Фундаментални промени в Закона за Българската народна банка одобри днес Народното събрание във връзка с планираното влизане на страната ни в еврозоната. Целта на управляващите е това да се случи от 1 януари 2025 г. Поправките отчитат факта, че тогава България ще замени лева с еврото като национална валута, а режимът на валутен борд, в който икономиката се намира от 1997 г. насам, ще отпадне.
В новия закон се посочва, че валутата на България ще бъде еврото от момента, в който се присъединим към еврозоната. От тогава нататък БНБ ще емитира и пуска в обращение евробанкноти и евромонети. Левът ще остане в историята.
В условията на валутен борд функциите на БНБ при определянето на паричната политика бяха ограничени. С новия закон тези рестрикции отпадат и тя отново ще може да изпълнява функциите, които са обичайно присъщи на централните банки. Същественият момент тук е, че БНБ ще трябва да следва политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), която управлява еврозоната. България, разбира се, ще разполага с възможност за влияние, дотолкова доколкото управителят на БНБ ще участва с право на глас в управителния съвет на ЕЦБ.
БНБ ще трябва да внесе 100 милиона евро в капитала на ЕЦБ, както и да депозира в евробанката 960 милиона евро от валутните си резерви. Това ще е прекият разход от влизането в еврозоната.
Въведоха се промени и в управлението на резервите на БНБ. Сега действащият закон позволява те да се инвестират в инструменти, които са получили една от двете най-високи оценки за качество от две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Вече ще се позволява да се извършват сделки с инструменти, които имат една от трите най-високи оценки. Това на практика разширява възможностите на БНБ да действа на пазара, като участва в операции с по-висока доходност, но и с по-висок риск.
ПОЛИТИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Законът беше одобрен с гласовете на управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Противопоставиха се "Възраждане" и БСП, а ИТН се въздържа.
Дебатът, продължил близо 4 часа, беше разпокъсан и, като цяло, непродуктивен. Повечето време се изразходва в заяждане между партиите от двата враждуващи лагера в пленарната зала по странични теми - например, депутатите дълго се караха за проваления проект "Белене".
"Възраждане" и БСП принципно се обявиха против закона, тъй като смятат, че не трябва да се бърза с влизането в еврозоната, а да се изчака, докато страната се подготви по-добре. Кога ще настъпи този момент, не казаха. Но миналата година националистите неуспешно се опитаха да организират референдум за запазване на лева и тогава твърдяха, че еврото трябва да се отложи за поне 15 години.
Основната битка в залата беше заради несъгласие между управляващите и опозицията за последиците от приемането на еврото. "Възраждане" и БСП твърдяха, че инфлацията рязко ще се повиши; ПП-ДБ възразяваха, че опитът на страните, които се присъединяват към еврозоната, не показва нищо подобно. Според опозицията България ще загуби суверенитет, но от десницата напомниха, че страната в значителна степен се е отказала от него още с въвеждането на валутния борд. Всъщност, само ПП-ДБ защитиха законопроекта; депутатите от ГЕРБ-СДС и ДПС останаха безучастни.
Накрая дебатът премина в караници за състоянието на еврозоната, които се накъсваха от лични разпри, размяна на обиди и обвинения в манипулация. Стана очевидно, че поне днес няма да се проведе задълбочена дискусия за еврото и последиците от неговото въвеждане за българските граждани и бизнес.
