Можем свинската чума да я броим на прасета, можем на хиляди тонове свинско, можем на количество чиновническо безхаберие и инертност. Можем да я броим и на подкупност, и на безработица за част от населението ни... Можем да я броим на милиони и милиарди левове загуби - докато стигнем изтребителни стойности. Можем да я броим на слухове и предположения - кой е най-виновен? Дали онези с детската оградка по границата, дали кърлежите и комарите, дали дедо Цеко с шопара в задния двор? Дали конкурентите свиневъди от Франция, Испания и САЩ, които са ни подхвърлили заразата с някой активиран чипс, та да ни порутят стопанството?
Тези работи по-горе са, ако не всички верни, то силно възможни. Ала не казват всичко. Струват ми се само индикатор за така - някаква голяма заплаха, която не осмисляме докрай, не й схващаме причините, за последиците да не говорим. Само по време на моята скромна практика из медии и издания - има-няма двайсетина и нещо години, се нагледах и наслушах на животински епидемии. Всъщност, ако не броим дивите животни, щото и те шат-пат гинат масово - (от небето падат птици, по плажовете излизат китове и делфини, по реките риби обръщат кореми), едва ли остана отглеждана от човека с цел полза и употреба фауна, която да не пострада. Само, пак повтарям, по време на моята трудова дейност видях нееднократно птичи грип, видях луда крава, видях масови зарази по овце и кози, видях хиляди мъртви кошери с пчели...
Биологията е уязвимо нещо, дума да няма. Нашият преуспял, вероятно все пак 

"преуспял" вид е по-точно да се каже - 

тъкмо вследствие на "преуспялостта" си носи отговорност не само за изтреблението на себеподобни с газ, ракети, атентати, катастрофи, мръсен въздух, вода и прочее, но носи отговорност за другите, "непреуспелите" видове. Особено за тези, чиито яйца, кожи, мляко, месо и прочее употребява охотно. 
Тъкмо тези дни чета един много нов роман, и абзац от него ме стресна. Става дума за птицеферма във Франция за индустриално отглеждане на кокошки - огромна птицеферма за 300 000 кокошки, която изнася яйца чак в Канада и Саудитска Арабия. Уелбек (защото става дума за писателя Мишел Уелбек с най-новия му роман "Серотонин") така описва ситуацията там: "В хангари, осветени отгоре с мощни халогенни лампи, хиляди кокошки се опитваха да оцелеят, притиснати една до друга, нямаше клетки, беше "подово отглеждане", кокошките бяха останали без пера, измършавели, с възпалена кожа, разяждани от кокошинки, те живееха сред разлагащите се трупове на себеподобните си и прекарваха всяка секунда от краткото си съществуване - най-много една година - в кудкудякане от ужас...
Да не говорим за мъжките, неспособни да снасят, пиленца, които хвърляха с шепи живи в мелачката; знаех за всичко това, бях имал възможност да посетя няколко птицеферми... но всеобщата низост, на която и аз като всички бях способен, ми бе помогнала да я забравя."
Романът не е за пилци, нито за прасета. Героят му е просто агроном и високоплатен специалист по едър корпоративен бизнес с храни, напитки и т.н. Самият роман иначе като цяло е кахърен - в него може да се огледа цялата ни цивилизация с все по-високата си потребителска рафинираност, с все по-голямото отчуждение на индивидите един от друг, с моралната разруха и предчувствието за екзистенциален крах. 
Мишел Уелбек не е кой да е. Той е световноизвестен автор, продава в милионни тиражи, струва си да му надникнем в мрачните картинки поне за това. Но и то не е главното. А кое е главното ли? Опитвам се да го определя. Не е и това, че е скандален. А е. Щото този безусловно интелигентен човек е върл противник на глобализацията, на миграцията, упрекван е в мизогиния (не ми се обяснява що е - вижте го в речника), освен това е фен на (можете ли да си го представите) - Доналд Тръмп. Не е за вярване. И е обявяван за противник на исляма, защото той го обяви веднъж за "най-тъпата религия" на света...
Но и това не е главното. Може би главното е, че му порасна славата на нещо като пророк на западната цивилизация. Някои го засравняваха с Шпенглер. ("Залезът на Европа") Особен тласък на това даде предишната книга на Мишел Уелбек - "Подчинението". Това е роман, който пророкува, че във Франция на власт ще дойде президент ислямист. Обявиха книгата за ислямофобска, за вредна. Тя обаче бе публикувана тъкмо когато стана 

зловещият атентат срещу "Шарли Ебдо", 

а по време на атентата бе убит и приятел на Уелбек, работещ там. 
Не пиша това, за да хваля Уелбек и героите му. Героите му са типове, разяждани от скепсис и пороци, които не намират особени основания да живеят, нито достатъчно причини и страст, за да умрат. Инак четивата му изобилстват с подробни описания на улици, менюта и ресторанти, има доста страници от полупорнографски тип, но и едно към едно описания на хора и места (като птицефермата по-горе), които са напълно достоверни.  
Пиша това, защото големият писател - а Уелбек - независимо колко го харесваме или не - е такъв, ни казва и важни неща. На големите е дадено да виждат малко по-далече и по-ясно, отколкото на останалите. Грозното в това, което вижда, не е измислица, а част от нашия тук общ живот. Уелбек очевидно усеща, че нещо в нашите птицеферми, свинеферми, човекоферми не върви на добре. 
Като погледнем през призма като неговата, то африканската чума май е само симптом. Можем да го надвием. Но болестта изглежда по-голяма, едва ли ще си иде.