- Дебати предизвика темата за новите учебници, конкретно изучаването на периода 1944-1989 г. Какво най-много притеснява в начина, в който този период е представен?

- Темата може да изглежда маловажна, но тя не е. Познаването на историята в нейния адекватен вид е основното средство, което формира самосъзнанието и гражданските реакции на нашето общество и специално на младите хора, които нямат почти никаква представа нито за идеологията, нито за практиката, нито за метастазите на комунизма. В този смисъл тази тема е изключително значима и не може да бъде минимализирана: „Голяма работа, някакъв учебник“.

Начинът, по който нашето общество се самоопознава чрез най-близкото минало, в една от най-важните институции – училището, и специално новите програми, които бяха приети миналата година за детето. Това, на което искам специално да обърна внимание, е, че и петте учебника, които са представени за одобрение в МОН, са различни. Два от тях са много по-осъвременени, в тях има много повече информация и извеждане на историческите процеси, докато другите са по-тенденциозни. Но във всички учебници има пропуски, има и много грешки. Основното нещо, за което искам да пледирам, е, че има няколко неща, които са точно conditio sine qua non – без тях не би могло да се разбере какъв е характерът на тоталитарната комунистическа власт и с какво тя дълбоко, за жалост, и в някакъв смисъл необратимо е преобърнала българското общество.

-  Кои са тези основи, които очевидно остават недобре поднесени или изобщо неподнесени на учениците?
-  Ще ви дам няколко примера, които според мен са най-драстични. Първото е, че веднага след 9 септември до началото на ноември в България започва една кървава баня. В цяла България местните политически и културни елити са изтребени. Всичко идва, разбира се, от Москва с благословията на Георги Димитров. Жертвите още тогава по сведения на самия Антон Югов са около 20 хиляди души. Данните варират, зависи кой ги поднася – между 18 и 30 хиляди. При всички положения това е първият ужасяващ терор, който е без съд, без присъда. Изчезват кметове, учители, свещеници, а масовите гробове се намират навсякъде из България. Липсата на това знание в учебниците по история не би могла да бъде оправдана по никакви критерии. На някои места само се споменава. Но представете си да говорим за националноосвободителното ни движение през Възраждането и да не споменем жертвите след Априлското въстание. Точно това е терорът, изследва се от законовата му форма на антиконституционния Народен съд, което нарежда България на първо място по политически репресии в Източна Европа. Това трябва да се каже – но никъде не е казано като статистика и като сравнение с другите страни от Източния блок. В новите варианти виждаме тотална подмяна, изкривяване и манипулиране на истината на по принцип неработещата икономика на социализма. Няма такова нещо като социалистическа икономика, която да работи. Три фалита преживява България (последните бяха при Виденов, когато хиперинфлацията беше 3000%), между другото, нито една дума за това в учебниците. Трябва да се разбере, че всичките тези реформи и псевдореформи и непрекъснати уж опити за подобряване на състоянието -  икономическо и финансово, на България, са резултат от невъзможността тази система да работи. И представянето на Тодор Живков като благодетел на българския народ и реформатор е, меко казано, абсолютно неприемливо от гледна точка на критичната съвременна история.

- Нека да обясним откъде идват тези разминавания, каква е причината – своеволия на различните издателства или категорично несъобразяване със зададената програма?

-  Зададената програма беше приета след много ожесточени спорове в МОН, но този процес беше изключително прозрачен. Участваха водещи историци, участваха експерти от МОН, политици, журналисти и т.н. Въпреки всичко имаше компромиси. Например терминът „съветска окупация“ - ние сме окупирани от Червената армия, която стои в България от 1944 до 1947 година, и ние плащаме милиарди, за да я издържаме - това не влезе в учебниците. Не влезе в програмата, съответно и в учебниците, защото програмата има силата на закон и учебниците трябва да я отразяват. Всички учебници фактически споменават понятията, които са в програмата, но изводите, голямото разбиране за какво става въпрос в този период, бих казала, по някакъв начин трагичен за българската история, според мен не се показва ясно или е  запушено с факти, много от които са подбрани най-малкото с големи въпросителни. По този начин чрез монтажни техники се замазват големите процеси и не се говори в края на краищата за престъпността на този режим.

- Защо е важно този изключително чувствителен период от нашата история да бъде коректно изучаван?
-  Разбира се, че е важно. Всеки период, не става въпрос само за този, но този е може би е един от най-спорните, не само че има живи свидетели, но защото ние продължаваме да бъдем жертви на скудоумните клишета на комунистическата пропаганда.