Важните промени в българското законодателство не бива да се правят с текстове, внесени "по бързата писта" от депутати между първо и второ четене. Това е урок, който политическият елит в България трябваше отдавна да е научил. Но не е. Бурните коментари за валутния борд през уикенда са резултат именно от опита за бърза и непрозрачна промяна, която, макар и техническа по своя характер, засяга българския лев и не може да бъде подценявана.
Българският лев е вързан за еврото при курс от 1.95583 лева за едно евро. Този курс е резултат от чл.29 ал.1 от Закона за БНБ, където е записано, че официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка, и чл. 29 ал. 2 от същия закон, където пише, че курсът по ал. 1 се умножава по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Никой не е предлагал тези два текста да се променят.
Няма отмяна на борда, няма и промяна на курса спрямо еврото.
Предложението, внесено в парламента, е да се разпише, че считано от датата на влизане на България в Механизма на валутните курсове (ERM II) официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен от всички страни, в т.ч. ЕЦБ, при присъединяването на страната към ERM II (широката публика го познава като "чакалнята за еврозоната"). Този текст стъпва на официалната процедура за членство във валутния механизъм, която е приета с Резолюция на Европейския съвет от далечната 1997 г.
Обърнете внимание - всички страни, които са минали през валутния механизъм, в т.ч. Естония и Литва, които също бяха във валутен борд, са го направили по тази процедура. Без подобен текст в Закона за БНБ нямаме правно основание да сме в ERM II.
Отпада ли валутният борд
при членството на страната в "предверието" на еврозоната?
Категорично не. Официалната позиция на ЕЦБ от далечната 2003 г. е, че страни, които имат валутен борд, могат да поемат едностранен ангажимент да го запазят в рамките на членството си в ERM II. Точно така направиха Естония (виж тук) и Литва (виж тук). Така ще направи и България - като поддържа нулево отклонение от своя фиксиран курс. Поемането на едностранен ангажимент за запазване на валутния борд е ясно разписано в съвместното писмо от министъра на финансите и управителя на БНБ за намеренията на страната да кандидатства във ERM II. То беше изпратено от България на 29 юни 2018 г. и с него на практика се стартира планът за действие по присъединяване към ERM II. В рамките на една година поетите ангажименти спрямо този план бяха изпълнени, в т.ч. прегледът от ЕЦБ на качеството на активите на шест банки, което всъщност дава основания да очакваме зелена светлина за ERM II.
Валутният борд остава, но
какво се случва с преговорите за курса?
Това изглежда е централният въпрос. След като членството в ERM II предполага преговори и взаимно съгласие за централния курс между еврото и лева, възможно ли е да договорим друг курс? Макар на теория това да е възможно, практически шансовете са минимални.
Курсът от 1.95583 лева за едно евро е догма в България. Целият ни път към еврозоната се основава на схващането, че курсът ще остане непроменен. Това е разписано в Споразумение между Министерския съвет и БНБ за въвеждане на еврото в България още по времето на Милен Велчев. Така е дефинирана и стратегията на БНБ от 2007 г. за потенциалното участие на българският лев в "чакалнята". Всички усилия от последните години стъпват на този прост факт – влизаме само при курс от 1.95583 лева за едно евро.
Естония и Литва запазиха своите фиксирани курсове непроменени при влизането си в ERM II през 2004 г. и ги поддържаха до приемане на еврото съответно през 2011 г. и 2015 г. Когато валутният борд работи, няма причина някой насила да сменя курса. А валутният борд в България работи и това е доказано през годините. Мандатът на правителството и БНБ е да влезем в ERM II само при текущия курс. Не е невъзможно този мандат да бъде препотвърден, чрез ново споразумение/решение на правителството и БНБ – това е стъпка, която би дала допълнителна сигурност в целия процес.
Важно е отбележим и някои детайли по самата процедура на влизане в ERM II, тъй като най-вероятно и тя ще предизвика коментари.
Самата процедура е тайна,
тъй като фиксирането на курс – особено за страни, които не са във валутен борд, има огромно влияние на финансовите пазари. Цялата процедура е тридневна. В даден петък - след затваряне на финансовите пазари - финансовият министър и управителят на БНБ изпращат искането за присъединяване към ERM II. Решението от всички страни по процеса, в т.ч. ЕЦБ, се взема в събота, а в неделя се обявява с прессъобщение на ЕЦБ. С други думи, много е възможно в някоя неделя през април да прочетем в съобщения на ЕЦБ, на българското Министерство на финансите и на БНБ, че българският лев вече е част от ERM II. Няма да има последващи стъпки – вече ще е факт, затова и всякакви законодателни промени в този процес се правят предварително.
