лок даже препоръчвал

 

провинените хора да бъдат бити с камшици

 

вместо глобени, защото глобата е отнемане на частна собственост.

Фисолофоските спорове около частната собственост, разбира се, датират почти от създаването на света. Но примерите с Русо и Лок показват до какви крайности може да достигне мисълта. Те онагледяват и колко нелепи могат да бъдат крайностите. Но това, че някаква идея е крайна нелепост, не означава, че не се прилага политически. Русо  и Лок са две от големите личности на модерната епоха, чиято мисловна продукция определя правилата на живота ни до днес (в повечето случаи – без да го съзнаваме).

Преди 30 години България осъществи главоломни промени. Вместо социалистическото общество тръгнахме да строим пазарно, демокрацията замени тоталитаризма. Заедно с тях частната собственост се превърна в обществен темел. Но се случи чрез крайност, много близка до доктрината на Лок.

 

30 години по-късно плащаме неимоверна цена

 

И тъй като мина много време, хора починаха, а други пораснаха, днес малцина осъзнават защо се плаща тази цена. Даже не могат да проумеят генезиса й. А всъщност иде реч за безумно политическо решение, породено от крайност, което въобще не бе задължително да се взема.

За реституцията в реални граници става дума. За връщането на земята след социализма в същите географски параметри преди него. Раздържавиха се терени, които от десетилетия изпълняваха обществени цели. А проблемът днес е ясен, водят се всекидневни протести -– ликвидирането на паркове, градинки или просто на места с обществен достъп.

 

Вместо да бъдат обезщетени,

 

бивши собственици или наследниците им получиха земя, изпълняваща вече екологични, спортни или инфраструктурни функции. После бъдещето на тези блага зависеше от индивидуалния интерес, който най-често е строеж или ограждане. Тук трябва да бъде направено уточнението, че проблемът не бе раздържавяването по принцип, а конкретно в реалните граници. И второ уточнение следва да се направи. Някои теории гласят, че ако дадено благо е придобито на свободния пазар, то ще се експлоатира в обществен интерес; купувачът го е придобил на адекватна цена от собствения джоб, затова ще го направи още по-достъпно и приятно, за да си избие парите. И наистина има случаи, в които собственикът не ощетява, а съчетава своя с общия интерес. Но връщането на земята няма връзка с тези теории.

 

То не бе пазарен акт,

 

а чисто административен. И колкото невероятно да изглежда, целият процес почиваше върху една доброжелателна политическа философия – да се възстанови справедливостта. Щом са ти взели нещо – трябва да го имаш пак същото. Това отново бе крайност, почиваща върху идеята, че абсолютно всичко от социализма следва да бъде разрушено. Но нямаше как 45 години по-късно, при налични катерушки и паркове върху старите ниви, тълкуването за справедливост да е същото.

Днес, накъдето и да се обърнем, все плодовете на рестутитуцята в реални граници берем. Багер се появява в дългогодишна градинка, хората протестират възмутени... – имотът се оказва частен. Ограда препречва алея...- не било алея, а реституиран имот. Така е в кварталите на всички големи градове. Също и в паркове – Морската градина на Варна, „Бедечка” в Стара Загора,

 

цъкаща бомба са 20% от Южния парк в столицата –

 

върнати между 1994 г. и 1997 г. Преди 3 години реституционни претенции имаше дори към метростанция. Ако собственикът няма право да строи и огражда или още не е поискал автомобилен достъп, хрумва му друго - да развива алъш-вериш. Снимки това лято показаха търговийка в „Централен Балкан” (терени бяха реституирани и в национални паркове !). И понеже връщането на земята не спира и в момента основно поради проточени съдебни дела, лавината от рецидиви не секва. Хората протестират, чудят се защо институциите допускат всичко това, винят ги в слаб конрол, корупция...  Прави са, но коренът е именно във връщането на имотите в реални граници. Днес просто няма вариант за добро противодействие – всяко решение (обратно изкупуване, заменки и т.н.) предпоставя още корупция или поне пари от бюджета. И коства дълга борба, за която са нужни благоразположени с години управници (трудно се намират). Не може да се отрече също така, че собствениците, независимо дали са реститути или купувачи впоследствие, си имат своя резонна гледна точка –

 

 имотът законно е техен, собствеността поражда права и т.н.

