Трудно могат да се предвидят всички последствия от завихрилата се центрофуга в българската политика. Но в дългосрочен план се отварят две фундаментални обществени липси. По-точно, връщат се:
Търси се кой да отстрани Бойко Борисов. Санкциите "Магнитски" не го свалиха, с Румен Радев разиграват пасове, "промяната" му е експертна невеста. Поне от 10 години "Борисов и властта" са мерната единица на добро и зло за доминиращата част от обществото - вътре в нея е възприеман за злото, затова изгряващите политиците тръгват да го свалят, а колаборационистите изгарят. Напоследък желанието на българите да бъде пенсиониран е тъй силно, че
дори ИТН (!) спечели изборите, след като бе припозната
като закриваща трудовата му книжка. Но Борисов оцеля. Отслабна, но остана. Съответно и задачата остана. Визуалният символ на проваления епос е гвардията на ПП-ДБ, пазеща имунитета му и скандираща "Правителство с Борисов на всяка цена!".
Търси се и нова промяна. Такава, чиято цел не е да прави избори с "наше МВР" вместо "тяхното",
да заменя вражеските калинки със свои,
извършваща всякакви сделки в името на властта. Промяна, чийто ценности не се изразяват в смяна на адреса на "посолството" господар. А ако все пак координира с него действия заради блоковото членство, да е по легитимния ред - след като влезе в управлението, чрез институциите, от съответните длъжностни лица - а не чрез тайно договарящи се премиер(и) в сянка (пар екселанс дълбока държава).
Тази нова промяна не бива да се затваря в една стая с Делян Пеевски и да нарочва омерзените за врагове. Тя трябва да говори честно с хората, защото всички честни в момента се питат
имало ли е въобще нещо такова като "борба за справедливост,
за върховенство на закона, почтена правосъдна система". Или е било цирк, борба за власт.
Въобще не е задължително търсената промяна и политическият ликвидатор на Борисов да съвпадат. Лидерът на ГЕРБ може да бъде отстранен от друг фактор, например външен или при междуособици на себеподобни. Иде реч за това, че успоредно или независимо от пенсионирането на Борисов страната се нуждае от съвсем нови ценности, които досегашната "промяна", досущ другите налични субекти, не носи. Просто са налице две отделни задачи.
Трябва да се направи уточнението, че двете липси (задачи) не са всеобщи. Те възникват само за хората извън твърдите електорати. Агитките, даващи всичко от себе си непрестанно в социалните мрежи, живеят по задаваните от лидерите им ноти:
днес едни принципи, утре други -
винаги с "аргументация" под мишница; сутрин стенат от безчинствата на врага, по обед отвръщат със същите, вечерта е за взаимна прегръдка - все под знамето на "морала". Така твърдят електорат, който довчера не искаше да чуе за Борисов, днес ще го преглътне бързо, подобно на социалистическия - оръжейните сделки за Украйна при топсоциалистката министър. Но по-голямата част от българите не са такива. За тях ситуационните обстоятелства не са алиби за катарзиси. Да, нормално е войната в Украйна да начертае нови разделения в българската политика, да сдобри неприятели. Да, ПП-ДБ са мишена на обединени фронтове от пред и зад-кулисието. Да, със сигурност на партийните сбирки на другите партии се говорят доста по-страшни неща, отколкото в ПП при изтеклия запис. Но всичко това
не значи, че Борисов следва да бъде спасяван
Не значи допустимост на всяка сделка с него. Не значи "алтернативата" да е просто ново прасе в калната локва - която даже не го отстранява, а препира.
В момента съществува една доста любопитна опция - ротационното правителство да оцелее едва 3-4 месеца. Тогава ще е доста забавно "промяната" да се самоосмисли отново като алтернатива на Борисов. Но единствено гореспоменатата агитка ще повярва. Защото, разбира се, процесите са с натрупване -
ротационният компромис наследява историческия
В ретроспективен план излиза, че лидерите н т.нар. градска десница не целят събарянето на Борисов. Мъчат се да го опитомят, подчинят, направляват. А приказките "Никога с него!" са просто трик за пред хората, както откровено издаде Божидар Лукарски. Впрочем, размишленията на Кирил Петков в записа за "оптимизирането на дълголетието" са доста интересни: "Правиш всякакви ходове само да си в играта. И стоиш на 4%. Ако оптимизираш дълголетието на партията, не те притеснява дали си на 7%, 4%, 3% ... Генералът (Атанас Атанасов – бел.авт.) (...) е точно пример за човек, който оптимизира дълголетието. Христо (Иванов – бел. авт.) също доста добре оптимизира дълголетието". С всичко това Петков има предвид, че "оставането в играта, дълголетието" се "оптимизира" чрез
редуване на бой по Борисов и сватба с него
При бой е ясно - трупаш дивиденти. При сватбата няма геройство, но и крах няма - агитката винаги ти осигурява въпросните 3-4%. Така прави ДБ, затова я дава за пример.
Но големият въпрос от тук нататък е какво ще правят другите далеч повече проценти хора. Към кого ще погледнат, какво ще потърсят. На пръв прочит "Възраждане" е големият печеливш. На втори - може би не чак толкова, защото тя също разчита на екзалтирана агитка, която отдавна е при тях. Възможно е Радев да сее в меката почва, но успехът му също е спорен - колкото повече един държавен глава влиза в ежедневните борби, толкова повече се цапа имиджът му, независимо какви точно са борбите и какво точно прави той.
Тъй или иначе този вакуум е новината, родена от днешните турболенции и със значение отвъд тях. Има среда за нови надежди и още по-големи злоупотреби с тях. Така стана, след като протестът срещу Борисов приключва като протест в защита Борисов.
