- Г-жо Нушева, парламентарните избори за първи път ще се провеждат в условия на пандемия и при доста неясноти. Какви са трудностите за провеждането им?

- Възникват допълнителни предизвикателства към тези, които сме виждали през предишните години на избори. "Прозрачност без граници" наблюдава изборния процес от 2009 г. насам, а финансирането на кампаниите от 2001 г. Към нерешените проблеми, каквито са недостатъчно доброто обучение и капацитет на изборната администрация, особено на секционните комисии, към проблемите, свързани с избирателен регистър, към недостатъчно ефективния контрол върху финансирането на предизборните кампании се добавят и нови. Те са свързани основно с необходимостта от реорганизиране на процеса заради противоепидемичните мерки.

В този контекст поне 7-8 проблема могат да бъдат очертани като съществени.

- Кои са те?

- На първо място е ролята на обществените медии в предизборната кампания предвид ограниченията на масовите мероприятия, както и преките срещи между кандидати и избиратели. След това – регистрирането на участниците в изборите предвид необходимостта на акумулиране на минимален брой избиратели, които да подкрепят регистрацията на независими кандидати или коалиции.

Проблем ще е и попълването на съставите на секционните избирателни комисии и обучението, както и гласуването на карантинираните лица и на българите в чужбина. Съществен въпрос е и начинът, по който ще бъде организирано машинното гласуване. Възниква и темата с видеонаблюдението, както и по какъв начин ще бъде осигурена възможността на наблюдателите и застъпниците да присъстват в изборните помещения и да наблюдават процеса, включително и броенето на бюлетините и съставянето на протоколите. Предаването на изборните книжа и предотвратяването на струпването в районните избирателни комисии също са ключови въпроси, които трябва да бъдат наистина решени.

Да, необходими са законодателни промени, за да се разрешат тези въпроси. Но някои се решават и чрез организационни мерки, както и чрез адекватни действия на институциите.

- Но управляващите променят не изборното законодателство, а закона за извънредното положение. Експерти смятат, че това е поредната "юридическа каша". 

- Законодателната техника за промяната на един закон чрез друг е наистина проблемна заради непрозрачността. Този подход не позволява една съдържателна дискусия да бъде организирана относно мотивите за предложените промени. Всъщност подобен подход наблюдавахме при измененията, свързани с финансирането на партиите през 2019 г. Тогава законът бе променян чрез друг – този за държавния бюджет. Впоследствие имаше и други промени в тази област.

Техниката за промяна чрез закона за извънредното положение на един такъв фундаментален закон, какъвто е Изборният кодекс, не би следвало да се установява като практика. В случая не се дава отговор на съществени и системни проблеми в изборния процес. Не може да се навлезе в детайли при регламентирането на материята – пример т. нар. подвижни секции. На практика се предлага един откъслечен отговор.

- Реално ще могат ли поставените под карантина или болните от коронавирус да гласуват?

- Очевидно се предприемат мерки за решаването на проблема, но за съжаление много късно. Имаме два месеца и половина до изборите. "Прозрачност без граници" още в началото на есенната сесия на парламента – 1 септември, депозирахме аргументирано становище за промени в ИК. Тогава въпросите за гласуването на карантинираните лица, на българите, които живеят в чужбина, и за предизборната кампания не бяха предмет на вниманието на законодателя. Призовахме депутатите да обърнат съществено внимание, защото тези въпроси предстояха. Сега обаче са с още по-сериозна острота и се налагат действия.

- Ще намерят ли решение? Имам предвид особено гласуването на българите в чужбина.

- По отношение на гласуването в чужбина няма политическа воля, която да позволи дистанционно гласуване по пощата, което е утвърдена практика в демократични държави. Особено в условия на пандемията се прилага в редица държави – Австрия, Франция, а в Германия по принцип съществува подобна опция. Затова и подобно гласуване остава в полето на действието на отделните институции. Много е важно Външно министерство да предприеме енергични усилия за комуникация с институциите на държавите, особено където има компактни общности от български граждани.

"Прозрачност без граници" изпрати открито писмо до МВнР, в което го призоваваме да предприеме решителни действия, за да гарантира правото, а и задължението, за гласуване.

- С какво толкова притеснява управляващите гласуването по пощата?

- Не бих си позволила да коментирам мотивите по отношение на нежеланието за включването на тази възможност за гласуване на българите зад граница. По-скоро едно от изразяваните опасения е сигурността на пощенските услуги. Но наистина политиците, а не наблюдателите на вота, дължат отговор.

Трябва да е ясно, че по отношение на гласуването с подвижните урни са нужни действия не само на институциите, но и на партиите, ангажирани с процеса. Защото членовете на СИК са представители на парламентарно представените партии и са тези, които играят важна роля.

- Постави се и темата за видеонаблюдението и онлайн излъчването на гласуването?

- Този проблем също трябва да бъде решен с администрацията, с партиите, с юристи, специалисти в областта на изборното право и защитата на личните данни. Виждате, че много противоречиви мнения се изказват в тази връзка. Към видеонаблюдението е нужно да се пристъпва внимателно и с гаранции относно тайната на вота и оказването на натиск върху избирателите.

И тук възникват редица въпроси – кой включва и изключва камерите в училищата, където са стаите за гласуване; кой съблюдава как се използват правилата, дали не се използват камерите за психологически натиск върху избирателите, защото има проблем с контролирания вот и натиска върху гласоподаватели и пр. Едновременното излъчване на видеосигнал от 11 000 секции и показването им на сайта на ЦИК е и технически въпрос. Дали сайтът на комисията може да издържи подобен обмен на информация?  Ще възникнат трудности, които ще предизвикат  неоснователни съмнения.

Вероятно по-адекватното и лесно решение е самостоятелното осигуряване на публичност чрез мобилните устройства на наблюдателите и застъпниците.

- Оптимист ли сте, че все пак може и да има нормални избори?

- На този етап не мога да дам оценка, защото тя се прави, когато минат всички етапи от изборния процес. Ролята на наблюдателите е да формулират препоръки, да дават съвети въз основа на своята експертиза и опит. 

Няколко пъти обаче бе споменато в публичното пространство, че е възможно заради противоепидемичните мерки наблюдателите и застъпниците да не присъстват през цялото време в секциите. Подобен въпрос не би следвало изобщо да се поставя. Гражданското наблюдение и контрол са ключови за прозрачността на процеса и дори да бъде осигурена някаква форма на видеонаблюдение, не би следвало да замества присъствието на тези страни.

Ще посоча още, че в условията на рестрикции е нужно много добро взаимодействие между ЦИК, политическите формации и обществените медии – БНТ и БНР. Затова тези медии, които се издържат чрез данъците ни, да осигурят поле за съдържателна изборна дискусия. Което означава, че трябва да бъде намерено разумно решение на времето за провеждане на дебата в обществените медии и цената на отразяването на кампаниите. Твърде високите тарифи в тези медии се явяват възпрепятстващ фактор за ефективно участие на кандидатите, при условие че не е възможно да бъда организирана традиционна форма на комуникация в кампанията. Нужно е да бъде осигурен широк безплатен достъп до БНТ и БНР или поне достъп на символични цени.