Демократичната държава използва гражданското общество като извор на идеи за политики. Тя насърчава гражданския сектор, тъй като той е един от основните й институти. Но в България демокрацията е фасадна - гражданският сектор е тотално неглижиран, а когато политиците говорят за него, то често е в отрицателен контекст - например, за да обяснят, че се финансира неясно как и че прокарва чужди интереси. Ако беше само етап от развитието на държавата и някакъв остатък от тоталитарното й минало, за 30 години той би трябвало вече да е изчистен. Затова по-логично е да се приеме, че държавата просто не иска да си отглежда критици. Защото силният граждански сектор е точно това - коректив на държавната власт, а понякога се случва и да компенсира липсата й в дадена сфера (в социалните услуги, да речем).
"Гражданското пространство продължава да бъде стеснено." Това записа ЕК тази година в главата за България в доклада за върховенството на закона. Докладът препраща към рейтинга на световната организация CIVICUS, който има петстепенна скала, определяща общественото пространство като отворено, стеснено, възпрепятствано, потиснато и затворено. Докладът отчита, че е прекратена работата по законопроекта на "Обединените патриоти" за повишаване на прозрачността на чуждестранното финансиране в сектора, който организациите видяха като заплаха и предупредиха, че гази принципи на европейското право. Той предвиждаше хората в управата на юридическите лица с нестопанска цел, които получават над 1000 лв. от чуждестранни донори, с изключение на самия ЕС, да декларират имуществото си.
Но това не е довело до подобряване на картината.
Един от белезите на здравото гражданско общество е финансовата сигурност на неправителствения сектор. Повечето организации на практика живеят на мускули. Националното финансиране е малко, под формата на субсидии, а част от организациите, за които е предвидено, са изрично изброени в държавния бюджет.
Според Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията, изобщо не може да се каже, че държавата има политика спрямо НПО сектора. Още по-малко за финансирането му.
Финансирането на НПО трябва да е такова, че да гарантира тяхната независимост. Тъй като точно чрез парите идват и директните зависимости. Такива механизми по света има. В САЩ например финансирането на сектора идва от федералното, щатските и местните правителства, чрез безвъзмездни конкурентни грантове или чрез частни фондации, дарения и членски внос. Националният фонд за демокрация пък финансира НПО в целия свят, а Американската агенция за международно развитие подпомага сектора, включително в България. В Европа разпространен модел е част от средствата от лотариите да отиват за НПО.
"За да има такова финансиране трябва да има разбиране за необходимостта от тези организации и че те са важен елемент от демократичното обществото, който изпълнява различни функции от държавата и бизнеса. В България няма мислене в тази посока", смята Стефанов.
Той дава пример и с плана за възстановяване, по който България очаква до 6,2 млрд. евро безвъзмездно финансиране и 4,5 млрд. заеми, от ЕК, например, без значение от кое правителство е писан, пропуска НПО сектора. В него "няма политики, идентифицирани нужди, има просто набор от идеи за проекти, зад които стоят определени организации и хора", казва Стефанов.
Той обяснява, че
организациите са много разнородни,
от клубове по интереси, през такива, които предоставят услуги в обществена и държавна полза, до места за "производство" на политики и идеи, каквото е ЦИД. Затова и държавата трябва да познава добре тези групи и да има идея подкрепя ли ги и как. Нещата обаче се правят на парче. Бюджетните субсидии се разпределят произволно. А за демонизирането на сектора се използва огромна политическа енергия. Не липсват и опити за завладяването на гражданското общество - често политиците в България разбират сектора и като още едно средство за усвояване на европейски фондове, с което допълнително увреждат обществения образ на неправителствените организации.
"Специално за сектора на мозъчните тръстове, в който е ЦИД, няма никаква адекватна политика. В общия случай няма никакви взаимоотношения. Няма идея да се сътрудничи с тези неправителствени организации", обясни Стефанов пред "Сега". И напомни, че да са се прави добра политика, трябва да се взаимодейства с различните "актьори" - не само с бизнеса, но и с неправителствените организации, които биха могли да са извор на идеи.
На въпрос дали може да се прави връзка между слабата демокрация и липсата на държавна политика за укрепване на НПО сектора Стефанов отговаря: "Абсолютно. НПО секторът осигурява по-доброто функциониране на институциите, те са и необходим буфер. А управляващите в България често използват НПО както пияният използва уличната лампа - не за да си свети, а за да се подпира на нея". Но такова е състоянието на демокрацията у нас - разговорът опира до разпределение на средства (и често обогатяване на определени хора), а не до правене на политики.