 

Че "реалните граници" са проблемът на проблемите за паркове и градинки, личи при отсъствието им. В Морската градина на Бургас никога не е връщана земя, няма и в половината на варненската. Затова там никога не са ликвидирани зелени площи. Липсва и пространо бельо, каквото може да се появи другаде, ако собственик реши „екологично” да си експлоатира имота.

Процесът доведе до неизброими вреди. Бабички бяха притискани да предявяват претенции и продават евтино имоти. Земеделието пострада, защото нивите бяха взети от хиляди хора, които идея нямаха от него. Но пък е налице ирония в събитията – този тип раздържавяване от самия старт бе защитено от хора със същия профил, които сега протестират срещу резултата – предимно млади, активни, искащи да променят статуквото и уредят България. Те бяха от политическото семейство на СДС – прародителят на днешните „Да, България”, „Зелените” и т.н. Просто тогава реституцията се възприемаше на едро като символ на доброто. Който имаше възражения – обявяван бе за враг на промяната. Разбира се, не

 

редовите хора, а политиците гласуваха

 

законите (ключова фигура – Светослав Лучников), но я подплати енергията на „хората срещу статуквото”. На плакатите пишеше: „Искаме връщането на земята в реални граници!”, аплодисменти го съпровождаха.

Затова днес е важно не просто да се каже на висок глас диагнозата на болестта. Но и да се помисли има ли друго нещо, което се явява на хората като лек, а всъщност би навредило на поколенията. Раздържавяването отдавна е осъществено, но край други сфери клокочи желание за промяна, приравнявана от различни групи с доброто. Трябва ли депутатите наистина да бъдат по-малко от 240? Трябва ли да се връща казармата? Трябва ли да продължава да се ликвидират нерентабилни болнични звена, след като внезапно се стоварва криза и стават нужни (инфекциозните)? Това са само част от темите, за които е необходимо много да се мисли, преди да се поискат и реализират.

18

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Варна: Марешки е поредният, който заграбва Морската градина

11.10.2020

Обновена

15823 24
София призна мащаба на проблема с частните имоти в паркове
Бетонът настъпва и към градинките на София

27.06.2020

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ

7362 16

Коментари

Hristo

За политиците не мога да кажа кой е за затвора ама за всички кметове и главни архитеки на градовете ни съм да ходят всичките  при бай Ставри без съд и присъда. Градовете ни ги превърнаха в  противни гета. 

cymen

Тежко му е малко перото на Божидаров, но иначе напипва нещата. При всяка гавра (не само в С/я) съветвам хората да поднасят цветя, венци и букети на паметника на титанът на политическата мисъл - Лучников.

Günter Wallraff

Този "Жана" или "Берта" беше?

Бонжуар

Дебелата Берта. 

Bullet Tooth Tony
снимка на Bullet Tooth Tony

Са и за ТКЗС ли ще плачем? Така де, като сме подкарали по комунделските опорки от преди 25г...

Интервал

Разбира се, че не. Там банани не се произвеждаха, а те са основна демократична и човешка ценност. Вносните плодове и зеленчуци също са много вкусни.

Бург Гаски

Не е сал Лучников, ами и Жельо (Бог да прости греховете му) и той тропаше по масата и настояваше за връщане на земята в  реални граници!

tatyana1

Не е виновен само Лучников, а и тълкуванието, че ако теренът не е застроен, не е реализирано мероприятието, за което е отчужден. По тази логика се реституираха паркове, градиники,улици и площади. Реституираха даже парцел в двора на кръглата ("Експресбанк") във Варна, а за площадчето пред банката водиха дълги дела.

