От година на година държавата, в лицето на ММС, отпуска все повече и повече пари на спортните федерации. И неизбежно всеки спортен министър отваря дума за олимпийските игри - колко квоти очакваме, надежди за медали и титли.

Няма спор - това е най-големият форум, най-лъскавата витрина, на която една страна може да изложи постиженията и нивото на своя спорт. Само че какво ниво показва България, какъв престиж има в тази област? Преодолян ли е тежкият срив, пряка функция на 30-годишната държавна политика за съсипване на спортните бази и методично унищожаване на традиционни български дисциплини.

Краткият отговор е "не". Защото България ще има 4-ма представители повече на игрите в Париж 2024 от тези в Токио 2020, но това е като че единствената донякъде положителна новина за спорта ни преди старта на XXXIII летни олимпийски игри - защото пък квотите са по-малко. 

А в същото време никога в българския спорт не са се въртели повече пари, отколкото в последните десетина години. Куп федерации са щедро субсидирани, досубсидирани чрез анекси и старателно обгрижвани, само и само да класират повече олимпийци.

Само за настоящия олимпийски цикъл, който ще завърши с угасването на огъня в Париж 2024 на 11 август, ММС е отпуснало общо 94 665 533 лв. за дейност на федерациите по летни олимпийски спортове. Още веднъж: 94.67 млн. лв. на 33 федерации.

И това е по официални данни на ММС. Парите всъщност са доста повече, защото избрани спортни централи получават допълнителни суми в разгара на годината чрез анекси. В сметката не трябва да се пропускат и парите, които 1/3 от спортните клубове в страната получават отделно за своята дейност (през 2023 г. общата сума бе увеличена от 6.67 на 12.2 млн. лв.).

И още нещо - въпросните 94.67 млн. лв. са отпуснати от ММС само за 3-годишен олимпийски цикъл вместо за традиционния 4-годишен, тъй като игрите в Токио 2020 се проведоха година по-късно заради ковид пандемията.

Срещу тези десетки милиони целокупният български спорт има всичко на всичко 42 олимпийски квоти (някои от тях дори не са спечелени, а отпуснати по други схеми) за 46 спортисти. В Токио 2020 квотите бяха дори повече - 44, но пък за по-малко състезатели - 42-ма. И тогава бе поставен антирекордът на България за най-малък олимпийски отбор след Втората световна война, около който твърдо гравитира и съставът за Париж 2024.

Ако съпоставим отпуснатата обща сума с квотите за игрите, ще установим, че една квота "струва" на данъкоплатците 2 253 941,26 лв., а класирането на един олимпиец в Париж - 2 057 946,37 лв. (данните са в таблицата по-долу)

Рекордьор по похарчени пари е уж най-успешният български спорт - борбата, която винаги е най-щедро субсидирана с не по-малко от 3 млн. лв. годишно. На тепиха в "Гран Пале" обаче ще имаме едва 6-има борци - най-малко в историята. При това едната квота не бе спечелена, а преразпределена към България, след като руснаците отказаха да участват. Тези шест олимпийски места БФБорба постигна със субсидия от 10 493 689.17 лв., т.е. по 1 748 948,20 лв. на квота (2 098 737,83 лв., ако не се смята подарената).

Като абсолютна средна стойност доста повече излиза едно олимпийско място на художествената гимнастика, която е получила малко над 8 млн. лв. за последните 3 години, а номинално има три квоти на "стойност" 2.68 млн. всяка. Но единият участник все пак е ансамбълът от пет момичета, което сваля средната сума до 1.15 млн. лв. на спортист.

Най-много пари за класирането на един олимпиец са похарчили стрелковият съюз и федерацията по джудо, които имат по двама участници - съответно по 2.35 млн. лв. и 2.25 млн. лв. на човек (б.а. - тенисът, с близо 2.9 млн. лв. за една квота, не би трябвало да попада в тази сметка, защото Виктория Томова е професионалист и предимно сама издържа участията си по турнирите, които ѝ донесоха точките в олимпийската ранглиста).

Третият най-щедро субсидиран български спорт - леката атлетика, се похвали с петима участници в Париж 2024, но само един от тях - Пламена Миткова (скок на дължина) покри олимпийски норматив. Останалите влизат по ранглиста, с масовката. А атлетиката получи от ММС общо 7.61 млн. лв. от игрите в Токио 2020 през лятото на 2021 г. досега (1.522 млн. лв. на квота). С подобно финансиране (7.310 млн. лв.) е и боксът, който също класира петима участници (по 1.46 млн. на квота). С 5 квоти, но с 4-има състезатели е плувната централа, похарчила 5.246 млн. лв.

От 16-те федерации, пласирали свои спортисти на игрите, най-малко за трите години е взела тази по модерен петобой - 1.178 млн. лв. И излъчи един олимпиец в лицето на Тодор Михалев, което може да се счита за белег на ефективно харчене. 

Един представител на фона на похарчените 1.93 млн. лв. има и таекуондото, но този спорт всъщност не класира нито един спортист. От федерацията просто си "напазаруваха" олимпиец - титулуваната иранка от Отбора на бежанците Кимия Ализаде, която вероятно ще спечели и медал за България в Париж.

Изглежда най-оптимално се справиха във федерацията по вдигане на тежести, независимо от скандалите и финансовите неразбории. Този спорт официално получи от държавата 2.47 млн. лв. и е без субсидиране за 2024 г. Въпреки това запълни максималната квота от трима щангисти при мъжете (820 000 лв. на човек), които се подготвят на индивидуално финансиране от ММС заради спрените субсидии и така средната сума за квота вероятно излиза малко повече.

На фона на всички тези милиони само за квоти, дори не си струва да отваряме дума за рехавите надежди към представянето на тези 46 състезатели в Париж 2024. Достатъчно е само да си припомним, че нашите спортисти спечелиха всичко на всичко 8 медала (2-2-4) от световни първенства по олимпийски спортове в този олимпийски цикъл.

Но може би е редно след края на игрите в Париж 2024 ММС да направи един сериозен анализ и да подреди по малко по-различен начин приоритетите си. Да се запита колко е рентабилно да наливаш десетки милиони в една продънена каца, от която я капнат 2-3 квоти повече от обичайното, я не. И не е ли стратегически по-правилно част от тези милиони да се пренасочат към масовото спортуване, към децата и учениците - онази пирамидална основа на големия спорт, за която теоретиците често говорят, но която у нас почти я няма. Впрочем, това може да стане и много лесно - с поемането от страна на държавата на част или на целите такси, които сега родителите на малчуганите неизменно плащат на треньори и клубове.

Защото за т.нар. спорт за високи постижения само през 2024 г. ММС има в бюджета си 91.38 млн. лв. (тук са и онези 37.1 млн. лв. за летните олимпийски федерации). А средствата по перото "спорт за учащи и спорт в свободното време" са три пъти по-малко - 30.1 млн. лв.

Пък, ако при анализа (дай, боже, все пак да бъде направен) се окаже, че тези 30 млн. лв. за спорт на подрастващите са достатъчни, защо да не се насочат повече пари за спортни обекти и съоръжения (за тази година са предвидени 14 млн. лв.), белким се появят повече места за масов спорт в страната. Защото, както казва и прословутата теория на спортната пирамида - колкото повече деца спортуват масово, толкова по-голям е шансът от тях да излязат елитни спортисти на световно и олимпийско ниво.

Пък тогава (вярно, няма да стане светкавично) може би няма чак толкова да се кахърим колко квоти ще имаме, а ще приемаме за даденост успешното представяне на български състезатели на олимпийски игри. А дано, ама надали...