Говорим и за Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО), който бе избран след 10-годишна сага, а правителството вече повече от година блокира работата му, като не приема решението, с което органът да започне да функционира. Според програмния директор на ЦИД Съветът е само поредното доказателство за незрелостта на българската демокрация. "Създаването на такива съвети е с идеята да се покажат някому, но не и за да изпълнят определена функция", обясни той.
"Сега" се свърза и със Славея Костадинова, председател на Управителния съвет на сдружение "Спина бифида и хидроцефалия - България". Организацията оказва подкрепа, прави срещи и обучения, застъпва се за по-добри условия за здравеопазване. Тъй като е част от международна федерация, сдружението има и преки наблюдения как се случва финансирането на сектора и в други държави. На някои места в Европа например юридическите и физическите лица могат да даряват между 1 и 2% от данъците си и организации като "Спина бифида" се издържат по този начин.
В България се разчита на дарения (те са целеви за конкретна кауза), членски внос (той е символичен), проекти, социално предприемачество и доброволчество. За "Спина бифида" даренията са под формата на доброволен труд от членовете й и от външни хора. Сайтът на сдружението е продукт на доброволен труд, различни обучения и летни лагери - също. Помещението, което НПО-то ползва във Варна, също е предоставено безвъзмездно. Доброволец движи и счетоводството.
Костадинова разказва, че за финансиране по големи донорски програми се кандидатства трудно, трябва да имаш умение за подготовка и водене на проекти.
"Спина бифида" не получава нищо от държавата.
Костадинова не може да отговори еднозначно дали неглижирането от държавата е злонамерено, или е просто безхаберие. Но смята, че "едни овластени граждани могат да са проблем" и че във всички развити държави, ако държавата не създава условия, поне не пречи. Тя дава и пример от практиката на сдружението. 7 години то се опитва да принуди държавата да плаща катетрите, от които понякога се нуждаят хората със спина бифида. "7 години пишем писма, правим кампании, накрая заведохме дело за дискриминация. И едва миналия октомври НЗОК трябваше да започне да ги плаща. Но още няма процедура. Ужасно е трудно", разказва тя.
Според нея би било добре, ако гражданите и фирмите имат възможност да пренасочват част от данъците си към НПО. Така ще има конкуренция на отделните каузи, което е здравословно, и е добър вариант да финансиране. Обяснява и че Норвегия например отпуска средства на организации като тяхната спрямо броя на пациентите със съответната диагноза, а ние дори нямаме регистър.
Костадинова обаче е категорична, че държавното финансиране трябва да е прозрачно, иначе няма смисъл от него.
Инициатива "Правосъдие за всеки" (ПВ), една от организациите, които активно работят за съдебната реформа в страната, пък е взела принципно решение да не търси държавно финансиране, защото това би й отнело свободата да критикува. Това разказа пред "Сега" адвокат Емил А. Георгиев от инициативата. ПВ обаче е от тези, които успяват да постигнат целите си почти без разходи - не плаща наеми, нито заплати. Получава дарения, но те са винаги целеви.
Когато източниците на финансиране са ясни, проблеми няма. От политици и от определени представители на съдебната власт се чуват такива упреци, припомня адвокатът. Но добавя, че неправителствените организации са вече в Търговския регистър и годишните им финансови отчети са публични.
Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2020 г. потвърждава това, което казват представителите на сектора - не е настъпила промяна в общата финансова устойчивост на НПО през 2020 г. и тя продължава да се характеризира с ограничени финансови ресурси.
На теория в България НПО могат да ползват различни видове финансиране, но повечето от източниците са оскъдни и в действителност малко НПО получават финансиране от различни източници. Въпреки че през годината имаше увеличение при някои източници на финансиране - най-значително при благотворителността, голяма част от даренията се насочваха директно към здравни заведения или за хуманитарна помощ и поради това ефектът от тях за НПО бе слаб или никакъв, се казва в изследването.
Сумата от 1 милион лева, която следва да се отпуска на конкурсна основа от СРГО, бе загубена отново през 2020 г., тъй като Съветът не бе създаден. В националните икономически мерки, предприети от правителството за преодоляване на отрицателните последствия от COVID-19, не бяха предвидени специални мерки за НПО.
В анализа е отделено внимание и на журналистическите разкрития за "ХелпКарма" от ноември 2020 г. Прокуратурата образува разследване дали е имало законови нарушения, но и досега не е обявила резултати. По пък скандалът бе използван по време на дебатите по бюджета за 2021 г. - ДПС предложи несъществуващото сдружение Give.bg, чрез което да се създаде дарителска платформа, управлявана от държавата, да получи 1 млн. лв. Идеята бе критикувана и впоследствие оттеглена, но бе показателна за опитите на държавата да регулира още повече гражданското общество.