Forza NATO

👍

hamer

Май имаше и разпоредба, че ако отчуждените собственици са обезщетени с пари или друг имот, за да си реституират собствеността трябваше да върнат обезщетението. Но като гледам, това изглежда или не се прилага или разпоредбата вече не съществува.

tatyana1

И за земята в реални граници ратуваха само хора, които ТОГАВА нямаха нищо общо със земеделието.(сега сигурно управляват гигантски масиви). По селата колегите- геодезисти казваха, че нощем им махали колчетата. 

А Румен  Христов се хвалеше, че идеята за земята в реални граници била негова и той я дал на Ж. Желев

Каротеноид

Що бе, прав е авторът. Не може нива в пущинака преди 80 години да е е на една стойност като метроспирка или парцел в Южния парк. Т.е. реалните граници наистина нямат логика. Трябва да има оценка и корекция понякога нагоре в размера, но в повечето случаи надолу. Плюс това се компенсират наследници, а не оригиналните собственици.

Бонжуар

Ибо управляваха, господи...

Втори адвокатски "колектив". 

Günter Wallraff

Обикновен капитализъм, ДИЯН БОЖИДАРОВ.

вчерашен

Днес просто няма вариант за добро противодействие – всяко решение (обратно изкупуване, заменки и т.н.) предпоставя още корупция или поне пари от бюджета.

Глупости. Това може да напише само човек, чието съзнание е замъглено от мантрите за т.нар. "свещенност" на собственоста. А реално НАВСЯКЪДЕ тя е зависима от суверена/властта. То затова има и понятия "суверенен дълг", "суверенен риск" (за инвестиция)...

В случая не трябват промени ни в Конституция, ни в закони. Достатъчно е (нЕкоя власт)) да повиши ДАНЪЦИТЕ върху недвижимата собственост, напр. до нивото на САЩ😏 Всякакви фирми- "инвеститори"/колекционери на имоти (бълг. и чужди фондове и пр.) ще започнат да се освобождават от "инвестицията" си (обикновенно такива имоти) и цените ще се сринат. Който не успее- ще плаща яко, а ако не плаща- конфискация за дългове. Бюджетите (държ. и общински) ще могат не само (евтино) да си пазаруват/отчуждават необходимите им за благоустройство земи, но и ще им останат пари. А за бедните и сега има т.нар. "първо" жилище с данъчни преференции.

Всъщност доброто градоустройство ПОВИШАВА цената на имотите, но при стадни движения и абдикирала власт е невъзможно. Справка- кв. Витоша (неспасяем), макар че там и клиентите са си виновни- нали е пазар, защо купуват на презастроените сокаци, а после плачат на общината да "оправяла" нещата?

Мечтииии 😌

Flamand

Авторът, ако иска, да си даде имота за обществено благо, в частност за градинка!

Magi

Законите за реституцията и ликвидация на селското стопанство бяха абсолютно пагубни за държавата. През 89г. нямаше ТКЗС -та, имаше АПК , машинна обработка на земята, поливни площи, животновъдство / селектирани животни по райони/, научни институти и т. н. Производството на селскостопанската продукция беше на второ място по принос за приходите ни във валута / след военната пром./ За това сега ядете домати и зеленчуци от майната си. Лучников и др. се облагодетелстваха лично, а Желев без да помисли  ги послуша и съсипа селското ни стопансто , което вече 30г.не може да стъпи на крака.

Кy-Ку
снимка на Кy-Ку

Края на 80-еа година положението със селското стопанство в България вече беше трагично - на село бяха останали само бабички и разни алкохолизирали се маргинали. Обезлюдяването е истинската трагедия на българското село, а не колективизацията или реституцията. Имам отчетливи спомени от първото ми пътуване в съседна Сърбия в самото начало на 90-те - всичко там изглеждаше по-спретнато и развито, но особено стряскаща беше разликата в селата. При нас - мизерия, мръсотия, безстопанственост, кретащи смачкани възрастни хора, циганьори и некакви полуразпаднали се ръждясали машини. Там - оживено, чисто, подредено, пълно с младежи и деца, пърпорят всякакви големи и малки лъскави машнки, хората изглеждат доволни и със самочувствие.

 

Влез или се регистрирай за да коментираш