Колкото по-близо е България до еврозоната, толкова по-трудно става придвижването. И не, не е заради инфлацията - както се разбра, и тази бариера е (почти) прескочена. Други неща могат да ни спънат.
Инфлацията вече не става за плашило
Огромно количество анализи и данни оневиняват еврото за поскъпването на живота. Истерията за "чудовищна" инфлация, съпътстваща въвеждането на единната валута в Хърватия, се оказа пропаганда, част от хибридната война. Цените в най-новата членка на еврозоната растат също както растат в Унгария на Орбан, който не дава и дума да се издума за приемане на еврото.
Цените и у нас си растат - и без евро. Не ни харесва, но е неизбежно за държава, която има да наваксва и да настига по-развитите и по-богати държави. Ако се огледаме какво става в целия ЕС - и там в страните с по-ниски цени и доходи (основно Източна Европа) инфлацията е по-висока, независимо дали са в Еврозоната или не. В същото време инфлацията във всяка страна си има особен ход и логика, защото се влияе и от специфични вътрешни фактори. Литва, която е от по-новите членове в еврозоната, е сред страните в ЕС с най-ниска инфлация. През декември Словения и Словакия - и двете в еврозоната, отчетоха дори лек спад на инфлацията, също като Чехия впрочем, която не планира скорошна раздяла с кроната си.
Изненада или не, България през декември се нареди до страните в еврозоната с ниска средногодишна инфлация.
Доскоро противниците на еврото потриваха доволно ръце -
"какво евро, какви пет лева",
като не покриваме прословутия инфлационен критерий. Сега са настръхнали, защото България вече покрива "норматива" за стабилни цени. Спорът дали сме достатъчно близо до държавите в еврозоната с най-ниска инфлация се вихри с пълна сила, но е ясно - ако ЕЦБ и ЕК искат България в еврозоната, разлики от порядъка на 0.1% няма да попречат. В България хората, които са напълно наясно с правилата и функционирането на еврозоната не са много, а както отбеляза един от тях - Георги Ганев, критерият всъщност не точно ниска инфлация, а "ценова стабилност".
Редуването на служебни правителства бе препъни-камък
до оня ден. Е, и това препятствие вече отпадна - ЕК и Европейската централна банка имат срещу себе си пълноценен и пълноправен Министерски съвет. Сега кабинетът "Желязков" трябва да покаже воля и решимост - като поиска от двете евроинституции доклади за готовността на България да стане член на еврозоната и като направи и прокара бюджет за 2025 г., доказващ, че държи здраво юздите на държавните финанси.
Ако кабинетът "Желязков" успее в това, 1 януари 2026 г. ще е денят на изпълнената цел за влизане в Евроленд. Но няма да е лесно - нашенски политически игри и чужди интереси могат да провалят историческия шанс след броени месеци да станем част от Евроленд.
Войната на "копейките"
Не е трудно за предсказване - идните седмици и месеци армията на "копейките" ще влезе в яростна война срещу еврото. Ще слушаме до откат за поскъпване, обедняване, кризи, гръцки сценарии, разпадаща се еврозона и какво ли още не. Това е явната, откровената част от съпротивата срещу все по-пълната евроинтеграция на България. Тя се поизтърка през годините. По-коварна и по-опасна обаче е другата подривна форма - тласкане към преразходи и трупане на държавни дългове, рутене на данъчната система - уж за по-справедливо облагане. Ако тази "тактика", успее, може сами да си затръшнем вратата към Еврозоната.
Задават се ожесточени прения за бюджет 2025
в Народно събрание. Противниците на еврото ще дадат всичко от себе си да напълнят с мини полето на държавните финанси - като тикат намалени ДДС ставки за избрани бизнеси, всякакви социални помощи, всевъзможни субсидии и т.н. Разклати ли се още бюджетната дисциплина, зейне ли дефицит над 3%, това може да ни отдалечи за дълго от еврозоната. В предстоящите дебати всъщност ще лъсне кой е за и кой е против присъединяването на България към еврозоната.
БСП е в "шпагатна" ситуация - влезе в правителство, което декларира, че ще бърза за еврото, но от години приглася на "Възраждане", че сега не му е времето. И се готви да пробива бюджета с поредица от "социални мерки.
Нещата се влошават още, защото и другият партньор на ГЕРБ в новото правителство - ИТН, залита в популизъм, клатушка се за еврото и досущ като "еврофобите" от "Възраждане" иска референдум за отлагането на членството. Малката партия може да даде голям принос за отваряне на пробойни в хазната при обсъждането на бюджет 2025, като дава и подкрепя идеи за раздуване на разходи и за рязане на приходи.
Неприятни изненади могат да се очакват и от "новото начало" на Делян Пеевски и Данчо Цонев. Цонев наскоро обяви, че е "прогледнал" и че щом САЩ трупат дефицити и дългове, и ние трябвало да правим така - в името на хората. В тази връзки се закани да счупи оковите на фискалната дисциплина в престоящите дебати за бюджета. Оповести, че ще се бори за намален ДДС за заведенията (като че ли животът на българина зависи от това достъпни ли са цените в кръчмите), за нулев ДДС за хляба (който, какво видяхме, не сваля цените за народа, а качва печалбата на хлебарите) и прочее.
Ако "катарзисът" на Цонев е обхванал цялата парламентарна група на "новото начало", и като знаем колко гръмогласни демагози има в БСП и "Възраждане", битката за приемане на разумен бюджет вероятно ще заприлича на мазни борби.
Еврото е заложник на бюджета, а бюджетът е заложник на партиите в Народното събрание. Какво ще се случи с разчетите за държавната хазна, е почти невъзможно да се предскаже. Едно е сигурно - маските ще паднат и ще лъсне кой работи за европейското бъдеще на България и кой играе за Москва.
