Изборите 2 в 1 на 9 юни ще спестят парите, които иначе щяхме да похарчим, ако вотът за Народно събрание се провеждаше на друга дата. Това обаче се оказва сериозен проблем за евроизборите. Целият фокус на родните политици пада върху интригите и дрязгите на националния ни политически живот. А големите въпроси на европейската политика, в която страната ни участва 17 години, остават все така без отговори, както и преди.
Ето, вече близо седмица сме в предизборна кампания и вижте с какво се занимаваме. Водещите политици на ГЕРБ и ПП-ДБ взаимно се обвиняват пред избирателите за пропадналото правителство, счупената сглобка и неизвършените реформи. Сега се разправят за пенсиите и даже събраха извънредно парламента. За всичко това трябва да се говори, няма спор. Но предстоящите избори трябва да решат и какво ще прави България в ЕС чрез своите представители.
ГЕРБ засега няма какво да каже по темата. Партийният вожд
Бойко Борисов предпочита да се оплаква пред хората си,
че ПП-ДБ са го излъгали, сринали са правителството и драпат за власт. За евроизборите се присеща колкото да се похвали, че бившият началник на кабинета му Деница Желева е в щаба на кандидат-председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Както и (недоказано) да твърди, че като премиер добутал България до еврозоната, но заради всички последвали го правителства приемането на еврото претърпяло провал.
Показателно за пренебрежението на Борисов към евровота е, че постави начело на листата на ГЕРБ-СДС сваления председател на Народното събрание Росен Желязков, който няма опит в евроинституциите. Направи това, въпреки че имаше на разположение бившия еврокомисар Мария Габриел, която щеше да пасне добре като водач на листата. Какво иска да покаже Борисов с номинацията на Желязков, въобще не се разбра – освен че изглежда подчинява темата за евроизборите на някакви свои вътрешнополитически съображения.
Подобно отношение от страна на Борисов не е изненада. При ПП-ДБ обаче буди само недоумение. Първо, десните също сложиха начело на евролистата си бивш председател на българския парламент – Никола Минчев (също свален като Желязков!), а сред познатите имена вътре преобладават партийни дейци на ПП. Второ, макар че десницата се афишира като най-силно проевропейската политическа сила у нас,
водачите на ПП-ДБ оставят впечатлението,
че евроизборите са им по-скоро периферна тема.
Пред избирателите те предпочитат да говорят, че ДПС и ГЕРБ са завладели държавата и да се кълнат, че ще я отвоюват.
Евровотът е най-общо засегнат в един наскоро публикуван от ПП-ДБ документ, озаглавен "Манифест за европейска България". В него се съдържат твърде малко конкретни неща – говори се за по-строг контрол върху европейските граници; да се намалят многобройните и сложни европейски регулации; да се търсят начини за справяне с посегателствата срещу върховенството на правото в страните членки. Доста общо и неясно, нали?
В ДПС дори не крият, че всичко трябва да се върти около вътрешната политика
на партията. Едно на ръка е, че водач на евролистата е съпредседателят на движението Джевдет Чакъров (вероятно като компенсация, че другият съпредседател Делян Пеевски оглави листата в Кърджали, която традиционно се полага на партийния вожд). Освен това, в манифеста на партията директно се обяснява, че за движението европейските политики са елемент от националните политики.
В манифеста се говори съвсем общо, че ДПС подкрепя реформирането на миграционната политика на ЕС, енергийната независимост, зачитане на международното право, защита на човешките права, грижа за околната среда и т.н. Любопитно е твърдението в документа, че "за ДПС запазването на хомогенността на ЕС чрез неговото реформиране е външнополитически и национален приоритет" - като не се обяснява какво конкретно означава това. Съвсем недвусмислено е изявлението, че Турция трябва да бъде стратегически партньор на ЕС.
"Възраждане" е единствената сред големите политически сили,
която системно и непрестанно говори за ЕС. Тук няма изненада – роптаенето срещу Брюксел е основен елемент от идеологията на националистите. Затова в листата добре се вписва най-известният кандидат на партията – журналистът Петър Волгин. От години неговото основно послание е, че "няма как да бъдеш свободен в държава, която е подчинена на чужди центрове на власт" (интересно е, че като кандидат за Европарламента всъщност иска да отиде точно в един т.нар. чужд център на власт).
По-същественото е амбицията на "Възраждане" да се нареди сред европейските партии, които активно се борят срещу Брюксел. На 12 април формацията на Костадин Костадинов организира голям форум на такива партии в София, който излезе с обща декларация. В нея се обявява, че ЕС трябва да бъде "политическо пространство на равноправни и суверенни държави", че трябва да се отнеме властта на "брюкселските бюрократи", както и (неизненадващо) да се спре войната в Украйна чрез мирни преговори с Русия. Такава идеология определено отива отвъд евроскептицизма; по-скоро се прави опит евроинституциите да се използват като платформа за националистическите партии с проруски уклон.
В европейските приоритети на БСП може да се намерят сходства с "Възраждане",
които показват, че мисленето на двете партии е в една и посока. В предизборната си платформа столетницата например обявява, че ще се бори да се зачитат суверенните права и интереси на страните-членки; предупреждава, че налагането на решения с мнозинство, вместо с единодушие, може да доведе до дезинтеграция на ЕС; иска прекратяване на войната в Украйна чрез диалог с Москва. Неслучайно листата на партията е оглавена от бившия външен министър Кристиан Вигенин, който плътно следва същите тези приоритети.
ИТН също се движи в коловоза на консервативно-националните партии.
Партията на Слави Трифонов се обяви за "спиране на хомосексуалната пропаганда сред децата", предоговаряне на европейската Зелена сделка, която шоумените смятат за смъртна заплаха за българската енергетика, а също и за незабавно и безусловно приемане на страната ни в Шенген – сякаш само трябва да кажем една дума и така ще се случи!
Така изглежда засега положението около евроизборите. Бившите управляващи се джафкат кой е отговорен за блатото, в което е затънала държавата, и рядко въобще се сещат за Европейския парламент. А опозицията се кани да използва евроинституциите, за да прокарва интересите на Русия и на родните ТЕЦ-ове, а на електората обещава да се бори с "джендърите". При такова ниво на предизборната кампания няма защо да се чудим, че огромното мнозинство от гражданите у нас нито знае, нито се интересува какво се случва в Брюксел. А точно това е мястото, където все повече ще се решава бъдещето на нашата страна.
