Дали най-сетне Авгиевите обори на съдебната реформа ще бъдат разчистени, или мръсотията ще бъде само преместена в съседното помещение? ПП-ДБ сериозно се заричат да проведат реформата, която продължава вече 20 години. Може ли обаче тя да приключи без персонални промени и махането на главния прокурор? Краткият отговор е "не". Вече сме чували, че реформата остава за след Сотир Цацаров. Държавността няма да понесе да остане и за след Иван Гешев.
Когато ГЕРБ в последните дни дадоха знак, че може и да подкрепят промените, свързани с механизма за разследването на главния прокурор, Иван Гешев пусна статус за Юда и тридесетте сребърника. Той много лично приема идеите за реформа. А последните му действия показват, че тръгва в контраофанзива. В следващите дни може да очакваме неочакваното.
Проблемът с главния прокурор е един от големите рискове на тази толкова закъсняла реформа. Очевидно въпросът е не само принципен, но и персонален. Главният прокурор Иван Гешев в момента я запушва като тапа. Но изглежда, че лидерът на ГЕРБ Бойко
Борисов е персоналният гарант за запазването на Гешев
А пък Гешев е персонален гарант за опазването на Борисов извън ареста и подсъдимата скамейка. Това ни беше демонстрирано миналия март, когато прокуратурата просто отказа да работи по делото, започнато по неотложност от МВР. Виждаме и пълното нежелание на прокуратурата да приключи разследванията, свързани с Борисов, въпреки клетвите на самия Гешев, че това "ей сега" ще стане.
Но този персонален проблем на реформата може и трябва да бъде поставен на принципна основа. ПП и ДБ не трябва да се правят, че променят закона, без да говорят за Гешев само и само за да привлекат за каузата ГЕРБ и ДПС.
Негативният подбор, водещ и до вътрешни зависимости в прокуратурата, продължава вече години наред. Под Гешев няма хора, които открито да се противопоставят на шефа си, да настояват за реформа и да са двигателите й. Виждаме само послушни марионетки, които пишат писма насам-натам в прослава и защита на шефа. Затова и вторият път, макар и по-труден, изглежда по-правилен: едновременно с реформата да се атакува и Гешев.
Не трябва обаче да се подценява прецедентът, който махането на Гешев би създало. Законовите гаранции, които пазят магистратите от намесата на политиците, трябва да са непоклатими. Защото ако сега политиците елиминират от поста лошия Гешев, дали няма да се изкушат да се намесят и срещу неговия приемник, дори той да е най-добрият главен прокурор на света, просто защото е станал неудобен? Тук се завихря порочният водовъртеж, който повлича и тъй нужната за реформата смяна и на членовете на Висшия съдебен съвет. Щастливо съвпадение е, че мандатът на този съвет отдавна изтече и парламентът е на ход да попълни квотата си. И макар и съдебната, и прокурорската квота да бяха попълнени с хора, за чиито чисти нагласи като кадровици има съмнения. Затова е много важно сега парламентът да избере качествени хора във ВСС. И най-сетне в него да влязат членове, които да окажат натиск върху колегите си,
за да се провери на принципно основание работата на главния прокурор.
Той е дал не една причина да не довърши 7-годишния си мандат. Всичко обаче трябва да е базирано на закона, защото се ходи по много тънък лед. Дейността Гешев трябва да бъде ревизирана истински, а не както се случи преди година, когато Висшият съдебен съвет на практика се подигра на сочените от правосъдния министър Надежда Йорданова основания за махане. Ако политиците започнат да сменят магистрати, рискуват брутална ескалация, която при промяна на статуквото, може да отвори врата към диктатура.
Фасадната съдебна реформа ни е втръснала до смърт. През 2015 г. - 2016 г. ГЕРБ с помощта на ДПС и БСП направи "реформа", когато под натиска на Европейската комисия се случи разделянето на Висшия съдебен съвет. Пред обществото
вървеше рекламата колко прекрасна е реформата, но ябълките се оказаха гнили.
