Няма по-скучно занимание от четене на обещания в предизборна кампания. И няма по-забавно от припомнянето им след години. Един от многобройните примери са думи и (не)последвали дела във Варна. В момента тече предизборна кампания, която съвпада със 75-ия месец от кметуването на Иван Портних (ГЕРБ). Време е да се направи преглед за свършеното според афишираните в началото приоритети. Както и да се оцени дали градът се придвижи напред.

Най-напред трябва да се направи уточнението, че връзката между обещания и изпълнението им рядко е свързано с развитието на съответната общност (село, град, държава). Обещанията не са нищо повече от лов на гласове –

техническо средство за производство на приятни думи,

за които никой после не държи сметка. В реалния живот развитието или изоставането зависи от хиляди непредсказуеми и независещи от конкретното управление фактори, а индивидуалният принос трудно може да се измери. Пак пример от Варна – Кирил Йорданов, предшественик на Портних, обещаваше да няма хора, които бъркат в кофите за боклук; обещанието се сбъдна някак, но съвпадна с общо икономическо оживление докъм 2007 г. За него той няма принос – ето такава е условната природа на обещанията.

И все пак е интересно какво точно сбъдна или не Портних спрямо набелязаните цели.  Той пое управлението на частични избори през 2013 г., до които се стигна след бурни протести срещу Йорданов и трагични събития (Пламен Горанов). Градът бе столица на вълнения, които в национален мащаб доведоха до оставка на първото правителство на Бойко Борисов. Портних, който тогава и сега бе лицето на ГЕРБ – Варна, а партията му подкрепяше Йорданов, се яви на балотаж с Христо Бозов, заместник на изгонения кмет.

Стари лица предлагаха нови надежди

Специално Портних заложи на три щекотливи теми. Първите две бяха революционни - да реши “за шест месеца” недостига на места в детските градини и да забрани колите  в Морската градина (плюс цялостно да я съхрани). Третата бе благоустрояване на улици и площади, вкл. чрез спиране на “ремонт на ремонта” и кърпежите, които задръстваха града.

За детските градини бе постигнат успех, макар не пълен. Дали за шест месеца или по-дълго бяха разкрити доста места – чрез ново строителство, ремонти и т.н. Практически днес градини има за всички деца. Но къде?

Свободните места са в крайни квартали,

придвижването до които е почти непосилно. Жена се оплака наскоро пред “Сега”, че детето й е прието в “Аспарухово”, след като семейството живее в “Левски” – това са 15 километра в едната посока ежедневно при неимоверен трафик. За тази майка проблемът очевидно не е решен. Отделно от това системата за прием е толкова сложна (класиране по томбола и точки), че не е известен човек, напълно запознат с нея – което хвърля съмнения в прозрачността. И още един факт – през последните години частните градини се развиха значително, към тях се ориентираха заможните семейства; “товарът” към общинските се олекоти, за което кметската управа няма принос.

По втората голяма тема – Морската градина и автомобилите в нея – се разигра пиесата “(Не)много шум за нищо”.  Портних няколко пъти спираше движението в спорната зона Салтанат, но заповедите бяха събаряни в съда или спирани от областния управител. Баталиите бяха изпъстрени със странни съдебни състави (примерно имаше магистрат, чиято житейска половинка е адвокат на лице, заинтересовано от колите в парка), както и със странни решения (не според духа, а запетайките в материята). Така ветото върху трафика оцеляваше съвсем за кратко. Сега предизборно съдии направиха услуга на кмета и спряха колите, отново взирайки се в запетайки. В цялата драма Портних очевидно прави нещо, но без резултат, и си навлича критики, че това “нещо” е симулация. Спорно е дали симулира, но е безспорно, че друго не прави –

не е въведен Подробен устройствен план за Салтанат

Няма го, защото, който управник тръгне да решава казуса в едната или другата посока, ще си сложи главата в торбата.

През лятото на 2013 г. Портних обещава строеж на обществени паркинги до Морската градина. Липсват днес. В момента ситуацията е “овладяна” чрез забранителен знак и патрулки по входовете на парка. Така ще е поне до изборите, а след тях  - нови съдебни драми.

Трябва да се отчете, че през мандатите на Портних няма гола поляна в Морската градина, която да се е бетонирала. Обаче се ползват други хватки за градежи – “довършителни дейности”, преустройство на сгради и т.н. Все пак по едно време насред поляна се появи ограда – отново в Салтанат, ехо от реституцията в реални граници. В същинската част на градината, където не се сблъскват частен и обществен интерес, тя не стана по-зле, напротив – обнови се, включително чрез току-що приключен предизборен ремонт.

По третото обещание – нова качествена инфраструктура, всичко се разви по характерния за ГЕРБ общодържавен почин – много ремонтирани улици, площади, градинки, катерушки, съпроводени от пренареждане на плочки, колчета, шахти… и потънали милиони в тях. “Работата на парче” не бе премахната, а стана стил. Но пък кръшна снага изви многолентовият булевард “Васил Левски”, който е

най-мащабният инфраструктурен проект

на Варна през последните 30 години. Той заработи с ред скандали, но облекчава значително трафика. Любопитно е, че Портних никога не бе обещавал булеварда, просто Борисов отпусна пари на старта на третото си правителство.

