Съживяването на проекта за 215-метров небостъргач до мола в "Хладилника" разгневи много софиянци, които попитаха как вече задръстените улици и булеварди ще понесат още по-плътните колони с автомобили, които ще донесе построяването му. А също и защо се позволява на няколко инвеститори да закрият гледката към Витоша на хиляди други хора. Ако в надвисналата заплаха в една от най-активно застрояващите се части на София да се появи най-високата сграда в България все пак може да се намери нещо полезно, то е, че казусът е пряко свързан с вървящия в момента конкурс за главен архитект на столицата. И че въпросният казус показва колко всъщност важен е този конкурс.
Следващият главен архитект ще реши дали да поиска още документи от инвеститора, ще прецени качествата на проекта и в крайна сметка ще съобрази дали да подпише разрешението за строеж на 55-етажната кула или да откаже. Ако направи второто, ключово ще е с какви мотиви, тъй като след това почти сигурно следва съдебно дело.
След всичко изброено кметът на София Васил Терзиев вече не може да твърди (както направи няколко пъти), че конкурсът за главен архитект е
търсене просто на "добър администратор",
от който ще се иска да сложи ред в Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ). "Главният архитект на София няма да е най-големият стратег, който ще реши проблеми, трупани с десетилетия", неотдавна каза Терзиев с уточнение, че през следващите 2 г. и нещо лично той ще взима решенията как да се развива града. Шумът около "Парадайс Тауър" дойде навреме кметът да осъзнае, че ако наистина има намерение да работи в обществен, а не само в интерес на предприемачите, главният архитект може да е дясната ръка при взимането на правилните решения.
Сега остава да се проследи как ще приключи процедурата, за която мнозина казват, че е с предизвестен край. Както "Сега" писа, кметът даде старт на конкурса в средата на февруари, като в него се включиха 9 архитекти. Документи подаде и арх. Богдана Панайотова, която бе първото назначение на Терзиев за временен шеф на НАГ. Той я посочи за заместник на Здравко Здравков след отстраняването му през юли м.г. и тогава повечето софиянци за пръв път чуха името й. Разбра се, че Панайотова е била главен архитект на Хасково. В края на януари т.г. самата тя пък бе сменена от Стефан Аспарухов, след като изтекоха шестте месеца, в които тя можеше да ръководи направлението като вр.и.д.
Първоначално Панайотова каза, че не планира да участва в конкурса
Впоследствие промени решението си и съобщи, че ще се бори да оглави НАГ за постоянно. Още тогава се появиха коментари, че след като временният главен архитект сменя позицията си на 180 градуса, тя със сигурност е получила някакво насърчение. Терзиев отрече това с уверението, че дори не знае дали Панайотова ще участва в конкурса. В същото време призна, че е много доволен от работата й и че в бъдеще ще разчита на експертизата й. Така тя дочака състезанието като шеф на дирекцията за общински строителен контрол.
Панайотова вече премина първите два кръга и сега се готви за финалното събеседване с комисията. В първия кръг участваха 7 от претендентите. Те решаваха тестове, за да се види доколко познават ключовите закони за градската среда в София - за устройство на територията и за застрояването на Столична община. Справиха се едва трима- Панайотова, главният архитект на Община Созопол Радост Георгиева и най-младият участник - Георги Славов.
След втория кръг - решаване на практически задачи, отпадна Радост Георгиева. От "Московска" 33 съобщиха, че на членовете на комисията не е било известно името на кандидата, чиято работа оценяват.
Ако бившият главен архитект на Хасково се върне начело на НАГ,
към момента това изглежда като лоша новина за града и за живеещите в него. Изводът се налага заради много от нещата, което Панайотова свърши през първите си шест месеца. Факт е, че за този период тя показа, че учи бързо, като на финала демонстрира много добра ориентация в градоустройствения батак в столицата. Призна, че Общият устройствен план (ОУП) допуска строителство с по-високи параметри, отколкото е възможно според споменатия ЗУТ. Допусна, че заради щедростта на плана към строителите истинските проблеми с презастрояването на София тепърва предстоят. Изчисли, че 50% от издадените визи в зоните за смесено строителство в София са били в нарушение и че се е разрешавало с до 30% над допустимото застрояване. Каза също, че заложените в ОУП параметри на инфраструктурата са неправилно прогнозирани спрямо сегашната гъстота на населението и плътността на трафика.
Панайотова изрази на архитектурен език това, което хората в София описват с по-простичкото "От ден на ден в града става все по-невъзможно да се живее". Загадка обаче остана защо тогава и Панайотова, а и кметът Терзиев не предложиха как строителният натиск да бъде намален. Дори и временно, докато се намери начин това да стане и законодателно, за което ще е нужно намесата на Народното събрание.
Напротив, временният главен архитект
дори рестартира проблемни казуси в различни части на града
Както "Сега" писа, Панайотова разписа заповед за проектиране на нова офис сграда с подземни гаражи в сърцето на София - в двора на ресторант "Синият лъв" до Народния театър. Години наред този проект бе спиран с граждански натиск, заради който бившите управляващи от ГЕРБ не смееха да разпишат документите. След градоустройствената заповед на Панайотова се разбра, че собственикът на терена вече е отсякъл дървета в градината на ресторанта. Според кмета на "Средец" Трайчо Трайков, цитиран от "Медиапул", районната администрация не е била уведомена, въпреки според наредбите нейн представител трябва да присъства на сечта. Собственик на имота е фирма, която е част от компаниите в холдинга "Титан" на бизнесмените Иво Иванов и Димитър Борисов. От години техни дружества са основни играчи в бизнеса с боклука в София.
Панайотова отвори и други рани- позволи проектирането на 7-етажен блок до езерото в "Дружба", срещу който жителите на квартала протестират от 2017 г. Даде фронт за мащабно строителство на мястото на бившия завод "Електроника", а също и за 13 нови високи сгради в терен на бул. “Цар Борис III” и Околовръстното шосе. "Черешката на тортата" бе разрешението за застрояване на земята под бившия "Балкантон".
Васил Терзиев оправдава всички решения на Панайотова с аргумента, че според ОУП всички тези строежи са законни и че времето те да бъдат предотвратени е изпуснато. Неговото версия е, че след неминуемата битка в съда проектите ще бъдат узаконени и софиянци ще платят както разходите за делата, така и съответните глоби.
Като политик и като лице на Столична община е нормално кметът да се обявява за безусловно спазване на законите и правилата. В същото време обаче Терзиев добре знае, че почти всички софиянци смятат тези закони и правила за несправедливи и небалансирани. Те са убедени, че и ОУП, и градоустройствените закони защитават преди всичко интересите на строителите и инвеститорите и в много по-малка степен защитават правата на вече живеещите в града.
Една от причините столичани да гласуват за Терзиев през есента на 2023г. бе, че за разлика от Йорданка Фандъкова, той призна за проблема с презастрояването и обеща да се бори с него. Вече повече от 1,5 г. обещанията му все още са само думи, въпреки че кметът слуша призиви от всички посоки най-после да предложи промени в ОУП, с които да защити зелени територии от застрояване, да изведе небостъргачите от центъра и кварталите, да намали плътността на строителството в целия град и т.н. Все неща, за чието изпълнение Терзиев без съмнение ще се нуждае от съветите на смел главен архитект. Ако това ще е Богдана Панайотова, жителите на София очакват от нея много по-различно лице, когато отново им бъде представена като шеф на НАГ.