Планираните промени бяха осакатени, че Христо Иванов, тогава правосъден министър от Реформаторския блок, подаде оставка. Делейки Висшия съдебен съвет на съдебна и прокурорска колегия, парламентът всъщност не осигури отчетност в прокуратурата, а бяха допълнително развързани ръцете на главния прокурор, който и без това коли и беси в системата. Отделно съдебната колегия беше подчинена на парламента, който също избира част от членовете на съвета. Плодовете на тази "реформа" ги берем и до днес. Тя помогна в голяма степен задкулисието да се окопае в съдебната власт, а реформаторските гласове в системата да бъдат натикани в ъгъла и постепенно заглушени.
По същия начин беше изродена и идеята за антикорупционната комисия КПКОНПИ, която приключи като политическа полиция, овладяна от хората на ГЕРБ.
Ако се върнем още по-назад, най-голямата съдебна реформа, провеждана в България (без да броим новия НПК и превръщането на следователите подчинени на прокуратурата) беше създаването на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) от тройната коалиция. Още тогава имаше предупреждения, че в най-добрия случай органът ще е безполезен, а в най-лошия - ще се превърне в репресивен. И това се случи по времето на предишния главен прокурор - Сотир Цацаров, който
върна агресивния стил на Никола Филчев в държавното обвинение,
а от там и в цялата съдебна система.
КПКОНПИ и ИВСС трябва да са двете огромни обици, че никой отвън не може да ни даде точните указания. Може би с изключение на Венецианската комисия, която от години обяснява какво трябва да се направи и затова никой не я слуша.
Така стигаме до предстоящата нова голяма реформа, свързана с въвеждането на механизъм за разследване и отчетност на главния прокурор. Гешев и кохортата му яростно отхвърлят идеята. Главният прокурор стигна до там да се обяви за жертва на огромен заговор, в който участват олигарси, мафиоти и журналисти. Целта на мероприятието им, според Гешев, е да бъде дискредитиран и дори санкциониран от САЩ по глобалния закон "Магнитски".
В четвъртък прокуратурата извади и коза с искането на имунитета на Радостин Василев - бивш министър на ИТН, който сега се възприема като едно от остриетата на ПП. Нищо чудно в близките дни да видим развитие и по други преписки, водещи към ПП и ДБ. Ще видим и дали ще посегне на Борисов.
Все пак ГЕРБ изглежда ще направи това, което се очаква от и в България в последните 20 години - ще позволи реформа в прокуратурата. Разбира се, съществува рискът партията на Борисов само да ухажва втората коалиция в парламента. Неслучайно за лидера на ГЕРБ се разказват вицове колко бързо променя мнението си. Този път в
ГЕРБ са притиснати до стената от засилващия се американски натиск
покрай санкциите "Магнитски". Проблемът за Борисов стигна до неговия приближен Владислав Горанов, който беше в последната "порция" санкционирани. И това дори принуди лидера на ГЕРБ да си реже опашката. Американският натиск не е само за съставяне на силно проевропейско правителство, но и за борба с корупцията, която администрацията на Байдън обяви за заплаха към националната сигурност на САЩ.
Гешев ни се представя за нарочен от зловредното руско влияние. Но това, че прокуратурата обслужва руски интереси трудно може да бъде прикрито с няколко разследвания за шпионаж и с пращането на шефа на "Русофили" Николай Малинов на съд. Все пак българската прокуратура има действащо споразумение с руската, руският главен прокурор Чайка триумфално е кацал тук, а резултати от разследванията за взривовете в оръжейни складове и хипотезата, че става дума за саботажи, така и не сме видели. Но пък ясно беше демонстрирано нежеланието да се проучи отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев. Да не говорим за калпавия опит да се дерегистрира проруската партия "Възраждане", който в крайна сметка само наля вода в мелницата на лидера й Костадин Костадинов.
Така че нереформираната българска прокуратура не е само български проблем. Но въпреки всичко, ако реформата бъде направена пак грешно, нито европейците, нито американците ще патят пряко. Ще патим отново ние.