За шест години градът се сдоби с много нови придобивки. Грозният и изоставен Юнашки салон се превърна в приятна спортна зала, Младежкият дом придоби модерна фасада. В квартал “Възраждане” се появиха спортен комплекс и парк, в “Аспарухово”, обгрижен след голямото наводнение - булевард, игрища, парк, канал. Десетки училища и детски градини бяха ремонтирани, появиха се зони за спорт. Тези придобивки са прекрасни, стига да не си загрижен за парите си данъкоплатец. А и ползвател без късмет да не си. Защото някои от строежите протекоха така: тъкмо бе отворен за движение “Васил Левски”, кръстовище пропадна,

тъкмо бе оправено кръстовището, пропадна насип,

тъкмо бе открита реновирана детска градина, срути се мазилка, някои училищни ремонти тъкмо да свършат, нарушиха обаче строителни и учебни срокове, а парите бяха изсипвани с шепи – булевардът коства сто и няколко милиона лева (няма отчет), не се знае и колко струва реконструкцията на Двореца на културата и спорта (вероятно около 10 млн. лв.). Специално ремонтът на Двореца се превърна в легендарен – дълго чакан, просрочван и оскъпяван, в крайна сметка… се разпростря върху вътрешните помещения. Фасадата и корпусът са все така сиви, стари, с олющен метал и падаща мазилка. И друга легенда си има Варна – фонтана на централния площад “Независимост”. След ремонт той стана пеещ, обагрен в светлини и хвърлящ високо вода. Пускането му през 2015 г. бе съпроводено с хвалби, че силата на струята го прави уникален за България. Днес това няма особено значение, защото

струята се сломи, от време на време спира да пее и танцува

Периодично сухи са и по-малките нови фонтани в центъра.

Но и за следващите мандати остана да се строи. Започна трескаво мислене какво да се прави с т.нар. Дупка, която общинският съвет си върна от пловдивския бизнесмен Георги Гергов за 43 млн. лв. Вероятно все някога снага ще издигне сградата на новата библиотека, която в идеен проект изглежда супер модерна. Все някога трябва да приключи и строителството на стадион “Варна”. Както и да се стартира изграждане на колектор, който да предотвратява честите наводнения. Би следвало проектът за интегриран градски транспорт също да бъде приключен – макар да бяха направени спирки, бързи трасета и се закупиха автобуси, той е наполовина провал, защото билетната система е постоянно неработеща, информационни табла се повреждат и т.н.

Още малко усмивки от старите ленти. През 2013 г. Портних обещава местната власт да стане по-прозрачна за гражданите. Самият той обаче прекъсна една хубава практика от Йорданов - кметът да отговаря публично на въпроси на съветниците. Обещава и пристанищните съоръжения по градския бряг да се махнат, за да се освободи зона за атракции (стара идея); в компенсация – изграждане на терминал в местността Пясъка. Днес портовите кранове ги няма, вместо тях – кръчми, зоната наистина е атракционна. Терминал на Пясъка обаче липсва, стартира изграждане на такъв до ТЕЦ-а в село Езерово –

частен, със собственик Ахмед Демир Доган

Разбира се, разгръщането на Доган в енергетиката и пристанищната индустрия не зависи от един провинциален кмет. Зависи от началника му - Бойко Методиев Борисов. И още нещо се случи при славното управление на началника - превръщането на варненската компания “Хидрострой” в мощен играч в строителния бранш.

При Портних Варна се сдоби със синя зона. Тя пък въобще не фигурираше в обещанията. Стартира преди около година, рано е да бъде оценявана.

В крайна сметка за някои жители на града той със сигурност е добър кмет, за други – не. Наред със злободневните проблеми обаче градът си има още един - базов, огромен: бясното отнемане на пространство чрез

вертикално и хоризонтално бетониране

Обикновено тази тема се интерпретира чрез посегателствата върху зелени площи, но другаде е истинската беда – прекомерното строителство върху другите видове площи. От 20 години всяка малка къща в града се превръща в кооперация. Всеки трети трафопост се ликвидира, за да се наредят етажи. Всеки свободен терен се запълва от жилища, магазини, офиси. Дори новата градска библиотека се проектира върху единствения голям празен парцел в центъра. Комбинацията от частно и държавно (общинско) строителство лишава града от въздух - не само на финала си, но и докато тече. От 20 години Варна е площадка, в която фадроми, бъркачки и кранове вдигат ново строителство, ремонтират старото или ремонтират ремонта. Някои от тези дейности уж са за добро. Но има ли го?! За 20 години се роди и съзря цяло едно поколение – насред шум, прах, строителна мръсотия, движещо се приведено под скелета. Някой пита ли се не само физически,

но и психически как това се отразява на подрастващите?

Спорно е дали Портних или друг управник могат да спрат процеса. В основата му са интересите на строителната индустрия, която е една от малкото у нас, осигуряваща поминък. Това са стари сложни процеси, включително пазарни, но е факт, че при Портних бясното отнемане на пространство се задълбочи.

Изход не се търси. А с това липсва и стратегическо мислене за екологичен транспорт, насърчаване на пешеходното движение, зони за тиха отмора, култура. Много хора наблъскани, които сякаш всеки момент ще заживеят в по-добра среда, но не се случва – това е Варна.